Погледнато отвън, инвеститорите в българския капиталов пазар, изглеждат като хора, които искат да гребат с голямата лъжица и да печелят много. Фондовият ви пазар обаче е поставен в правилния коловоз и имате някои неща само да изглаждате. След рекордните презаписвания на едно IPO през миналата година, очевидно трябва да се вземат законодателни мерки, за да се избегнат подобни екзотики. Също е добре да се въведат късите продажби, които ще привлекат повече инвеститори. Това казва пред DarikFinance Даг Крал, изпълнителен директор на „Asset management and Brokerage Division” в КД Холдинг, Словения. Холдингът има управляващо дружество(КД Инвестмънтс), застрахователно дружество(КД Лайф) и инвестиционен посредник(КД Секюритис), базирани в България. Не се предвижда създаването на нови компании на родния пазар, но се очаква сериозен растеж при вече съществуващите казва Даг Крал.

- Как оценявате резултатие на групата в България до момента?

- С няколкото си компании КД е в България от около 3 години и сме щастливи с това, което сме постигнали досега. Успяхме да регистрираме дружества и в трите сфери, от които се интересуваме – управление на активи, брокеридж и животозастраховане. Вярваме, че имаме потенциал за растеж на българския пазар и в трите посоки. Така или иначе не сме тук за кратко и вярвам, че местният пазар е един от ключовите в региона на Югоизточна Европа, в който ние участваме.

- В коя от трите сфери смятате, че се развивате най-успешно?

- Вероятно за миналата година това е брокерската ни компания, която, трябва да подчертая, не сме създали за брокеридж сам по себе си, а за управление на частни активи, което смятаме, че е добра добавка към останалата част от бизнеса ни. Но и трите ни компании са съвсем в началото на бизнеса си в България, така че ние не се взираме в резулатите досега, а във възможностите за растеж, които очакваме да ни даде местният пазар. Ние не бързаме.

- Планирате ли да разширите дейността си в България?

- Всъщност, тези три вида бизнес са нещото, което искахме да експортираме от Словения. Естествено искаме да засилим този бизнес, особено например животозастраховането. Това ще е един от акцентите в бъдещата ни работа и затова вместо да създаваме нови компании на българския пазар, ние ще очакваме по-добри резултати от създадените вече.

- Как изглежда през вашия поглед развитието на българския капиталов пазар през миналата година?

- Трябва да бъдем реалисти. Пазарът не върви в една посока през цялото време. В този смисъл инвеститорите не само в България, но и в региона, бяха разглезени през последните години, очаквайки двуцифрен и даже трицифрен растеж. Очевидно принципите, валидни за другите пазари, важат и тук. Корекциите се случват. Дали аз смятам, че това е перспективен пазар? Абсолютно. България влезе в ЕС и това помогна за установяването на институционалната и регулаторната рамка. Е, има още какво да се прави, но постигнахте вашата цел. Следващата е приемането на еврото, което очакваме да улесни реформите. Ще има дупки по пътя, но инвеститорите трябва да са търпеливи, да бъдат реалисти и да не очакват 500 % доходност годишно.

- Членството в ЕС само по себе си имаше ли ефект върху нашия пазар според вас?

- Аз смятам, че по-скоро самият процес и случващото се по време на него, оказаха влияние на пазара. Всичко, което се случи и в другите държави, които се присъединиха, се повтаря и при вас, не сте изключение. Очакването ми е, че историята не свършва дотук. В много държави се появи умора от присъединяването и те като че ли си казаха: „Вече сме вътре, не се налага да правим нищо”. На вас ви предстои пиремането на еврото, ние минахме по този път преди година и вече в Словения очакваме да видим, коя ще е следващата голяма история, която ще има мотивиращ ефект върху пазара и от която не сме уморени.

- Какво се случи на словенския капиталов пазар след вашето присъединяване?

- След влизането ни в ЕС имахме една много успешна година за фондовия пазар. Мисля, че 2007 година беше най-добрата за нас и като резултати това бяха може би най-добрите в света. Местните ни инвеститори явно вярват в пазара, има и чуждестранни. Е, ликвидността както и в България, не е висока, но това е характерно за целия регион. Има и други макроикономически проблеми, но така или иначе, след присъединяването ни, отбелязахме успехи.

- Сигурно знаете за рекордните презаписвания, които имахме с едно IPO. Имате ли подобни случаи и при вас?

