Ангажиментът на Европейския съюз за първия от двата периода по Протокола от Киото, а именно 2008 - 2012 година е намаление на емисиите парникови газове с 8% спрямо равнището им през 2005 година. За времето от 2013 до 2020 година общността подготвя схема, която да помогне за съкращаването на емисиите с 20% или дори с 30% под равнището от 1995 година, ако и останалите страни предприемат по-големи ангажименти. За да бъдат постигнати тези цели е разработена нужната нормативна база, в която централно място заемат коригираната Директива 2003/87/ЕС и Европейската схема за търговия с емисии ЕСТЕ.

До 1999 година общите емисии в страните членки са намалени с 4%. За да бъде постигната целта в цялост през 2000 година Европейската Комисия започна разработването на Европейска програма по изменението на климата. Централно място в нея заема Европейската схема за търговия с емисии. Програмата е предназначена да бъде допълнение към политиките и мерките, разработвани на национално ниво в страните - членки, както и да функционира паралелно с тях. Тя е тясно свързана с Шестата програма за действия по околната среда и със Стратегията за устойчиво развитие, както и с Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването. Последната бива преработена, с цел да се постави още по-силно ударение върху повишаването на енергийната ефективност. Европейската програма дава тласък на законодателни предложения, като например директивите по възобновяеми енергийни източници и по енергийната ефективност в сградите, приети в отделните страни – членки на общността.

Програмата предвижда спестяване на емисии между 664 и 765 млн. тона СО2 еквивалент за периода до 2020 година, като систематизира поредица от мерки в три категории. Първата категория мерки, в която влиза Търговията с емисии в рамките на общността, Директивата за енергийна характеристика на сградите, Директивите за биогоривата и енергийната ефективност при обществени поръчки се очаква да доведе до редукция на 240 млн. тона СО2 еквивалент.

Втората категория мерки е разчетена да спести 140 млн. т. СО2 еквивалент чрез директивите за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия, за енергийните услуги, стандартите за минимална енергийна ефективност на електрическите уреди и инициативите за закупуване на нови технологии.

Третата категория мерки включват стимулиране на производството на топлинна енергия от възобновяеми източници и дългосрочни споразумения с енергоемки промишлени отрасли и предприятия. В областта на транспорта се въвеждат фискални мерки за пътническите превозни средства, доброволни споразумения с автомобилната промишленост за леките товарни автомобили и други технологични подобрения на моторните превозни средства и горивата.

В резюме Европейският съюз се подготвя освен да намали емисиите си с 20% до 2020 година, да достигне 20% дял на енергията, добита от възобновяеми източници в крайното енергийно потребление до 2020 година, подобрение на енергийната ефективност също с 20% и не на последно място достигане на 10% дял биогорива в транспорта за всяка от страните – членки.  

Търговията с емисии би следвало да понижи със 75% разходите за инициативи, свързани с намаляване на емисиите парникови газове. Схемата би следвало да помогне както на отделните оператори, така и на страните, които следва да посрещнат ангажиментите си по Протокола от Киото.

Таванът на разрешителни за емисии на операторите, участващи в Европейската схема за търговия с емисии, е предвидено да се снижава с 1.74% годишно, което дава основание да се предположи, че до 2020 година издадените разрешителни ще са с 21% под нивото на емитираните парникови газове през 2005 година. По този начин се насърчава инвестиционната инициативност по внедряване на технологии, редуциращи или улавящи емисиите.

Търговската система на ЕС следва да улесни искането на кредити от действителни, проверими, допълнителни и постоянни съкращения на емисиите от проекти в страни, градивно допринасящи за справянето с изменението на климата. С оглед на предсказуемост е целесъобразно да се гарантира на операторите, че след 2012 година ще могат да ползват CER и ERU.

На операторите следва са бъде позволено да използват такива кредити в размер до средно 5% от техните емисии за периода 2013 - 2020 година, при условие, че за периода 2008 - 2012 година ползват по-малко от 6.5% от CER и ERU, в сравнение с емисиите си от 2005 година, както и че не прехвърлят права за квоти. Това гарантира, че за периода 2008- 2012 година операторите на практика ще съкратят емисиите под нивата от 2005 година. Също така това осигурява употребата на 1.9 млрд. тона за периода 208 - 2020 година или допълнителни 500 млн. тона над предложението на Комисията, което представлява 50% от усилието.

