Капитал

„Малките желания на големите инвеститори”

Знаете ли какво е общото между новосъздаден взаимен фонд и обикновения инвеститор? И двамата участват на борсата само с няколко хиляди лева. Сгромолясването на акциите, през последната година съчетано с паниката на инвеститорите, се отрази пагубно на по-новите фондове и някои от тях няма да успеят да изпълнят законовото условие да наберат половин милион лева капитал през първата година от създаването. Така те ще трябва да затворят и да разпродадат активите си. Досега най-много шум около пропадащите фондови пазари в България вдигаха главно дребните спекуланти. По-големите участници на финансовите пазари като банките, пенсионните и взаимните фондове правеха всичко възможно, за да им се размине най-леко. Уви, изглежда текущите законови рамки са тесни за повече маневри от тяхна страна. Това накара две от най-големите български асоциации - тези на пенсионните и на управляващите дружества, да се обърнат към правителството и регулатора с предложения за няколко законови промени. С портфейл от близо 670 млн. лв. в акции към края на полугодието пенсионните фондове за допълнително осигуряване са сред най-големите участници на капиталовите пазари в България. На доброто им управление разчитат стотици хиляди бъдещи пенсионери, чиито пенсии са в ръцете на едно от деветте действащи пенсионни дружества. В такива трудни за пазарите времена фондовите мениджъри търсят все по-голяма сигурност. А какво по-сигурно от банков депозит. Българските банки в момента се славят с много добро здраве, а фондът за гарантиране на влоговете дори се готви да поеме тежестта да гарантира до 100 хил. лв. от внесените пари. Затова и пенсионните дружества се възползват от тази възможности и внасят максимално допустимия размер по закон, а именно 25% от управляваните от тях пари. Към момента това са над 600 млн. лв. Според новия закон обаче влоговете на фондовете се разглеждат като съвсем стандартни и тяхната гаранция също стига само до 100 хил. лв., независимо че обхваща толкова много хора всъщност. Затова покрай промените от Българската асоциация за доброволно допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) решиха да внесат иск към тях отношението да е по-грижливо и да са гарантирани изцяло, независимо от размера. "Считам, че е съвсем нормално на тези пари да се гледа като на вложения от осигурените лица, а не от пенсионния фонд като дружество", коментира Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК "Доверие". "Това са особен вид спестявания на хората, към които държавата трябва да бъде особено внимателна", допълни още Петкова. Покрай този иск от асоциацията наяве излезе и друга слаба страна на закона. Когато пенсионните дружества вземат решение да разнообразят портфейла си, като част от парите оставят на депозит, те всъщност са изправени пред много беден избор от едва шест от общо 30 институции. По закон те имат право да доверят парите си единствено на банки, които имат определен минимален инвестиционен рейтинг. В условията на кризата обаче се разбра, че тези рейтинги всъщност са леко безпочвени и не една банка с висока оценка потъна вдън земя. На въпрос по време на конференцията "Финансовата криза: България в глобалната икономика" дали това е правилен подход и дали това струпване на активи не е рисковано, председателят на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов се съгласи, че може да се помисли промени. Освен пенсионните фондове и взаимните инвестиционни схеми решиха да лобират за малки законови промени.

„Европа става литовска”

