Европа се е презапасила с разрешителни за емитиране на емисии парникови газове, показва проучване на специализираната в тази сфера компания Sandbag.

И друг път от там са предупреждавали за масивно трупане на такива сертификати, които ще могат да се ползват през следващите години, но размерът на този вид банкиране вече достига колосални размери и според изчисленията в момента надхвърлят 672 млн. тона. И това вече е проблем.

Когато стартира схемата за разпределение на безплатни квоти за емитиране на парникови газове за индустрията, бяха вземани предвид доклади, написани от самите фирми, в които от тях се очакваше добросъвестно да обявят колко точно такива сертификати им трябват. Както можеше да се очаква, компаниите се "застраховаха" да поискат повече, отколкото им бе нужно, за да не се налага да купуват квоти още в първата година от старта на търговията с емисии. В последствие с финансовата криза, която намали темповете на работа във фабриките, а с това и доведе до икономии от квоти, дружествата предпочетоха да си ги запазят за по-нататък. Тази свръхзапасеност с квоти е една от причините цената им на въглеродните борси да е ниска. Тази ниска цена пък не стимулира компаниите да внедряват ново оборудване, което цапа по-малко, а от друга страна, не дава желаните резултати по намаляване на емисиите, каквато е цялата идея с квотите и системата за търговия.

Според прогноза на Sandbag през следващите осем години на Европейската търговска система ще има свръхпредлагане на 1.9 млрд. разрешителни за емитиране на CO2, което ще е основен фактор за натиск върху пазарната цена на сертификатите.

В момента 77% от инсталациите, покрити от Европейската схема за търговия с емисии, имат излишъци от квоти. През 2012 година индустрията ще има 525 млн. тона излишък, докато енергийният сектор ще е на дефицит от 934 млн. тона. Това е доведе до голяма бездна между индустриите. Най-вероятно ще се стигне до някаква форма на кръстосано субсидиране за енергийния сектор, който ще има нужда от € 2.9 млрд. за да си набави необходимите квоти.

От Sandbag са пресметнали, че в момента стоманодобивната индустрия и производителите на цимент са акумулирали квоти за CO2, които струват общо около € 4.9 млрд. Според анализа е необходимо Европейската търговска система да предприеме мерки за по-ефективно разпределение на квотите, както и за ограничаване на количествата от квоти, които могат да бъдат заделяни за следващите години. Най-важната препоръка, която Sandbag отправя към ЕТС е за повече прозрачност.

Изследването е много любопитно и от гледна точка на прогнозите за поскъпване на тока заради необходимостта от квоти за въглероден диоксид. Вчера шефът на шефът на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев каза, че електроенергията у нас ще поскъпне средно с 5% от догодина само заради квотите, тъй като индустрията ще трябва да си ги купува от свободния пазар. Любопитно е дали тази прогноза на държавните енергетици е била съобразена с опцията за още по-ниски цени на квотите и ако свръхпредлагането на такива действително понижи цените, дали токът може и да не поскъпне с толкова, за колкото ни подготвят отсега?