Секторите, които не са покрити от схемата за търговия, а именно транспорта /без авиацията/, жилищния сектор, земеделието и отпадъците, продължават да допринасят с 60% към общия обем емисии на Европейския съюз. Колективно, те следва да намаляват емисиите с 10% спрямо 2005 година до 2020 година. Приносът на всяка от страните в това отношение е различен и се влияе от възможностите, които страната има спрямо размера на БВП на глава от населението. така например някои страни, като Люксембург, Дания, Ирландия, ще допринесат с 20% намаляване на емисиите от сектори извън Европейската схема за търговия с емисии, а други, като България, имат право да увеличат емисиите от тези сектори с до 20%.

Конкретно за транспорта е предвидено от 2011 година в Европейската схема за търговия да бъдат въвлечени и емисиите от въздушния транспорт. Намерението засяга емисиите, изпускани при всички полети кацащи или заминаващи от Европейския съюз. От 2012 година по аналогичен начин ще бъдат включени и емисиите от мореплавателния транспорт.

Друга мярка предвижда въвеждането на стандарт за колите, който да намали до 120 грама на километър емисиите CO2 при новопроизведените автомобили.

Решението за въвеждане на биогорива има за цел да изтласка с 10% консумираните към момента дизел и бензин.

Европейската комисия има амбицията да насърчи 10 - 12 проекта в областта на улавяне и съхранение на въглероден диоксид в Европа до 2015 година, като надеждите са по този начин да се подпомогне индустриализирането на тези нови технологии и те да станат търговски жизнени през 2020 година.

Очакванията на властите са, че цената на мерките за борба с климатичните промени в общността, ще костват годишно около 0.04 - 0.06% от БВП на ЕС в годините между 2013 и 2020 година.

За времето от 2007 до 2013 година Европейският съюз очаква, че бюджетът за проучвания в областта на енергетиката и транспорта ще достигне до € 8.4 млрд.

Според анализите, при запазване на досегашните практики в бизнеса, зависимостта на Европейския съюз от внос на енергийни суровини ще расте от 50% на 65% до 2030 година. Конкретно вносът на природен газ ще нарасне от 57% на 84% до 2030 година, а на петрол  - от 82% на 93%. Въвеждането на енергийния и климатичен пакет, общността е разчела, че вноса на петрол и газ ще спадне годишно с € 50 млрд. до 2020 година. Прогнозата е направена при цена на барел $ 61, което означава, че при по-ниски цени, спестяванията ще бъдат дори още по-големи.

Намаляването на емисиите парникови газове ще подобри здравето на европейските жители. Според данните, заради мръсния въздух годишно умират 370 000 души в Европа. Екоиндустриите ще се отразят и на пазара на труда, като очакванията са те да се превърнат в един от най-динамичните сектори с растеж от 5% годишно заради глобалното търсене на нови технологии. Очакванията са, че това ще отвори работа за 3.4 млн. души в Европа, като наред с това предполага потенциал за растеж. Технологиите за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници вече са дали работа на 300 000 души, което дава основание да се предположи, че при постигане на целта от 20% дял на енергията от тези технологии в крайното енергийно потребление, броят на новите работни места в сектора ще достигне до 1 млн. души през 2020 година.

Европейска схема за търговия с емисии ЕСТЕ

Европейската търговска схема European Union Emissions Trading Scheme  - EU ETS – е най-голямата мултинационална и секторна система за прехвърляне на финансови инструменти, конвертирани в тонове еквивалент на СО2 и издавани по силата на Протокола от Киото.

Схемата почива на регламенти, фиксирани в Директива 2003/87/ЕС, която влиза в сила на 25 октомври 2003 година. Търгуваните на нея инструменти са EU Allowances, CER и ERU, като инструментите са безналични, водени на отчет в регистрите на страните – участнички и са издавани на централно ниво от европейската администрация.

Системата е организирана на няколко търговски периода, първият от които обхваща 2005 -  2007 година, вторият е фиксиран да протече от 2008 до 2012 година, а третият започва след 2013 година.