Бизнесменът Христо Ковачки продава търговската си верига "Европа" на литовската "Максима", собственик на магазините "Т-маркет". Двете компании са подписали предварителен договор и са информирали Комисията за защита на конкуренцията за предстоящата сделка. Информацията за водене на преговори беше потвърдена от двете дружества. Продажбата засяга само търговския бизнес. Активите ще останат собственост на Христо Ковачки, а бизнесът в тях ще бъде управляван от "Максима". "Европа" има 20 собствени магазина и 4 под наем. Генералният мениджър на "Максима България" Павел Филипов съобщи, че преговарят за 24-те магазина и още четири локации за бъдещи обекти. "Т-маркет" в момента има 27 магазина и след финализирането на сделката тя ще стане една от веригите с най-голяма мрежа - над 50 обекта. И двете страни отказват да съобщят за каква цена преговарят. "Подписали сме предварителен договор. Интензивните преговори с акционерите относно сроковете и стойността на сделката вече са започнали. Няма договорена цена. Очаквам сделката да завърши до два месеца", съобщи Филипов. Купувачът още не е решил дали да запази марката "Европа", или да промени магазините на "Т-маркет", казаха още от "Максима". Нямаме ясно решение как ще развиваме новите магазини, посочи Филипов. Сред търговците от дълго време се говори за намерението на Христо Ковачки да продаде "Европа". Преди началото на финансовата криза и спада на борсата той дори обяви, че иска да листва компанията. Интерес към нея имаха и немалко чужди вериги и инвестиционни фондове. До сделка обаче не се стигаше заради високата цена, която собственикът искаше, казват източници от сектора. Сега обаче Ковачки трябва в близките месеци да намери 100 млн. лв., за да плати на държавата ТЕЦ "Бобов дол", затова сделката за "Европа" изглежда почти сигурна.

Монитор

„Инфлацията пада с 3% догодина”

Инфлацията е минало. Тази дума трябва да се забрави. Това обявиха вчера експертите от Центъра за икономическо развитие (ЦИР) при представянето на месечния си доклад за икономиката на България за октомври. Според съпредседателя на ЦИР Георги Прохаски цените у нас ще падат под влиянието на външни фактори, какъвто е международната финансова криза. Прохаски добави, че инфлацията, която се очаква, в определена степен ще се дължи и на продължаващото изравняване на българските цени с европейските. Експертите на центъра очакват до края на тази година тя да достигне 8-9%, а през 2009 г. да спадне до около 5%. Междувременно ЕВРОСТАТ публикува предварителните си данни за октомврийската инфлация. Според тях индексът на цените в еврозоната е спаднал от 3,6% през септември на 3,2 на сто през октомври. Намалението се дължи на поевтиняването на енергийните източници и забавянето на икономическия растеж в глобален мащаб.

„Очакват нов оператор в Кремиковци до седмица”

Очаква се решението на собственика на "Смарт груп" за покупката на "Кремиковци", става ясно вчера от изявление на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров в парламента. В четвъртък представители на украинската фирма се срещнаха с неговата заместничка Нина Радева. Според председателя на КТ "Подкрепа" в "Кремиковци" Людмил Павлов представителят на "Смарт груп" е заявил интерес към целия комбинат, включително и към коксохимическото производство. Ако приключат успешно преговорите със "Смарт груп"до 7 ноември, все още има шанс да се съживи коксохимическото производство. В противен случай на 10 този месец коксохимът ще бъде спрян завинаги. През миналата година сливането на фирмите на Ринат Ахметов и Вадим Новински в областта на металургията - "Метинвест холдинг" и "Смарт холдинг", беше обявено в Украйна за сделка на годината, от която получиха предимства и двамата известни бизнесмени. Преди това Новински беше мажоритарен собственик на "Промет " - Дебелт, но с тази операция Ахметов придоби и металургичния завод край Бургас.

Стандарт

„Опрощават кредити на Кремиковци”

Част от дълговете на "Кремиковци" да бъдат опростени, предлагат облигационерите на комбината. Собствениците на ценните книжа за 325 млн. евро са вторият по големина кредитор на комбината след държавата. Те са предложили на правителствени представители държавата да се откаже от част от вземанията си, за да може заводът да се стабилизира и да продължи да работи. Това разкри за "Стандарт" източник, близък до облигационерите, пожелал анонимност. Нямаме още отговор от държавата по случая, така както тя нищо не прави по отношение на проблемите на комбината, коментира източникът. Инвестиция от 100 млн. евро сега ще спаси металургичния гигант, е мнението на облигационерите.

