Новият премиер на Италия не е случаен човек, избран заради това, че е удобен на Париж и Берлин. По-скоро точно обратното. Като еврокомисар, занимаващ се с конкуренцията той принуди Франция и Германия да разбият енергийните си монополи, глоби Microscoft с 497 милиона евро и спря сливането между GE и Honeywell на стойност 45 млрд. долара, пише Амброуз Еванс-Причард в The Telegraph.

 

При това Монти не е толкова слаб, колкото изглежда на новия си пост. Италианската държава държи ръка върху множество ценни активи, като 4% от петролната компания ENI, 31% от ENEL, 33% от Finmeccanica, 100% на Poste Italiane.


Продажбите на тези дялове могат лесно да генерират 45 милиарда евро. Но въпреки че Монти е убеден приватизатор, той едва ли ще може да убеди политиците от спектъра център-ляво в парламента да подкрепят тези продажби.

 

Общата стойност на държавните активи на Италия е около 1.8 трлн. евро, или приблизително колкото дълга от 1.9 трлн. евро. А е налице и огромно частно богатство, според някои оценки близо 8.6 трлн. евро. Реално италианците са много по-богати на глава от населението, отколкото американците или германците.

 

Задачата на Монти, според Амброуз Еванс-Причард, е да спаси страната, без да му се налага да иска международна помощ.

 

Опциите включват данъци върху жилища и данък богатство, който могат да донесат приходи от 100 милиарда евро.


За разлика от Гърция, Италия има първичен бюджетен излишък. Той ще бъде 0.5 на сто от БВП тази година и 4 на сто до 2013 г., ако бюджетът остане балансиран до тогава.

 

Индексът на МВФ за устойчивост на дълга дава на Италия оценка 4.1, като я поставя сред длъжниците с най-добро поведение. След нея са класирани Германия с 4.6, Франция със 7.9, Великобритания с 13.3, Япония с 14.3 и САЩ със 17.

 

Наистина, публичният дълг на Италия е 120% от брутния вътрешен продукт, но в същото време задлъжнялостта на домакинствата е едва 42% от БВП, а общият размер на частния дълг е 129% от БВП при средно ниво за еврозоната от 169%.

 

Дори ако доходността на облигациите се задържи над 7% няколко тримесечия, Италия ще може да покрива плащанията. Проблемите, според Причард не са дългови, а икономически.

 

Растежът е само 0.6% през последното десетилетие, а производителността намалява. Страната е загубила 40% конкурентоспособността си спрямо Германия през последните 15 години, като продължава да изпитва проблеми заради скъпото евро.

 

На този фон Монти трябва рефинансира дълга с 300 млрд. евро през 2012 г, да предотврати нова рецесия в икономиката и да задържи политическата си подкрепа.

 

Последното ще е може би най-трудно, тъй като, за да подобри конкурентоспособността си Италия се нуждае от вътрешна девалвация – намаляване на заплатите и разходите.

 

А ако загуби подкрепата на левите и центъра, новият италиански премиер няма да заема още дълго поста си.

 

Да се преведе италианския кораб през бурята ще е много трудно, и Монти ще се нуждае от чудо, за да го направи.