Принципът на действие е следният: страните регистрират работещите стационарни инсталации, които емитират значителни количества парникови газове и организират издаването на разрешителни за дейността им. Тези агенти са групирани по индустриални сектори, изброени в директивата и представят най-големите източници на парникови газове за дадената страна. Изготвят се национални планове, в които се посочва общия размер на емисиите, които регистрираните инсталации произвеждат годишно, а също и схемата, по която ще се извършва количественото разпределение помежду им на предоставеното на страната общо количество квоти.

Страните се съгласяват на определен таван на емисиите си и получават безплатно определената спрямо него квота от разрешителни за емитиране на парникови газове ЕU Emission Allowances. Общото национално количество на свой ред се разпределя между регистрираните инсталации. Съгласно член 10 на Директива 2003/87/ЕС за тригодишният период, започващ 1 януари 2005 година, държавите членки следва да разпределят между инсталациите безплатно минимум 95% от националната си квота, а за следващият 5-годишен период, започващ на 1 януари 2008 година, държавите членки  следва да разпределят най-малко 90% от квотата безплатно. За остатъка до 100% може да се организират аукциони.

За да се гарантира, че европейската схема ще спомогне за намаляване на емисиите, издаваните разрешителни на ниво държави се поддържат на по-ниско равнище от това, което нормалният темп на индустриална активност би продуцирал. Тоест търговската система изкуствено залага  дефицит от квоти.

Очаква се, че организирана по такъв начин, Европейската система за търговия с емисии ще доведе до линейно намаляване на емисиите в Европейската общност с 1.74% от 2008 година. На тази база се пресмята, че средногодишното количество разрешителни може да бъде 1 974 Mt CO2 за 2013 година и 1 720 Mt CO2 през 2020 година.

Наред с разрешителните за емитиране на парникови газове EU Allowances, Европейската комисия определя и максималният размер на сертификатите за редуцирани емисии CER и единиците редуцирани емисии ERU, които могат да се продуцират в страните от общността. Обемът им се пресмята като процент от разпределените квотите за дадените сектори в отделните държави.

Най-късно до 30 април на всяка календарна година операторите на инсталации, получили разрешителни за емисиите си, трябва да върнат получения брой квоти, който трябва да бъде равен на общото количество емисии, произведени от инсталациите им за дадения период от време. Те се доказват чрез доклади на верифициращи органи.

След като разпределените на ниво инсталации квоти бъдат върнати, държавата ги анулира. По същия начин държавата се отчита за получените квоти и емитираните количества парникови газове на ниво Европейски съюз.

В случай, че дадена инсталация надвиши емисиите си над получената квота, по силата на Директивата са въведени и наказателни процедури. За всеки извънреден тон СО2 се налага глоба от € 40 за тон СО2 по време на първия период от схемата /2008 -2012 година/ и € 100 за тон по време на втория период на Европейската схема за търговия /2013 -2020 година/. При изплащане на санкцията операторът не е освободен от задължението да върне получената квота, тоест той е принуден да закупи такава от свободния пазар, което увеличава значително разхода му за покриване на глобата от извършеното превишение.

Схемата за търговия в общността обхваща 6 индустриални сектора, които до 2012 година трябва да намалят нивото на изпусканите в атмосферата парникови газове спрямо нивото им от 1993 година.  Секторите са:

- енергетика;
- производство на желязо и стомана;
- производство на цимент;
- производство на стъкло;
- производство на керамика;
- производство на хартия.

Обсъжда се и въвеждането на транспорта, по-конкретно въздушния и мореплавателния транспорт. Проблемни моменти в схемата са правилата за включване на нови инсталации, тъй като всяка страна настоява за различни критерии.

Европейската система за търговия EU ETS въвежда и бенчмаркинг между инсталациите в отделните индустрии, които по своята същност са стандарти за уеднаквяване на ефективността в тежко емисионните индустриални производства на база използвано гориво, производствен капацитет, възраст, климатични особености,  оборот  и други критерии.  Бенчмаркингът задава задължителни прагове на енергийна ефективност за единица продукция и препоръчва използването на добрите практики за подобрена енергийна ефективност. Чрез него би могло да се осигури по-нисък среден ръст на енергопотребление от предприятията и нарастване на произведената брутна добавена стойност.

