Една трета от територията на страната ни е покрита с гори. Почти три четвърти от тях са държавна собственост. Горите са може би най-голямото национално богатство на България. Затова новият Закон за горите, влязъл в сила само преди месец, е сред най-важните нормативни документи за България и ще бъде такъв в следващите много години. Разговарям с Георги Костов, заместник министър в МЗХ и един от основните двигатели за изготвянето на новия Закон за горите.

 

Господин Костов, какви са целите, които стоят пред горското стопанство в България и по света?

 

Хубаво е, че едни и същи цели стоят пред горското стопанство в България и по света – адекватна регионална политика за опазване на ресурсите, устойчивост на бизнеса, свързан с горите, смекчаване и ограничаване на климатичните промени и последиците от тях, неотложни мерки за адаптация на насажденията в най-чувствителните зони и не на последно място — принос към развитието на поминъка на местните общности за по-добър живот на хората.

 

Това са определящи ключови направления за действие в горския сектор, които формулира публикуваният неотдавна доклад на Организацията за прехрана и земеделие към ООН „Състоянието на горите по света 2011”. Целта е позитивна промяна в подхода към многофункционалност като средство за устойчивото развитие, промяна, която би довела до по-добър начин на живот сега и в бъдеще.

 

Все повече са лидерите на ключови позиции, които осъзнават, че устойчиво развитие е не просто словосъчетание от политическия речник, а действие за оцеляване, въпрос на днешния, а не на утрешния ден. И колко необходимо е да казваме това на хората по един разбираем начин, за да знаят своята нарастваща роля в този процес.

 

Генералната асамблея на ООН определи 2011 като Международна година на горите. Като част от тази международна година бе българската Седмица на гората, която премина в началото на този месец и съвпадна не само по време, но и по своята цел с влизането в действие на новия Закон за горите.

 

Смятам, че в Закона за горите ключовите световни тенденции за горския сектор са достатъчно ясно защитени, гарантирани са обществените интереси и правото на равнопоставеност на различните видове собственост. Определят се ясни и подходящи режими за ползване на ресурсите и за достъп до горите. Регламентира се участието на обществото при планирането, като задължително се въвежда дългосрочно рамково планиране. Децентрализират се отговорностите, въвеждат се регламенти за опазване и защита на горите.

 

Какви са конкретно финансовите резултати в горското стопанство на България – в последните три години, и какви са прогнозите Ви за 2011 г.? 

 

Равносметката на горския сектор за 2010 г. е много положителна и то не само в чисто икономически аспект. Въпреки икономическата криза, и въпреки че в първите 6 месеца на годината се движехме със значително изоставане — почти с 30 % от заложените показатели, както натурални, така и финансови. В края на годината достигнахме почти до 100 % (точното число е 95%), а някои наши поделения изпълниха над 100 % заложените показатели — и финансови, и натурални.

Фактът, че 2010 година е рекордна за последните 10 години по добив на дървесина, при положение че общото потребление на дървесина не би трябвало да се е увеличило, защото няма открити нови мощности, показва тенденция, която е още по-важна за нас. Защото означава, че ние сме успяли да пресечем значителна част от сивия сектор.

Относно заетите в държавния горски сектор, числата са следните. При разчетена численост от 2500 бройки за 2010 г., към 31.12.2010 г. е отчетена численост от 1311 щатни бройки и средна месечна брутна заплата от 684.71 лв. През 2010 г. държавните предприятия от горския сектор, представляващи 135 горски и 37 ловни стопанства, отчитат общо приходи в размер на 274.75 млн. лв., от които 250 млн. лв са от стопанската им дейност и 24 321 хил. лв. са чрез финансиране от бюджета.

В сравнение с 2009 г. приходите са увеличени с 15%, при намаление на бюджетното финансиране с 44%. Приходите от ползване на дървесина са 229 млн. лв., представляващи 83 % от общите приходи, които са с 32 % повече от реализираните през 2009 г.

Стойността на екосистемните услуги на горите в България обаче е несравнимо по-голяма. Бихте ли разказали повече за тази модерна концепция.

 

Можем да бъдем горди с факта, че сме едни от първите в Европа с въвеждането в Закон за горите на правила за остойностяване на екосистемните услуги. Това е новаторски принос.

Въпросът ви е повод отново да отбележа, че досега за водата, въздуха, красивите гледки, съхранените растения и животни, осигурени от добро стопанисване на горите в България, към тях не се е връщала никаква материална стойност. А благодарение на горите, респективно и на хората, които ги стопанисват по съответния добър начин, идват непосредствено над 80 процента от питейната вода, например.

 

Но няма механизъм по веригата на потребление по къкъвто и да било начин за това да се връща някаква стойност в горите. И това при положение, че средствата за тяхното поддържане през последните години са крайно недостатъчни. Вече има научни разработки, които доказват, че собственика на гората има право на рента от собствеността си, а когато тази собственост е с допълнителни тежести, защото е вододайна зона, то справедливо е да получава по 2 стотинки на кубичен метър вода.

 

Разбира се, нееднократно съм казвал, че тези стотинки или поне стотинка, която бихме получавали за кубичен метър вода, примерно, няма да е за сметка на битовия потребител.

