Вестник Труд

„Евростат: Здрави сте за труд до 74 години”

Гражданите на Евросъюза без проблем могат да работят до навършването на 74-годишна възраст. Това показва ново изследване на статистическото бюро Евростат.
От данните излиза, че въпреки липсата на качествено здравеопазване хората в България са природно издръжливи. Те остават в добро здраве и могат да се трудят по-дълго от средния европеец. Българките се очаква да останат в крепко състояние на духа и тялото 9,9 години след навършването на 65 години, а българите - 8,8 години. 

Гражданите на Европейския съюз без проблем могат да работят до навършването на 74-годишна възраст. Това показва ново изследване на статистическото бюро Евростат.

Според данните жените в ЕС са в добро здраве 8,8 години след навършване на 65-годишна възраст, а мъжете - 8,7 години.

От данните става ясно, че въпреки липсата на качествено здравеопазване хората в България са природно издръжливи. Те остават в добро здраве и могат да се трудят по-дълго от средния европеец. Българките се очаква да останат в крепко състояние на духа и тялото 9,9 години след навършването на 65 години, а българите - 8,8 години.

По очаквана продължителност на живота и за дамите, и за мъжете у нас перспективите обаче не са добри. Представителите и на двата пола ще живеят с 4 години по-малко от средното в ЕС. Евростат е изчислил, че българките, навършили 65 години през 2010 г., ще живеят средно до 82 години, което е най-ниската очаквана средна възраст за дамите в ЕС. За сравнение: французойките ще се радват на добро здраве 9,8 години, но пък се очаква да живеят средно до 88,4 години.

Вестник Стандарт

„Поляци искат ОЦК под наем”

Полската фирма "Силезия" е изразила готовност да вземе под наем цинковия завод в ОЦК Кърджали. За около три години фирмата, която е част от холдинга "Импекс-метал", иска да ползва производствените мощности и да извлича цинк от суровина, осигурена от нея. Поляците заявили, че ще платят всички забавени възнаграждения на металурзите в ОЦК, ако ги пуснат да работят там. Новината съобщи вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров. Информацията, с която разполагаме от колегите от синдиката в Полша, е че холдингът "Импекс-метал" притежава фирми за производство на алуминий, мед, цинк и олово, каза Никифоров. Синдикатът вече е разговарял с представители на полската фирма. Те са се срещали и с банката кредитор. "Знаем, че има и други инвестиционни намерения за покупка на оловно-цинковия комбинат. Оттук нататък на ход са собственикът, банките кредитори, Министерският съвет и, разбира се, ние", допълни Никифоров. "Призоваваме банката да въведе възможно най-скоро нов мениджмънт в комбината и да реши проблема със заплатите", заяви още Никифоров. Металурзите дойдоха на протест в столицата преди седмица, за да заявят, че не искат повече сегашния собственик Валентин Захариев.

Вестник Труд

„Защо влязоха инспектори в КФН?”

Съмнения за опорочени обществени поръчки и конфликт на интереси на високопоставени служители в Комисията за финансов надзор (КФН) са сред причините Министерството на финансите да изпрати Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) на проверка в независимата институция. Това показват сигнали до финансовото министерство, с които “Труд” разполага. На 18 април инспекторите успяха да влязат в комисията от втори опит, след като на 20 март председателят й Стоян Мавродиев отказа да ги допусне. Историята на проверката в КФН започва с няколко сигнала от началото на 2012 г., изпратени до финансовия министър Симеон Дянков в качеството му на председател на Консултативния съвет по финансова стабилност.

В един от сигналите са описани няколко обществени поръчки като класически случаи за заобикаляне на правилата.