Така например производството на алуминий за 2007 година в 27-те страни от Европейския съюз се изчислява като емитент на общо 13.51 Mt CO2 еквивалент, като само в сегмента рафиниране на алуминий рейнджът на емисиите е между 400 – 830 kg CO2 на t  продукт, при 6.8 Mt, произведен продукт в 27-те страни. Необходимата енергия за производство на това количество продукция варира от 225 – 260 kWh/t продукт.

При производството на циментов клинкер е нужна енергия от порядъка на 100 – 110 kWh/t продукция. Производството на плоско стъкло изисква консумация от 203 kWh/енергия на тон продукция, при 10.26 Mt,  при произведена 10.26 Mt в 27-те европейски страни за 2007 година.

Първият период на Европейската схема за търговия с емисии покрива над 12 000 инсталации в енергетиката и индустрията, чиято мощност е над 20 MW, а общият им принос към емисиите на парникови газове в Европейския съюз е 40%. През първата година през схемата са изтъргувани 362 млн. тона СО2  за € 7.2 млрд., както и значителен обем фючърси и опции върху основните финансови инструменти. Цената на EU Allowances се стабилизира около € 30 на тон СО2 през април 2006 година, но спада до € 10 на тон СО2 през май 2006 година. Този пример за силна волатилност в цените е ползван за критикуване на системата за търговия и разколебаване на доверието в нея.

По време на този първи период верифицираните емисии на парникови газове в 27-те страни на Европейския съюз без България, Румъния и Малта се увеличават с 1.9%. Неуспехът в постигането на целите по редукция на емисиите се обяснява с факта, че този първи период е пробен за системата и в този смисъл й предстои доусъвършенстване.

По време на втората фаза от търговската схема се очаква навлизане в търговията на инструментите, произвеждане от проектите Чисто развитие и Съвместно изпълнение, особено от реализирането на проекти в Украйна и Русия. Към схемата се присъединяват и три нови държави извън Европейския съюз. Това са Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. През 2012 година се подготвя включването в схемата и на нов сектор, какъвто е въздушния транспорт, който е след големите емитенти с очаквания да повиши търсенето на разрешителни с 10 - 12 млн. тона годишно. 

През третия период, който започва след 2013 година, Европейската система за търговия предвижда по-малък процент на безплатните квоти за операторите в отделните страни. Така например при 80% безплатни квоти останалите 20% ще бъдат предлагани на организирани от държавата търгове. Намерението е до 2020 година  делът на безплатните квоти да намалее до 30% от общото количество, нужно на инсталациите в държавите – участнички.

Предвижда се за електропроизводството и топлоцентралите да няма безплатни квоти. Един от моделите, които се обмислят, е 88% от квотите да се дистрибутират на база на емисиите през периода 2005 -2007 година,  10% да се разпределят сред по-бедните страни, а  2% да се разпределят  сред 9-те страни, постигнали поне 20% редукция спрямо референтната си по Киото година.

Като пример за успешно проведени аукциони се посочва практиката във Великобритания. При един от последните търгове, проведен на 19 ноември 2009 година, клиринг цената достига е 16.15 евро на тон СО2. Участниците имат възможност да кандидатстват за 3 999 875 EUA, като подадените поръчки покриват предложеното количество 4.15 пъти. Това говори за значителен интерес от страна на участниците.

България въвежда Европейската схема за търговия на 1 януари 2007 година.

Официална статистика за емисиите в рамките на EU ETS се събира и публикува от Независимия регистър на транзакциите на общността CITL. Comunity Independent Transaction Log. Той съдържа данни за издадените, прехвърлените, банкираните и отменените разрешителни за емисии. Общият обем на верифицираните емисии от инсталациите в EU ETS в 25-те страни на Еврозоната са 2.026 млрд. тона СО2, което е с 0.8% по-високо от 2.010 млрд. тона СО2 през 2005 година, като през това време допълнително 300 инсталации се добавят към схемата като нови.

От 10 605 инсталации 380 се провалят във връщането на равен брой разрешителни с верифицираните им емисии към 1 май 2007 година.

През 2007 година по данни на Световната банка през европейската търговска система EU ETS са изтъргувани 2.061 млн. тона СО2  за близо $ 50.39 млрд. Това е 97% от общия обем и 99% от общото количество на търгувани по света разрешителни за емисии на СО2.

* Следва продължение!

** Икономика на климатичните промени. Част първа
** Икономика на климатичните промени. Част втора.