София не е България, но причината всички да идват към нея е една - само в столицата хората имат пари да купуват. В провинцията - джобовете са празни. Фирмите загиват, а вчерашните предприемачи днес са най-големите песимисти, които може да срещнете по улицата.

Диди Йорданова е дизайнер. Прави мебели повече от 20 години. Фирмата Дизайн център Нике, която основават със съпруга й Димитър, бе една от емблемите на Хасково. През последните години обаче тя живее основно от поръчките на клиенти от София.

Фирмата на Диди е пример за това как оцелява малкият бизнес в България.

Как започна вашият бизнес с мебелите?

Започнахме го точно преди 20 години. Тогава имаше огромно търсене. Хората искаха както поръчкови мебели, така и конфекция. Ние решихме да правим мебели по желание на клиента и хубавото за нас беше, че материалите макар и малко и трудни за намиране, бяха на приемливи цени.

Как стартирахте всъщност? Теглихте банков заем или със собствени сили?

Започнахме със заем от Първа частна банка. Заложихме си къщата, за да можем да купим машини. Купувахме машина по машина.

А цехът? Имахте подходящо място за него или наехте помещение за него?

Сами си построихме цеха в двора на родителите ми. Земята, върху която го построихме е наша.

Кои бяха най-силните ви години?

Най-добрите години бяха между 1998 и 2003 година.

А кои са най-запомнящите се проекти, които сте правили?

Офисът на Дарик радио и на Българската телеграфна агенция в Хасково, книжарници Пингвините, видеотеки сме оборудвали, книжарницата в Нов български университет и още много, много други.


Получава ли сте оферти за работа като дизайнер в някоя от по-големите мебелни компании, които работят у нас?

Да, няколко пъти. Не съм приемала.

Защо? Щеше да ви е много по-лесно - няма главоболия по кредити, бързане да сте в срок с поръчките ...

Условията, които предлагат, са смешни. В момента ми предлагат да работя в София за 450 лв. плюс изпитателен срок.

Може би успехът от предишните години прави толкова трудно да се откажеш от бизнеса? 

Не знам за какъв успех говорите ?!? За да извършваме някаква дейност, непрестанно трябва да теглим нови кредити. Лихвите са убийствени. Поръчките намаляха, да не кажа, че направо спряха. Народът тотално обедня. За тази година, ако не са софийските поръчки, направо умираме.

Още нямаме 1 лв. оборот от хасковския офис. На 10 март влезе първият клиент там. Попита каквото му трябваше и си излезе.

Чудя се дали пък нещата за вашия бизнеса не са си нормални? Имам предвид - през последните 3 - 4 години, когато имаше бум на строителството, хората купуваха мебели, за да си обзаведат новите домове. Сега нещата се промениха и би трябвало бизнесът ви да си върви постарому. Не е ли така?

Така е, усещаше се времето на строителния бум. Макар че повечето хора купуваха жилища с кредити и не им оставаха пари за обзавеждане. Ако кризата бе върнала нещата по старому, щеше да е добре. Само дето нещата не стоят по този начин. В Хасково в момента хората нямат какво да ядат. За нов матрак или за шкафче не смеят и да мечтаят. Говоря за мнозинството от хората там.

От колко време карате на аварийни?

Вече втора година. Но тази зима вече беше смазваща. От 5 човека, вече сме само двама. За дизела няма да говоря въобще.

Ама защо? Говорете!

Цената на горивата обезсмисля всичко. За да отидем и да вземем поръчка, да измерим помещенията и така нататък, трябва да отидем до жилището на клиента. После трябва да доставим материалите, после пък обратно да доставим готовото изделие до дома на клиента. Това са все транспортни разходи, които пряко са свързани с цената на горивата.

Вече 3-4 пъти отказваме поръчка, само защото транспортните ни разходи са драстично по-големи от крайната цена на мебелите. За печалба въобще не говорим.

Как работите с банките?

Там е ужас отвсякъде. Те, банките, са най-големите печеливши в тази измислена криза. Качват лихвите без да те уведомяват.

В момента ми предлагат да преструктурирам кредита. Догодина, ако съм плащала цяла година без проблеми, ще дължа 4 хил. лв. главница повече, отколкото днес. Изнудват фирмите на поразия.

В клона на банката в Хасково все се оправдават, че нищо не зависело от тях. Никой не ти казва от кого точно зависи, за да отидеш да се разправяш.

Всеки месец внасям непълни вноски, но всеки месец имам такси, лихва на лихвата и още един куп неща, които никой за 3 години не иска от банката да ми обясни защо ги плащам.

И като кажеш, дайте да видим какво съм внесла досега, информация - никаква! Ипотекирала съм апартамента си и този на децата само и само да можем да работим. Мисия невъзможна, както се казва.

Как смятате да я карате? На какво се надявате сега?

На повече софийски поръчки. Добре, че имаме храна от село. 

Страх ли ви е, че икономически нещата може да се подобрят, но пък идват големи конкуренти в мебелната индустрия? Имам предвид ИКЕА.

Изобщо не ме е страх, дори съм си подала CV-то при тях. Ако ме вземат, затваряме цеха.

Съвсем ли не виждате начин за измъкване от кризата? Казват, че нещата уж се подобряват ...

Глупости! Медийни глупости са това. Нали се срещам непрекъснато с хората - и тук, в София, и в Хасково. Говоря си с една съученичка в Гърция, която разказва, че там дават на изплащане домакински електроуреди, които започваш да плащаш без лихва след 1 година ползване. Представяте ли си докъде са стигнали нещата?

Ако можехте да върнете времето назад, какво не бихте повтаряли като грешка във вашия бизнес?

Не бих плащала осигуровки. Не бих се регистрирала по ДДС. Кредит не бих взела никога! В момента, в който се издължа на банката, ще я забравя като институция. Защото с кредитния инспектор говорим едно, при нотариуса договорът се оказва променен и нали разбирате, че като 3-4 седмици си уточнявал детайли за 5 минути четене при нотариуса,  все ще сме пропуснали нещо. Да отиват хората наемни работници и да реват за заплати - в тази държава няма условия за честен частен бизнес!

Най-лошото е, че банките макар да не са социални дружества и наистина да е редно да се грижат за интересите си, не поемат никаква отговорност. Те винаги са на печалба. Тях кризата не ги лови.

Как работите сега? Имахте офис в центъра на Хасково. Сега е затворен.

Онзи хубав офис го затворихме. Наемът му беше 800 лв. Сега го дават за 500 лв., ама никой не го иска, както виждам. Когато закъснявахме с наема, собственикът не искаше и да чуе за разсрочване на дълга или пък за намаление на наема. Сега му стои помещението празно от 7 месеца.

Тук разглеждаме снимки от последните обекти, които фирмата е правила.



Тази кухня я продадохме за 700 лв., а само материалите й бяха над 1 500 лв. Нямахме избор. Трябваше да плащаме наема. Нали питате как оцеляваме...

Миналата година бяхме със съпруга ми, главния майстор, в Бургас, за да правим едно жилище. Той лепи гипсокартон, плочки, аз мета и чистя. И хич не ме е срам от това. Живяхме 2 седмици в това жилище, докато да го направим.

Синът ми, който сега е студент, знаете ли с какво се занимава? Гледа 20 крави на село. Иска да прави екоземеделие, да сади дръвчета. Казала съм му, че няма да му разреша да изтегли и един лев кредит. В никакъв случай!