Капитал

„На командно дишане”

Какво накара една компания, която не вижда риск да инвестира едновременно в три атомни централи във Великобритания, да се откаже от проект за една в България? Очевидно фактът, че българският е изначално сбъркан. Става дума за АЕЦ "Белене", а компанията е стратегическият инвеститор в проекта - германската RWE. От няколко години проектът е на командно дишане, като кислородът (финансовите средства) се подава от държавата. Илюзията, че проектът е жизнеспособен, досега беше поддържана благодарение на перспективата за участие на RWE. В сряда обаче концернът обяви, че се оттегля от строежа на новата мощност. Аргументите му са същите, които български икономисти и анализатори изтъкват от месеци насам - нарасналият риск в резултат от прекомерното оскъпяване на атомната централа (крайната цена наближава 10 млрд. евро), неясното финансиране и екопротестите срещу избраната технология. По същите причини още в първите си дни на своя мандат и новото правителство се усъмни в икономическата целесъобразност на АЕЦ "Белене". Сега обаче кабинетът е изправен пред трудната задача да реши бъдещето на проект, в който вече са инвестирани над 1 млрд. лева от правителството на Сергей Станишев.

„Хотелски амбиции”

И двата имат обла фасада, и двата са в центъра. Третото общо между тях е, че ги чака промяна. Единият скоро се очаква да бъде продаден, а другият - ремонтиран. Бившият хотел "Сердика" при паметника на Левски в София скоро ще има нов собственик, а петзвездният Radisson нова външност. Още следващия месец "Сердика", който вече две години стои изтърбушен и опакован в центъра на града, може скоро да има нов стопанин. В момента той е на двата фонда Equest Balkan Properties и Equest Investments Balkans, а кандидат да го купи е фирма, близка до "Тера тур сервиз" на бизнесмена Валентин Златев. Информацията съобщи за "Капитал" източник, близък до преговорите. Официално и двете страни отказаха коментар. "Нито отричам, нито потвърждавам тази информация", каза изпълнителният директор на "Тера тур сервиз" Лъчезар Тодоров. "Водим преговори, но не може да кажем нищо повече", коментираха и от Equest.

Монитор

„Кремиковци тръгна към ликвидация”

Облигационерите на "Кремиковци" отхвърлиха  оздравителния план, предложен от синдика на дружеството Цветан Банков. Така на практика единствената алтернатива е да се пристъпи към ликвидацията на металургичния гигант, научи "Монитор". Планът предвиждаше  капитализация на вземанията на кредиторите, като според оценката на вещите лица над 944 млн. лева вземания могат да се обърнат в акции на дружеството. Преди около месец синдикът Цветан Банков изпрати покана до кредиторите да заявят желанието си да капитализират вземанията си, като почти всички отговориха на поканата му. По-късно стана ясно, че размерът на заявените за трансформиране вземания в част от капитала е около 1.6 млрд. лева. Задълженията на комбината са над 1.9 млрд. лева, а пазарната му стойност - малко над 837 млн. лева, по оценка от началото на септември. Така правните възможности са две. В единия случай финансовият министър може да одобри разсрочване на вземанията и ще се насрочи ново събрание на кредиторите. Другият сценарий е при липса на съгласие от министъра до 12 ноември съдът на закрито заседание да обяви "несъстоятелност".

„Трайков: Кабинетът Станишев е виновен за отказа на RWE”

Причината за отказа на RWE от участие в проекта АЕЦ "Белене" е в кабинета "Станишев", който до три дни преди изтичането на срока за създаването на дружество между германската компания и НЕК не е изпълнил нито една от задачите си по споразумението между двете компании. Това коментира министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Оттеглянето на RWE прави нещата по-трудни. Продължаваме по предварителния план с провеждането на прозрачен международен конкурс за консултант по проекта, който ще отчете от всички аспекти интересите на България. Ние работим по продължаване на осъществяването на проекта, каза още министърът. Той посочи, че след избора на консултант и провеждането на международния търг ще се види какви инвеститори проявяват интерес към проекта, а какъв пакет от акции ще им бъде предложен ще е част от задачата на консултанта. Това ще бъде съобразено с интересите на България икономически, политически, национална сигурност.

