Индъстри Уоч: Пари от високорискови фондове - в нискорискови схеми и депозити

Каква е динамиката на депозитите на българските граждани в банките и на какво се дължи засилващото се връщане към банковите депозити?

Смятам, че да се говори за връщане към депозитите е малко пресилено, защото депозитите по принцип са традиционния инструмент, в който се спестява в България, и по-специално от домакинствата. Около 60% от финансовото портфолио на домакинствата практически е в депозити и няма особено увеличаване на този относителен дял. Той остава относително постоянен през последните две години. Наистина от края на миналата година се забелязва леко ускоряване на ръста до около 30% на годишна база, особено за първото тримесечие на 2008 г. Това ускоряване на ръста е доста отчетливо.

Това е значителен процент при всички случаи!

Да, внушителен е, но ако погледнем статистиката от последните три години, годишният ръст на депозитите за отделните тримесечия е около 25-28% т.е. няма кой знае какво шокиращо увеличаване. Но наистина има леко засилване или стабилизиране на ръста около 30%.

Какви са причините за тези няколко допълнителни процента ръст?

Забелязва се едно подобряване на условията, които банките предлагат по депозитите. На първо място отчетливо се повишават лихвите през последните месеци, което е свързано както със засиленото търсене на ресурс от страна на банките, така и с по-ограничения достъп до ликвиден ресурс от чужбина. Така че в тази ситуация изглежда логично това, което може да привлече нови клиенти е повишаването на цената на този ресурс.

Друга причина която се посочва е, че част от парите изтеглени от борсата се насочват към банките, така ли е, според вас?

Изглежда логично. Трудно би могло да се види каква точно част от изтеглените пари наистина се насочва към депозити. Според мен, има пренасочване на част от ресурса, изтеглен примерно от високорисковите взаимни фондове към по-балансирани и нискорискови фондове. Т.е. не може да се твърди категорично, че целият ресурс, който се изтегли от взаимните фондове и от директни инвестиции в ценни книжа, се насочва към депозити.

По-скоро говорим за част от тези средства?

Частично, най-вероятно това се случва. Защото депозитите напрактика са прекият конкурент на инвестицията във взаимни фондове, като форма на влагане на свободните пари.

Т.е. от една страна, ако говорим за изтегляне от високорискови фондове то инвестициите се насочват или в по-нискорискови вложения на капиталовия пазар или в банкови депозити ?

Да, това са основно двете форми, към които вероятно се насочват тези пари. Възможно е част от тях да се насочват и към пазара на недвижимите имоти. Това също е една доста предпочитана форма на влагане на пари. Смятам, че по принцип инвестицията в недвижим имот се възприема, като относително нискорискова. Това възприятие до известна степен се обяснява с относителното чувство за сигурност, което създава трайно възходящата динамика на цените през последните години. Всъщност на практика риска при инвестициите в недвижим имот е значително по-висок от този при депозитите. Освен това тази инвестиция е значително по-неликвидна от депозитите, което предполага дългосрочен хоризонт на вложението.

Пред DarikFinance.bg Виолина Маринова спомена, че ръстът на вложенията на физическите лица във фондовете намалява с 40% на годишна база, какво би трябвало да означава това?

По принцип спадът на нетните активи на местните взаимни фондове от началото на годината до април е 30%, това са около 270 млн. лв. общо. Ние смятаме, че половината от тях са вложения на физически лица или около 137 млн. лв. са изтеглени.

А другата част са институционални инвеститори!

Да. Искам да уточня, че този спад на нетните активи всъщност се дължи на две причини. Едното е физическото изтегляне на пари от фондовете, а другото се дължи на спада на инвестиционните портфейли на фондовете в резултат на негативното развитие на фондовата борса през последните месеци.

Какво смятате за отражението на глобалната криза върху България?

Аз лично смятам, че отражението на финансовата криза върху българския капиталов пазар вече се проявява и не смятам, че ще има особени негативни последици от тук нататък. Повишаването на лихвените проценти и известното спадане на индексите на фондовата борса е частично отражение на външни фактори. Това което ми се струва по отношение на спестяванията на домакинствата, така нареченото богатство на домакинствата, което ние регулярно измерваме, то там отражението е доста по-ограничено, защото основните активи са нискочувствителни на външни шокове. Затова смятам, че там няма да има кой знае колко чувствително отражение на финансовата криза.