Законопроектът няма да постигне изпълнение на основния посочен от вносителите мотив – по-добро „регулиране на отношенията между Фонда за гарантиране на влоговете в банките, от една страна, и банките, БНБ и други лица в случаите на временен недостиг на средства по фонда. Напротив, приемането на законопроекта ще предизвика негативна реакция от европейските институции в лицето на Европейската комисия и Европейската централна банка, както и рискове за финансовата стабилност на страната, пише управителят на БНБ, Иван Искров в писмо до председателя на парламента.

Законопроектът освен това няма да постигне изпълнение и на допълнителния посочен от вносителите мотив – „елиминиране на опасността да се натоварва бюджетът с извънредни разходи, при което могат да се нарушат общоевропейските изисквания за бюджетна стабилност и ограничаване на бюджетния дефицит до 3% годишно.“

Причината за това е, че евентуалното предоставяне на финансов ресурс или държавна гаранция на Фонда за гарантиране на влоговете в банките от страна на Правителството ще представлява финансова транзакция, а не разход, и съответно се записва в частта за финансирането на бюджета, без да увеличава размера на дефицита. Подобна операция не се отразява на бюджетното салдо, изчислено както по националната, така и по европейската методология.

В писмото на управителя на БНБ се подчертава също така, че законопроектът противоречи на устройствения закон на БНБ и на действащите от 01.07.1997 г. до днес принципи на валутния борд. Паричните функции и операции, които централната банка може да извършва, както и редът и начинът за инвестирането, управление и отчитането на резервите, са изчерпателно разписани в Закона за Българската народна банка и те представляват гаранция за стабилността на националната валута и фиксирания валутен курс.

В писмото изрично се посочва, че законопроектът противоречи на Договора за функционирането на Европейския съюз поради нарушаване на забраната за парично финансиране, която е основно правило на икономическата и парична политика в държавите – членки на Европейския съюз.

Искров подчертава, че освен посоченото дотук законопроектът би предизвикал сериозни смущения във функционирането на банковата система и би предизвикал рискове за финансовата стабилност в страната. Въвеждането на предлаганото завишаване на годишната премийна вноска, дължима от банките към гаранционния фонд, би довела най-малко до две негативни последици.

Първо, банките ще бъдат принудени да понижат цената на привлечените от тях средства. Това от своя страна ще намали привлекателността на банковите депозити и ще предизвика отлив на вложители, което ще окаже натиск върху ликвидната позиция на банките. Второ, по-високите разходи на банките във връзка с евентуално повишаване на премийните им вноски към ФГВБ ще рефлектират върху цената на предлаганите кредити, което ще има негативен ефект за възстановяването на икономиката.

В заключение на това, не само опитите за принуждаване на централната банка да извършва парично финансиране в нарушение на българското и европейското законодателство, но и посочените потенциални ефекти за банките от едно повишаване на размера на техните премийни вноски директно вредят на финансовата стабилност на България.