Спестяванията ви са застрашени – твърдят двама „приятели на парите“, специалистите по управление на персонално богатство Берт Флосбах и Курт фон Щорх. В интервю за германската бизнес медия Handelsblatt двамата споделят гледището си за развитието на пазара в близко бъдеще: еврото е обречено, единственият изход от дълговата криза е инфлацията, златото е добро, но само ако може да се пипне.

Според Флосбах и Щорх, глътката въздух, която пазарите си поеха от няколко седмици насам, се дължи единствено на политиката на централните банки – по-рано немислима политика. Централните банки са сигнализирали: готови сме на всичко. Така трябва да се разбира решението на Федералния резерв да наводни пазарите с пари и да държи лихвите изкуствено ниски. ЕЦБ не направи нещо различно, когато по Коледа обяви, че ще предостави на европейските банки неограничена ликвидност.

Френският президент дори изрично посъветва банките да вложат тези пари в държавни облигации. Това е „държавно финансиране през задната врата“. Но разбира се то дойде твърде късно, за да може да помогне на Гърция.

Доброто в дълговата криза на Гърция е, че тя скоро най-сетне ще свърши. Също и за Португалия ще е нужно опрощаване на част от частния дълг, твърдят експертите. Португалия и Гърция ще трябва да напуснат еврозоната – в противен случай двете държави ще трябва постоянно да се подпомагат: с ESM, еврооблигации или други форми на солидарност. Това не е устойчиво във времето.

Големият проблем на еврото са сериозните различия вътре в еврозоната. Твърде много държави не са конкурентоспособни. Затова еврото е обречено да падне – което впрочем не означава, че единната валута няма да просъществува още няколко години. След като политиката го желае и Европейската централна банка продължава да предоставя пари, то на еврото му остава още доста време.

Политиците се борят за обща Европа. Не е ли това цел, която си заслужава усилията? - пита журналистът. Експертите отговарят: политиците на практика постигат точно обратното на това, което искат да постигна. Канцлерът Ангела Меркел твърди: ако еврото се срине, то тогава се срива Европа. Сякаш мирът на нашия континент зависи от общата валута. Все пак Меркел може и да е права – но в напълно различен смисъл: еврото заплашва да се превърне в големия разделител на Европа.

Краят на еврото не е край на света, категорични са финансистите. Историята знае, че редът във валутните пространства постоянно се променя. По-притеснителното е, че заради политическия стил хората все по-малко искат да участват в това. В най-лошия сценарий, може да се стигне до безредици. Ако тогава излезе някой, който обещава на хората съвсем прости и радикални решения, ще стане опасно.

Високите дългове не са проблем само на Гърция и Италия – също и САЩ и Япония, а и Германия са затънали в дългове. Всички индустриални държави имат дългови проблеми. Ако всички започнат да спестяват едновременно, ще настъпи колапс на световното стопанство. Опрощаването на дълговете, което сега Гърция получава, е възможно решение само в малък мащаб. Едно световно опрощаване на дълговете според експертите ще доведе до смущения на капиталовите пазари с непредвидими последици.

Не е възможно дългове, достигащи 100% от БВП, да се върнат с икономически растеж: биха трябвали десетилетия с поне 5% реално годишно нарастване на икономиката, а това не е реалистично. Единственият шанс товарът на дълга да олекне на света е инфлацията. Това не е наша странна идея, това е логично – заявяват експертите по лични финанси.

Механизмът би бил следният: покачващите се цени ще доведат до висок номинален ръст на БВП – дори и реалната икономика да отчита слаб растеж. Дълговете като дял в БВП ще започнат да изглеждат по-малки. Да приемем, че икономиката има 2% реален ръст и 6% бюджетен дефицит. Тогава чисто и просто инфлацията трябва да е над 4% и сметките ще се вържат. САЩ например след Втората световна война платиха дълговете си по този начин.

Но тази схема функционира само тогава, когато лихвите, които държавите имат да плащат по дълга си, не се покачват заедно с инфлацията. Тук вече трябва да се намеси централната банка и изкуствено да потисне нивото на лихвите. Това се прави и сега, когато ЕЦБ изкупува дългосрочни ДЦК. И тъй като това е доста подло, централната банка намира завоалиран начин: предоставя на банките неограничен капитал, те купуват ДЦК – и лихвите отново вървят надолу.