- Ние не сме имали кой знае колко IPO-та. Едно от интересните неща беше, когато държавата приватизира втората по големина банка в страната и това беше прието за голям успех. Що се отнася до вашия случай – мисля, че то е повод и двете страни да научат много. Очевидно причините за такова презаписване са известни – когато не показваш парите в аванс, обещанията са евтини. Опитайте да видите добрите страни от тази история. Българският пазар имаше няколко първични публични предлагания, които смятам, са „кръвта на пазара” и ние ще сме доволни, ако имаме подобни IPO-та в Словения.

- Въпреки, че у нас стана модно да се инвестира в акции, все още броят на индивидуалните инвеститори не е голям. Какво трябва да се случи, за да се промени това според вас?

- Това е процес. Нека ви разкажа какво се случи в Словения. Ние стартирахме фондовете си през 1992 година. През първите 7-8 години това беше бавен бизнес, който предлага екзотичен за хората продукт. Те просто не знаеха какво е това. Малки групи бяха готови да инвестират, други се присъединиха по-късно и платиха по-висока цена. Ние вярваме, че трябва да си на мястото от началото, да извършиш пионерската дейност, не да обясняваш на хората защо твоят продукт е по-добър от този на конкуренцията, а за какво става дума. Не смятам обаче, че 7-8 години ще са нужни и в България, има сигнали, че тук интересът се увеличава. В средносрочен план не очаквам българският пазар да има фундаментални разлики с другите пазари. Очаквам инфлацията и лихвените равнища да спаднат. Хората ще влагат повече пари за обучение, за пенсиониране. И инвестиция на капиталовия пазар е добра алтернатива за правене на това. Обикновено тези процеси траят с години, но когато подобни инвестиции се осъзнаят и не се приемат вече като нещо екзотично, нещата тръгват нагоре.

- Колко са дребните инвеститори сред словенците?

- По време на приватизацията на практика всеки взе ваучер в началото на 90-те години и тогава всички бяха инвеститори. Но след като говорим за договорни фондове – около 20% инвестират в тях в момента. Но например в Швеция те са 94 %! Там има и известен задължителен ефект, но ако го извадим от сметката, остават пак около 75 %. Тоест всеки трети от четирима шведи го прави. Не защото са просто по-богати. Представете си 6 от 7 млн. българи да влагат пари в договорни фондове. Това няма да се случи, разбира се, за 2-3 години. Няма обаче причина подобни вложения след няколко години да нараснат на няколко стотин евро на глава от населението, което прави няколко милиарда евро пазар.

- Как ще коментирате изтеглянето, което направиха пенсионните компании на Алианц миналата година, включителон и от ваши фондове? Особено на фона на коментарите, че сега се усеща ефекта от този ход.

- Мисля, че може би това допринася за сегашната корекция, но очевидно институционалните инвеститори проявяват гъвкавост по този начин, независимо дали това е решение на регистрираната в България компания или на централата в Германия. Затова искаме да се фокусираме не само върху институционалните инвестирори, но и върху дребните. Те са много по-стабилни. И ако те са доволни от резултата, инвестирайки при нас, няма причина със скокове да се оттеглят от пазара. Не казвам, че не харесваме институционалните вложители, но смятам е добра стратегия да работиш и с двете групи, защото институционалните имат своите притеснения и те може в много кратки срокове да си оттеглят парите както се случи миналата година.

- Но в момента у нас коментарите са, че тъкмо дребните инвеститори изтеглят пари....

- Хората обичат да правят пари бързо. Хората слушат истории като тази, че някои си сотят вкъщи и правят 30-50-100 %. Тогава други хора решават да скочат в пазара. Ще усетят ли точния момент за влизане и за излизане? Не, защото дори професионалистите не могат точно да го изчислят. Но нека да ви кажа за Пайнър. Фонд, който присъства и в България. Той старитра през 1927 година и до днес се смята, че има най-добрата дългосрочна корпоративна история. За повече от 50 години доходността му е 14%. От гледна точка на българския инвеститор това изглежда ли аткрактивно? Не! Не е като да говорим за 50 и 100 %. Да речем, че вие сте инвестирали в този фонд през 1927 10000 долара или евро. За това време ще имате 8,5 милиона в съответната валута. Ако същата сума е била в държавни ценни книжа, резултатът ще е 40000. Другият извод е, че говорим за времето малко преди голямата депресия. Бихте казали – най-лошото време за инвестиция. Но ето го резултатът години по-късно. Така че ние окуражаваме дългосрочните вложения и дори не се страхуваме да отпращаме хора, които чакат бърза и голяма печалба. Вместо след няколко месеца да ни потропат на вратата в ужас, да питат какво става и да си искат 50-те процента обратно. Но вярвам, че нещата в България вървят в правилната посока и имате само някои дребни неща за изглаждане.