 

Искаме с тези нови постановки в Закона да излезем от порочната практика приходите от горите да идват преди всичко от дървесината. Как ще бъдат изработени механизмите за остойностяване на екосистемните услуги, това ще бъде решено в специална наредба към Закона. Тя няма да бъде от първите, които ще изработим, защото е нужно да се проучи съществуващият световен опит и да се прецени много внимателно как да се приложи в нашите условия. Това е едно предизвикателство, което ще изисква висока специализирана квалификация и интердисциплинарен подход.

 

Бихте ли посочили какви са първите стъпки по прилагането на новия Закон за горите? Каква е първата реакция на заинтересовените страни?

 

Наясно сме, че колкото и да е добър един нормативен акт, хората ще го оценят според начина на неговото прилагане и изпълнение. Дейността в тази посока започна и още много тепърва предстои.

 

Работата по най-важните две наредби започна паралелно със стъпките по приемането на закона. Тези наредби ще осигурят спазването на ред и законност при извършването на дейностите в горите чрез използване преди всичко на прозрачни публични процедури - открит конкурс за извършване на дейностите в горите, широко публично огласяване и осигуряване на достъп на всички заинтересовани страни до конкурсите. В публикуваните вече на страницата на ИАГ проекти на наредбите е заложено и предварителното договаряне със заинтересованите организации за политиката в областта на възлагането на дейности и разпореждането с дървесина и недървесни горски продукти за всяка следваща календарна година.

 

За двете наредби – първата - за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за продажба на придобитата от тях дървесина и недървесни горски продукти, и втората – за сечите в горите, конкретен принос има и стартиралият през 2010 г. проект на Световната банка, който дава възможност на Изпълнителната агенция по горите към МЗХ да извърши институционалната реорганизация, да обучи основния персонал за подобряване на управлението на горите в страната и да подобри предоставянето на услуги.

 

Започна и структурирането на шестте горски предприятия, създадени съгласно новия закон с определянето на териториалния административен обхват, назначаването на управителни съвети и откриването на процедури за конкурс за управители. Назначени са и директорите на част от регионалните дирекции по горите. Приемането на Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по горите, с което ще започне структурирането и на централната контролна горска администрация е в ход. Специална дирекция в Министерството на земеделието и храните, която ще изработва стратегическите решения и ще ръководи търговската политика в горския сектор също е залегнала с проекта за промяна на устройствения правилник на МЗХ. Така за първи път функиционално, административно и финансово ще бъдат разделени контрола от комерсиалната дейност в държавните гори.

 

В тази връзка, наскоро сдружението Природа за хората и регионите поиска оставката Ви. Какво ще кажете по този въпрос?

 

Между бизнеса и хората, които искат да опазят природата за по-дълъг период от време, да не кажем завинаги — за поколенията напред, винаги е имало дискусия, която понякога се изостря и достига до крайности. Между тях трябва да има някой, който да балансира и да постига консенсус в полза на обществения интерес. Важно е да помагаме да се направи и предложи стратегическа преценка на това като печелим в краткосрочен план, какво губим в дългосрочен.

 

И ако построим сега писти и хотели, за да се развиват регионите, така, както го разбират привържениците на тези проекти, то ще има ли в бъдеще необходимите условия за ползването им – ще има ли сняг по тези писти, за чието построяване вероятно ще се наложи да се лишим от някои гори наоколо! Ще има ли въздух, вода, красива природа, която да осигури нормалния бит и среда, които привличат туристите.

 

Защото платежоспособните потребители на туристически услуги ценят все повече природната красота и искат гаранции, че тези условия са постигнати при опазване на природния ресурс. Добре е, че за преценка на всички аргументи «за» и «против» при постигането на съгласие по тези важни национални въпроси имаме и наднационални арбитри, които работят с ясни и обективни критерии.

 

Конкретния повод за недоволство от страна на посочената от вас НПО, е разпоредбата на чл.73 ал.6 от ЗГ, която изисква да не се изграждат писти, лифтове и влекове, ако приетите областните планове за развитие на горските територии не го допускат. Тълкуването е, че за да се строи писта трябва да има такъв областен план, което не е правилно и показва юридическо непознаване на текста. Областният план за развитие на горите ще се изработи с финансиране от държавата, а до тогава, изключването на гори /в т.ч. за лифтове, влекове и писти/ ще се реализира по общия ред – с редовен и в сила ПУП, съпроводен с останалите посочени в закона документи. Тук бих казал, че с новия закон се създава по-добър ред за инвестиции, който е и достатъчно прозрачен.

 

Това, което мен наистина ме притесни от срещата с тази организация, е нескритото, но не обявено в медиите, недоволство от разпоредбите на параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗГ, с който се ограничава възможността горите предмет на прословутите „заменки” да променят предназначението си, разбирайте да бъдат застроявани.

 

Тогава вероятността България да бъде санкционирана от ЕК за неправомерна държавна помощ щеше да е огромна. На този етап за инвестиции в заменените гори има един отворен път – първо да станат притежание на държавата, второ да се премине през процедура на закупуване по пазарни цени от потенциални инвеститори, както разпорежда новия закон.

 

Разбира се, за инфраструктурни проекти от национално значение или от първостепенно общинско значение (напр. пречиствателни станции, сметища), които остават публична държавна или общинска собственост се запазва възможността за промяна на предназначението на горите, независимо, че са „заменки”.

 

Прочетете още: Добрите, лошите и злите