„Дневник”

„За късите продажби ще има специален борсов сегмент. Промени в наредба на КФН предвиждат нови правила и за маржин сделките”

Комисията за финансов надзор прие на първо четене промените в Наредба 16, с които практически ще станат възможни маржин търговията на БФБ - София, и късите продажби. Това стана ясно след проведеното в сряда заседание на регулатора, но предстои до окончателното й приемане на второ четене да се внесат още изменения, обясни професор Милчо Стоименов, ръководещ надзора на инвестиционната дейност, съобщава изданието.
"Промените в настоящия им вид ще облекчат критериите, на които трябва да отговарят ценните книжа, обект на къси продажби, тъй като в момента те са твърде високи за българския капиталов пазар и на практика няма дружества, които да ги покриват. В досегашния й вид наредбата е мъртвородена", поясни професор Стоименов.
За да станат възможни късите продажби и маржин търговията, се предвижда разкриването на специален борсов сегмент, където тези сделки да бъдат сключвани, както и специален регистър в Централния депозитар, в който да се отразяват. Освен това инвестиционните посредници ще имат задължение да поддържат три отделни сметки на своите клиенти. Първата от тях ще отразява паричните им средства, а другите две ще съдържат информация за книжата, обект на маржин търговия и къси продажби. "Ежедневно инвестиционните посредници ще са задължени да нетират излишъка по втората сметка с недостига по третата", поясни професорът. Наредбата ще регулира и маржин търговията, възможност за която и в момента българските инвестиционни посредници предоставят на клиентите си за чужди капиталови пазари. Критериите, на които ще трябва да отговарят чуждестранните финансови инструменти, предмет на тези сделки, ще са не по-ниски от тези за българските инструменти.


”Дефицитът по текущата сметка скочи със 72% за година. Инфлацията стана двуцифрена”, информира отново „Дневник”.

Дефицитът по текущата сметка на България от началото на годината до края на ноември нарасна с над 72% на годишна база и достигна близо 4.555 млрд. евро, или 17% от брутния вътрешен продукт (БВП), показват данните на БНБ. За сравнение, за същия период на миналата година дисбалансът е бил от близо 2.647 млрд. евро (10.5% от БВП). Само за октомври дупката в текущата сметка е била 681 млн. евро при 546.3 млн. евро за същия месец на 2006 г.

Основен фактор за увеличението на дефицита по текущата сметка е нарасналият дефицит по търговското салдо (с 1.560 млрд. евро), поясняват от БНБ. От началото на годината в България са влезли над 4.7 млрд. евро (17.5% от БВП) като преки чужди инвестиции. Това е ръст от около 34% спрямо отчетените за същия период на 2006 г. 3.5 млрд. евро (14% от БВП). Въпреки че има известно забавяне спрямо миналата година, преките чужди инвестиции покриват на 102% дефицита по текущата сметка. За сравнение, за същия период на 2006 г. този показател е бил над 132%.

„Труд”

„Всичко поскъпва”, е водещото заглавие на всекидневникът.

Цигари, бензин, кокс и въглища поскъпват от Нова година. Причината е в новите, по-високи акцизи, приети окончателно от Народното събрание вчера.
От 1 януари пушачите ще плащат 2,90 лв. за кутия “Виктори” спрямо 2,60 лв. сега. Литър безоловен бензин ще се оскъпи с 6 стотинки на дребно, а дизелът - с 8 ст.
Вчера националната статистика оповести рекордна инфлация от 12,6%, натрупана за последните 12 месеца. Само през ноември основните стоки и услуги са поскъпнали с 1.6%. Същия ден кабинетът реши да купи още два самолета за нуждите на правителствения “Авиоотряд 28”. Единият най-вероятно ще е “Еърбъс А318” и ще бъде доставен през 2008 г., съобщава в друга статия изданието.

Всекидневниците обръщат днес специално внимание и на темата за количеството ток необходимо за страната.

„Класа”

„България ще внася ток”

„Стандарт”

„Минаваме на свещи”, лаконично обобщава пак на първа страница вестникът и допълва

От износител на ток от 2008 г. на България ще й се наложи да внася електроенергия, стана ясно на заседание на парламентарната комисия по енергетика вчера. НЕК не е в състояние да осигури енергийния баланс на страната, съобщава „Класа”.

„Режим на тока няма да има, но ще се наложи внос, тъй като недостигът от електроенергия през 2008 г. ще е около 1 млрд. киловатчаса“, каза Митьо Христозов, шеф на Централното диспечерско управление (ЦДУ) към Електроенергийния системен оператор. Причината за недостига е, че ТЕЦ „Варна” няма необходимите количества въглища, с които да осигури съответните количества електроенергия, заложени в плана от НЕК, допълва изданието.

От своя страна „Стандарт” допълва, че шефът на енергийната комисия Рамадан Аталай е върнал на поправителен документа с баланса и е поискал по-оптимистичен вариант. Според Аталай до режим нямало да се стигне, но можело да се наложи внос, което е много по-скъпо. Колко ток да продава на свободния пазар трябва да реши днес енергийният регулатор. Според НЕК, ако комисията на Шушулов не разреши на производителите да търгуват навън големи количества, електроенергийният баланс на страната може да бъде вързан. Например CEZ, която е собственик на ТЕЦ "Варна", вече е договорила сделка за 200 мегавата мощности, или около 1,7 милиарда квтч ток. Същото количество би било достатъчно при нормални атмосферни условия да задоволи вътрешното потребление, обясни Христозов.

„Сега”

„Държавата ще купува земи срещу допълнителна пенсия”

За да стимулира уедряването на земята, държавата обмисля да даде възможност на пенсионерите да й продават нивите си, а вместо пари в брой хазната да им изплаща всеки месец добавки към пенсиите. Това съобщи вчера Кирил Стоянов, експерт в дирекция "Поземлени отношения" към аграрното ведомство.
По думите му земеделското министерство предвижда идеята да влезе в специален закон за комасацията. Практиката е взета от страните в Европейския съюз, а средствата за добавки към парите за старост ще идват или от хазната, или от фондовете на ЕС. "Най-вероятно, ако се приложи идеята в България, парите за изкупената земя ще се вземат от бюджета", уточни Стоянов. Той подчерта, че точно такъв модел се прилага в Унгария. Със земята на хората ще се разпорежда държавата, която плаща и пенсиите им", добави Стоянов.
След като държавата изкупи земята от пенсионерите, тя ще се уедрява със съседни парцели, а след това или ще се отдава под наем или ще се продава. За целта се предвижда от началото на следващата година да се създаде специална Агенция за комасация към ведомството на Нихат Кабил. Освен земята на пенсионерите тя ще купува парцели от всеки желаещ. Бъдещият закон предвижда да се въведе и т.нар. "задължителна комасация". В момента около 15% от земята пустее, защото собствениците й или не са в страната, или въобще не се интересуват от нивите си. Затова се предвижда, когато 60% от собствениците в дадено землище са съгласни за разменяне на имотите с цел уедряване, да се извършва задължителна комасация.

*Бел на редакцията

Проблемът с окрупняването на земите беше поставен като основен от АДСИЦ преди около месец. Според представители на дружествата именно комасацията ще развие пазара на земя в България и нейното обработване.