В началото на 2011 г. например комисията стартира процедура за извършване на ИТ одит на функционалността и сигурността на ИТ системите. Събирането на три оферти и избор на изпълнител по критерия “икономически най-изгодна оферта” започва със заповед от 10.02.2011 г. Месец по-късно договор за 48 000 лв. без ДДС е сключен с фирма “Мнемоника” АД. През лятото на същата година отново стартира процедура за одит на системите, свързан с първия. Договорът пак е на стойност под 50 000 лв. Съмнението е, че одитът нарочно е разбит на две по-малки поръчки, за да се избегне задължителното по закон провеждане на открит конкурс, когато услугата е за над 50 000 лв.

Няколко месеца по-късно “Мнемоника” АД се появява в друга голяма обществена поръчка - за “Изграждане на цялостно техническо решение посредством обновяване и подобряване на ИТ инфраструктурата на КФН”. Откритият конкурс е обявен през септември 2011 г., след като преди това малка поръчка за техника се проваля. Печели го консорциумът “Ем Ди Сълушънс” ДЗЗД, в който влизат “Джи ди Би Сол” АД и “Мнемоника” АД. Стойността на договора е 360 000 лв. без ДДС. На практика се получава, че една и съща фирма първо одитира системите, а след това подновява ИТ инфраструктурата на комисията. Има и съмнения за ограничаване на потенциалните участници в последната обществена поръчка чрез изискванията на възложителя КФН. Кандидатите са били длъжни да имат определена серия сертификати за качество и сигурност, без да им се дава възможност да представят еквивалентни на посочените сертификати, каквото изискване има в Закона за обществените поръчки.

Меко казано, смущаващо звучи и възлагането на външни консултанти да изготвят устройствен правилник на КФН, както и изменение на вътрешни документи на комисията. Процедурата отново не е публична, защото стойността й е под 50 000 лв. - 49 750 лв. без ДДС. Събирането на три оферти приключва с договор с фондация “Право и интернет”. Следва продължаване на договорите с двама посочени от тогавашния главен секретар на комисията Деница Кирова консултанти към фондацията - Снежана Димитрова Миликина и Ирина Томова. Този път - за привеждане на всички вътрешни документи на комисията с новия й правилник. Със заповед на председателя Стоян Мавродиев от юни 2011 г. обаче част от тази работа е възложена и на вътрешното звено “Финансово административна дейност”. На финала двете външни консултантки са назначени на работа в КФН - Миликина става главен секретар, а Томова - съветник на председателя.

Вестник Класа

„Плащаме задължения към държавата в 14 банки без такси”

Гражданите вече ще могат да правят плащания към държавни институции на ПОС терминали в 14 български банки без такси. Уникредит Булбанк, СиБанк, ОББ, Интернешънъл асет банк, Общинска банка, ЦКБ, Банка Д, ПИБ, ДСК, КТБ, „Токуда“, „Алианц“, Райфайзенбанк и Инвестбанк вече са подписали рамков договор с Министерството на финансите за разплащания и събиране на приходи чрез картови плащания, съобщиха от ведомството на Симеон Дянков. Оттам посочиха, че в близко бъдеще се очаква още няколко български трезора да се присъединят към инициативата.
В следващите месеци според утвърдени вече графици всички министерства, териториалните им структури, общините, здравната каса и висшите училища ще трябва да осигурят устройства за плащания с банкова карта. Преговорите с търговските банки се водеха от близо година, като проектът се движеше от зам. финансовия министър Владислав Горанов. Още преди година той обясни, че според сметките на МФ разходите за фиска за банковите такси ще са много по-малки от ползите за гражданите и от повишената събираемост.
В същото време ценовите условия на услугата са еднакви за всички банки, подписали рамковия договор. Финансовото ведомство ще заплаща по 0.55 лв. за всяка една транзакция, независимо каква е сумата, и по 25 лв. без ДДС на месец за ползване на едно ПОС терминално устройство. На практика така гражданите, които плащат държавни такси, данъци или глоби, вече няма да харчат пари за банкови преводи или таксите на гише, които достигат до 3-4 лв.
От Министерството на финансите все още не са правили изчисления колко точно ще струва това на бюджета, защото не се знае какъв ще бъде интересът на хората и колко транзакции ще бъдат направени.