През следващите години ни чакат непопулярни антикризисни мерки, а първите позитивни резултати могат да се очакват най-рано през пролетта на следващата година. Това заяви икономистът проф. Димитър Иванов на днешния национален форум на тема "Глобалната икономическа криза и реалния сектор в българската икономика - конструиране на основите не една национална антикризисна програма". Дискусията е организирана от гражданско сдружение ГЛАС, от Националния съвет на браншовите съюзи и Столичната търговско- промишлена палата. Форумът обобщава вижданията на 45 национални експерти и над 18 браншови стопански организации и синдикати.

На фона на силното недоволство от плана Обама, на плановете не Гордън Браун и неефективността на плановете на ЕС, България е жертва на кризата и на закъснелите антикризисни мерки. У нас сме в рецесия от август миналата година, икономическият растеж ще намалее с над 4%, безработицата наближава 8.5%, а индустриалното производство има спад над 19.5%, заяви в доклада си проф. Иванов.

Фатално е намаляла покупателната способност на българите, затова той предлага да бъде приет със закон пакет от антикризисни мерки. Той трябва да включва формиране на нов модел и структура на икономиката в дългосрочен план, за да се възстановят кредитните потоци, на основата на диагностика „годишен технически преглед“ на българското стопанство.

Според проф. Иванов основната болест на икономиката ни е задлъжнялостта във фирмения сектор и на домакинствата. Неговото мнение е, че планът Станишев не е проработил, защото нямаме точна диагноза на проблемите и защото икономиката ни е на „глинени крака“. Основна цел трябва да бъде програмата за преструктуриране на тази задлъжнялост.

България влиза в период на тотална неустойчивост и бюджетни дефицити, а изходът от кризата в световен мащаб няма да реши кризата у нас, каза той. България трябва да тръгне към подоходно данъчно облагане и трябва да се приемат 18 пакета от мерки, което ще наложи промяна в над 30 закона. Това трябва да се направи спешно, защото започна твърдото кацане на българската икономика и защото вълната от безработицата у нас не може да бъде светкавично спряна.

Трябва да се разшири ролята на БНБ като основен регулатор на банковата система и да се вземат мерки за предотвратяването на фалитите на банки. Възможно е, да се подготвят условия за влизане на държавата в някои банки, подчерта проф. Иванов.

Фискалната стабилност у нас ще бъде нарушена за минимум 5 години и затова той предлага намаляване на ДДС на 15-18%, и съкращаване срока на неговото връщане.

Необходимо е и гъвкаво споразумение с Международния валутен фонд. Една от целите е и официално приемане на еврото. Трябва да се преструктурира и фирмената задлъжнялост дори и при участие на държавата, препоръча той.

Налага се и да се приеме програма за преструктуриране задлъжнялостта на домакинствата. Препоръчва се на домакинства с ипотечни кредити да получат отсрочка за около 1 година. Възможно е да се предвиди и данъчен бонус за работещите българи до 1500 лв., семеен бонус от 1500 лв. и бонус от 1200 лв. за студенти ощетени от кризата. Според него трябва да се създаде и стратегически инвестиционен фонд за авангардни проекти от стратегическа важност. Сред мерките е и тази за възстановяване на производствените мощности в отбранителната промишленост, както и засилване ролята на земеделието, като се увеличи неговия дял в брутния вътрешен продукт /БВП/.

Професорът завърши своето изложение със следната знаменателна мисъл:Когато ураганът удари, някои издигат предпазни стени, а други строят вятърни мелници. БГНЕС