„AIG си дръпна 400 млн. от БТК”

Закъсалият заради световната финансова криза собственик на БТК - американският гигант AIG, си дръпна от телекома ни близо 400 млн. лв. Щатският застраховател е най-големият акционер с дял от 90%. Той изпадна в сериозни финансови затруднения и се наложи през септември Федералният резерв на САЩ да му отпусне финансова помощ от 85 млрд. долара, за да оцелее. Срещу сумата правителството на САЩ взе 80% от капитала на компанията и получи възможност за вето върху решенията на ръководството й. Тогава се заговори, че AIG ще разпродава някои активи.

Труд

„Кризата у нас удря инвестициите”

Ще има забавяне на икономическия растеж на България догодина. Това заявиха вчера Георги Прохаски и Александър Божков, съпредседатели на Центъра за икономическо развитие (ЦИР). Икономиката ни ще пострада от световната финансова криза, но от нас зависи в какви граници. Необходимо е да се заложат мерки в бюджета за следващата година, за да не понесем големи загуби, посъветваха от центъра. През 2009 г. ще има значително понижение на чуждестранните инвестиции. Засега банковият сектор е стабилен и няма опасност за вложителите. Тегленето на кредити обаче ще е по-трудно, прогнозираха експертите. Инфлацията догодина най-вероятно ще падне до 5%. Икономическият растеж и тази година ще е висок - 6,5%, пише в доклада “Икономиката на България”, изготвен от ЦИР. Селското стопанство е отбелязало значителен ръст в сравнение с минали периоди. Спад е наблюдаван в строителството. Данните сочат, че предлагането на жилища е два пъти повече от тяхното търсене. Чуждестранните инвестиции до края на годината ще запазят миналогодишното си ниво.

„Първанов иска “смело решение” за Кремиковци”

Готов съм да се срещна с представители на “Кремиковци”, защото осъзнавам, че проблемът е много сериозен. Това каза вчера президентът Георги Първанов по повод исканията на синдикатите за среща с него. “Разбира се, на една такава среща бих поканил представители на изпълнителната власт, защото е в техни ръце да решат проблема. Аз бих могъл да съдействам за нормализирането на диалога, защото тук няма място за заиграване и за популизъм. Необходимо е смело управленско решение”, заяви още Първанов. Преди това, пред протестиращите трети ден металурзи, шефът на федерация “Металици” на КНСБ Васил Яначков обяви, че те ще получат заплатите си за август до 5 ноември, а за септември - до 7 ноември. Това било решено късно предната нощ между синдиците, синдикатите и оперативното ръководство на комбината. Това обаче може да стане, ако бъде намерен купувач за около 24 000 т готова продукция на “Кремиковци”. Не се ли намери такъв, държавата е готова да изкупи стоманата на борсови цени. Това е заявил в кулоарите на парламента икономическият министър Петър Димитров. Компания “Ворскла” на украинския бизнесмен Жеваго обаче, която работеше 2 месеца на ишлеме в комбината, обяви, че тази продукция е нейна. И иска да си я прибере. Ако се окаже така, трудно ще се намери решение, смята Димитров. Но според Васил Яначков “Ворскла” няма какво да взема от “Кремиковци”, а да връща. Тя имала задължения към “Булгаргаз” за 9 млн. лв., към НЕК - за 8 млн. лв., към пристанище Бургас - за 500 хил. лв., които тежали на комбината.

24 часа

„България следваща жертва на кризата”

Основните кандидати за следващия удар на световната финансова криза са Хърватия, Румъния, България, Сърбия и балтийските страни. Това се казва в анализ на американската агенция Стратфор, наричана още “ЦРУ в сянка”. Според изследването след отпускането на помощта на МВФ от 12,5 млрд. евро за Унгария първия следващ удар ще понесе Хърватия. Тя е особено податлива на криза поради огромния бюджетен и търговски дефицит и голямата зависимост от чужди кредити. България и останалите споменати страни са другите вероятни жертви поради опасността от загуба на ликвидност от италиански, австрийски, гръцки и шведски банки, които доминират на техните пазари.