24 часа

„Европа в кредитен колапс”

Финансовата система на еврозоната е под тежък натиск и през последните седмици кредитите са намалели, заяви в Париж управителят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Това се дължало на отлагането на инвестиции и тегленето на кредити от страна на компаниите. "Но следим и признаци, че банките просто отказват да кредитират", допълни Трише. В еврозоната през декември спрямо ноември кредитите намалели с 0,4%, което е първото понижение от 1991 г. 

Класа

„Западни трезори вече изтеглят капиталите си от Източна Европа” 

Някои банки в Западна Европа вече теглят средства от поделенията си в Източна Европа заради трудности на пазара у дома и вероятно под натиска на правителствата, заяви президентът на Световната банка Робърт Зелик в интервю за германския вестник "Зюддойче цайтунг".

Дневник 

"Ситигруп" все пак може да бъде национализирана”

Спекулации за частичната национализация на най-големите американски банки завладяха финансовите пазари по цял свят. "Уолстрийт джърнъл" съобщи в понеделник, цитирайки свои анонимни източници, че американското правителство води преговори с шефовете на "Ситигруп" и може да получи контрол над 40% от капитала на банката. Някои източници обаче смятат, че е по-вероятно данъкоплатците да притежават до 25 на сто от обикновените акции на банката, която доскоро беше с най-голяма пазарна капитализация в САЩ. Според "Уолстрийт джърнъл" властите търсят начин да влязат в управлението на "Ситигруп", без да се излагат на опасност пари на данъкоплатците, както и да осъществят операцията преди заплануваните стрес тестове в сектора. Сделката трябва да стане, след като държавата конвертира привилегированите акции на "Ситигруп", които притежава, в обикновени. Това означава, че правителството ще има право на глас в управлението на компанията, както и че стойността на съществуващите вече акции ще падне рязко, което ще удари портфейлите на акционерите на "Ситигруп". Уолстрийт посрещна противоречиво новината, както и появилите се очаквания, че същата съдба може да сполети и други големи корпорации като Банк ъф Америка. Според източници на "Блумбърг" правителството може да вземе акционерен дял в 20 от водещите банки в страната. За по-малко от час акциите на "Ситигруп" и Банк ъф Америка поскъпнаха с по 14 на сто, а "Джей Пи Морган" увеличи пазарната си капитализация със 7%. Общото настроение на борсата обаче беше песимистично и основните индекси изгубиха по около 1% в рамките на няколко часа.  

Сега

„ОЛАФ уличи фонд "Земеделие" в нехайство към евроизмамите”

Половин година фонд "Земеделие" е игнорирал демонстративно сигналите на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) за източване на САПАРД и не е поискал от уличените фирми да върнат субсидиите. Това става ясно от писмо на ОЛАФ от 9 февруари 2009 г. до вицепремиера Меглена Плугчиева, националния ръководител Димитър Ивановски, земеделския министър Валери Цветанов и шефа на фонд "Земеделие" Ализан Яхова, с което "Сега" разполага. То е изпратено след мисия на службата в България от 26 до 30 януари. За разлика от убийствено критичния доклад през юли, в който директно бе написано, че "влиятелни сили от българското правителство покровителстват фирми, мамещи по САПАРД", сега тонът е експертен, без политически коментари. Но шефът на ОЛАФ Франц Херман Брюнер подробно обяснява на българските чиновници елементарни неща, които те би трябвало отлично да знаят - например какво в ЕС наричат "нередност" или че България е длъжна да съобщава на комисията за всички разкрити нарушения 2 месеца след края на всяко тримесечие. "Много от нередностите, открити миналото лято, в края на януари още не са докладвани нито на Брюксел, нито на националния ръководител", констатира Брюнер.

Труд

„Искат всички плащания над 5000 лева само през банка”

Всички плащания над 5000 лв. да стават само по банков път. Това ще предложи вицепремиерът Меглена Плугчиева на Министерския съвет. Екипът на министъра за еврофондовете е подготвил пакет от промени в 13 закона, за да отговори на критиките на Еврокомисията. Сред тях са НПК, Търговският закон, Данъчно осигурителният процесуален кодекс, Законът за ДДС и др., заяви Плугчиева. Тя участва в международен семинар в София, организиран от Клуб “Журналисти срещу корупцията”, прокуратурата на България и с подкрепата на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Ограничаване на плащанията над определена сума се обсъждаше още от правителството на Иван Костов. Последната, която поиска такава мярка, беше уволнената шефка на Националната агенция за приходите (НАП) Мария Мургина. Сред промените, които внася Плугчиева, има и още идеи на НАП. Една от тях е да се забрани на длъжници към хазната да отварят нови фирми. “България носи тежък черен печат на страна, която има проблеми с корупцията”, призна Плугчиева пред висши шефове от ОЛАФ и посочи, че е добре проблемите да бъдат отделени от резултатите.

Новинар

„Ревизоро обяви нови схеми за контрабанда в митниците”

Шефове на митниците са покровителствали контрабандни канали за източване на ДДС. Това заяви вчера пред бТВ бившият шеф на митниците Емил Димитров-Ревизоро. По думите му става въпрос за схема, при която китайски тирове влизат в България, обявявайки, че изнасят стоките за държави в ЕС. По документи това е така, но износът за Европа е фиктивен. Реално продукцията отива за страни от бившия Съветски съюз. Фирмата, която е декларирала по документи, че изнася стока за ЕС, обаче не дължи данък ДДС, така че в действителност дружествата си спестяват плащането на налога. Стотици тирове са влезли така последните няколко месеца. По думите на Димитров хора, които участват в контрабандните канали, са с прякори Цайса, Белия, Дебелия, Кратунката, Пингвина и Фози. Преди време в публичното пространство се твърдеше, че прякор Пингвина има шефът на митница Калотина Иван Кожухаров.

Стандарт

„Емигранти пращат $1,9 млрд. у нас” 

Българските емигранти са изпратили в родината си близо 1,9 милиарда долара. Това сочат данни от доклад на Световната банка за 2007 г., цитирани в изследване на Мила Манчева от Центъра за миграционни анализи и практики, предаде кореспондентът на БГНЕС в Кърджали. По данни на Световната банка паричните трансфери на всички емигранти в света към техните родни места възлизат приблизително на 318 милиарда щатски долара през 2007 г. От тях 38,6 милиарда долара са изпратени към страните от Европа и Централна Азия. Получените от нашенците по света 1,9 милиарда долара поставят България в челната десетка на страните с най-висок абсолютен обем емигрантски трансфери. По този показател страната ни е 6-а след Румъния (6,8 млрд.), Полша (5 млрд.), Сърбия (4,9 млрд.) и Руската федерация (4 млрд.). В условията на криза все повече българи се надяват да намерят препитание извън страната. Важността на емигрантските трансфери за страните от региона се доказва от факта, че те се оказват вторият по обем източник на външно финансиране (след преките чуждестранни инвестиции) за местните икономики, посочва Мила Манчева в изследването си. Реалният принос на тези средства за развитието на икономиките на "емигрантските" страни остава предмет на спорове сред специалистите.