„Булгартабак: Митниците да контролират търговците на цигари”

Търговците на цигари да се легализират от Агенция "Митници", така че те да могат да бъдат легално контролирани. Това поиска изпълнителният директор на "Булгартабак" Иван Биларев при обсъждането на Закона за акцизите за догодина в парламентарната комисия по бюджет и финанси. Той предложи още отново да се въведе изискването право да продават цигари да имат само търговците, регистрирани по ДДС. Такова изискване беше въведено в началото на тази година, но тъй като то не беше добре разяснено и създаде много затруднения на дребните търговци, се наложи спешно да се отмени.

„ЕС ни дава €300 млн. за АЕЦ Козлодуй”

Участниците в Европейския съвет, срещата на държавните и правителствени ръководители от Европейския съюз одобряват компенсациите от 300 милиона евро за затварянето на реактори в АЕЦ "Козлодуй". Въпросът е поставен пред Европейския съвет от министър-председателя Бойко Борисов на официалната вечеря  в четвъртък. Участниците в съвета заявиха, че ще направят необходимото като ръководители да се даде тази сума на България. Никой не изрази съмнение, че това трябва да стане, заяви премиерът след края на Европейския съвет вчера. Според него допълнителните компенсации се искат като начало, а по-нататък ще бъдат поискани още средства, защото реактори 3 и 4 имат възможност да работят още 20 години.

Стандарт

„Дупката в бюджета се сви до 73,6 млн.”

Дупката в държавната хазна се сви до 73,6 млн. лв. през септември спрямо дефицит от 92,3 млн. лв. през август. Това показват данните за изпълнението на консолидирания бюджет на страната за първите девет месеца на годината. Но за целия период от януари до септември държавната хазна е на червено с 552 млн. лв. Фискалният резерв в края на септември е 7,69 млрд. лв., сочат данните на Министерството на финансите. Приходите и помощите за деветте месеца възлизат на 18,5 млрд. лв., което е само 56,9% от планираното за годината. Същевременно данъчните приходи, включително от осигуровки, до края на септември са в размер на 14,8 млрд. лв.

„Русия иска дела на RWE в Белене”

Русия е готова да вземе дела на отказалия се инвеститор RWE в АЕЦ "Белене" или дори контролния пакет акции на централата. Това пише руското издание "Независимая газета". Според анализатора на местната компания "КапиталЪ" Константин Гуляев, Русия се интересува от контролния пакет, но трябва да се изясни колко ще й струва той. В никакъв случай обаче не трябва да се взема дял, по-малък от 25-30%. Според Гуляев, ако цената на централата бъде 6 до 7 млрд. евро, колкото смятат руснаците, за една четвърт от акциите на атомната електроцентрала ще трябва да се платят 1,6-2 млрд. евро, а за контролния пакет - до 3,5 млрд. евро. Това няма да е проблем, тъй като Русия възнамеряваше да отпусне държавен заем в размер на 3,8 млрд. евро, за да се финансира строителството на централата. Ако цената на проекта обаче е 10 млрд. евро, колкото се смята в България, за Русия няма да е изгодно да купува дял. Според думите на Гуляев обаче 10 млрд. евро са твърде завишена цена.

24 часа

„Резервът въртян тайно по банки”

Двама финансови министри- бившият Пламен Орешарски и сегашният Симеон Дянков, влязоха във взривоопасен фискално-банков спор по време на парламентарния контрол вчера. Дянков обвини предшественика си, че част от фискалния резерв е била държана тайно в търговски банки по време на неговия мандат. Той направи това отговаряйки на въпрос на Орешарски за заявени намерения на сегашния кабинет част т фискалния резерв да се извади от БНБ и да отиде в търговски банки за по-високи лихви. Дянков се позова на тайно споразумение, подписано между министър Пламен Орешарски и управителя на БНБ Иван Искров. “Докато екипът ми анализираше данните за управлението на фискалния резерв, се натъкна на поверителното споразумение”, хвърли бомбата Дянков. “Тъй като аз разсекретих вече този документ, могада кажа, че става въпрос за допълнително споразумение, сключено от г-н Орешарски и г-н Искров, позволяващо епозиране на допълнително до 1 млрд. лева в търговски банки от фискалния резерв. В момента се прави анализ защо е било сключено споразумението от вас, г-н Орешарски, и от управителя на БНБ. Ако считате за уместно, можете да обясните дали и как това споразумение се е прилагало”, предложи Дянков. "Тайните споразумения са за това да не се огласяват, и да не се заплашва финансовата стабилност”, контрира ексминистър Орешарски. Той призна, че е имало такова споразумение от октомври 2008 г. Дянков обаче твърди, че това е станало през май 2008 година.