От макроикономическа гледна точка добре, но от гледна точка на инвеститора това е „финансова репресия“, оплакват се Флосбах и Щорх. Инвеститорите няма какво друго да направят, освен да се примирят с негативните реални лихви при покупката на държавни облигации. „Политиката има различни инструменти в чантичката си с уреди за мъчения“.

Подобни инструменти са предписанията за институционалните инвеститори да държат определен процент от активите си в ДЦК. Само крачка ни дели от принудителни облигации, при които инвеститорите „доброволно“ трябва да участват в аукциони за държавен дълг. Законодателят може да се погрижи освен това останалите инвестиционни активи да стават все по-неатрактивни, например с данъци или директна забрана. Няма да е първия път, когато ще се забрани притежаването на злато. Можем да очакваме и контрол на движението на капитали, който спира бягството на парите в други държави.

Тоест политиците имат на какво да разчитат, ако действително решат да се освободят от дълговете с помощта на инфлация. Това може и да не е честно, но в социален план е най-поносимо. Всичко останало би било като буре с барут: никой политик няма да иска да запали фитила преди избори. Инфлацията не води до рязко фиаско, тя работи тихомълком, с години. Мнозина дори няма да разберат, че губят парите си.

Инфлация не се създава лесно, особено ако икономиката е слаба. Но според финансистите хората постепенно ще разберат, че не си заслужава повече да спестяват. Когато лихвите по депозитите станат толкова ниски, че реално са вече негативни, хората ще предпочетат вместо да спестяват например да си ремонтират покрива или да си купят нов автомобил, за какъвто цял живот са си мечтали. В този момент, когато хората започват да харчат, цените се вдигат. И така имаме инфлация без икономически растеж.

Не твърдим, че се задава хиперинфлация – уточняват спецовете. Според нас обаче няма друго решение на дълговата криза освен инфлацията. А че вече не си заслужава да се спестява - наистина е така, според тях. „В крайна сметка винаги губи спестовникът“ - обикновеният човек, който иска да подсигури старините си или да задели някаква сума за университета на децата си.

Каква тогава да е стратегията на хората, които искат да съхранят богатството си? Според мениджърите, бъдещето не позволява да се разчита на някакъв безрисков актив. „В кризата на държавния дълг няма хепи енд“. Който не поема риск, вече рискува, тъй като инфлацията ще изяде спестяванията му. Според експертите, решението е богатството да се разпредели умело между няколко различни вида активи.

Това, което препоръчват Флосбах и Щорх, е най-голяма тежест в портфейла да имат реалните активи. Балансираният портфейл според тях включва 40% акции и малко под 20% благородни метали. Под акции да се разбират акции на стабилни компании от секторите консумация, здравеопазване, фармацевтика и енергетика. Важна също е диверсификация извън еврозоната, включително чрез мултинационални корпорации.

Акциите са единственият клас активи, който все още не е поскъпнал, докато другите активи вече повишиха цената си: вижте предметите на изкуството, хубавите имоти, златото. Затова според инвеститорите има пространство за ръст на индексите. А централните банки ще се погрижат да няма срив на пазара. Инфлацията иде – и акциите отново ще се търсят като ликвидни активи.

Що се касае до облигациите, експертите препоръчват те да са с по-кратък падеж, под 4 години. При корпоративните облигации не трябва да се вярва толкова на официалните рейтинги, а да се следят финансовите показатели. При ДЦК шансове има в Австралия, Нова Зеландия, Швеция, Дания, Канада или Хонконг.

Златото задължително трябва да е във физическа форма. То е добър начин да се застраховаш в случай на криза, но ако изхождаме от това, че финансовата система ще се срине, какъв е смисълът от няколко златни сертификата? Тези хартийки на практика нямат стойност. Ако ще е злато, то да може да се пипне: лесно се пази в трезорите на банките и собственикът му от време на време може да проверява дали си лежи на мястото.

От немски Димитър Събев