Съвсем доскоро, взаимните фондове вкарваха нето около 2 милиарда долара всеки месец в нововъзникващите пазари. А през последната седмица, белязана с коментари около американския фалит, нервните американски инвеститори направо бяха влюбени в emerging markets.

Тези инвестиции се базираха на две основни предпоставки: първо, Китай, Индия и другите големи ще продължават неспирно да осигуряват възвращаемост на инвеститорите. Второ, тези умни портфейлни инвеститори могат да подберат най-добрите акции на тези екзотични пазари – нали затова им се плаща толкова скъпо за „активен мениджмънт“.

От началото на годината дотук, от пасивно индексираните взаимни фондове на новите пазари изтекоха нетно 2.12 млрд. долара, но активно управляваните фондове вкараха там 7.02 млрд. нови долара, показват данни на Thomson Reuters.

Част от това може би се дължи на факта, че „умните пари“ вече продават своите активи на тези пазари на тълпата, която следва балона. Но като цяло имаме свидетелство за предпочитанието на пазара към по-активно управляваните фондове. Дори и сега, има пасивни взаимни фондове, които учредяват и успешно набират средства в нови фондове за активна инвестиция на нововъзникващите пазари.

Оправдано ли е това? Анализът на паричните потоци, извършен от специализирано информационно поделение на Reuters, еднозначно показва, че пасивните фондове, които просто следват индексите, имат по-добри резултати от активните инвеститори на тези пазари!

Средната годишна възвращаемост за тригодишен период на пасивен индексен фонд на emerging markets е 1.87%. Същевременно аналогичният показател за активните фондове е 0.95% загуба.

Изводът е, че не всеки фондов мениджър, който твърди, че познава „местния пазар“, заслужава процента, който прибира. А второто нещо е, че ако тепърва имате намерение да печелите от безкрайните шансове на новите пазари, може би леко сте закъснели.