За пореден път правителството на ГЕРБ се обръща на 180 градуса в политиката си. Този път под натиска на недоволните собственици на заведения, според които въвеждането на забраната за пушене на обществени места е довела до спад с 50% на оборотите им. Това не е се е случвало в нито една държава, забранила пушенето, дори в Гърция, която е водеща в Европа по дял на населението зависимо от никотина. Малко вероятно е да е станало и в България, особено като се има предвид, че чaст от заведения въобще не спазваха наложената от закона забрана.

 

Абсурдът е пълен, тъй като същото правителство накара собствениците на заведения в страната да инвестират значителни средства в обособяването на зони за пушачи и непушачи до 1 януари миналата година. На 1 юни тази година властта обяви, че забранява напълно пушенето на закрити места. Вероятно в началото на следващата година ще се върне старото положение на зони за пушачи и непушачи.

 

Основната причина за обръщането на позицията на правителството обаче едва ли е общественият натиск от пушачите. Значение има и финансовият фактор, тъй като забраната на пушенето може да доведе до спад на употребата на цигари, а засега правителството не смята да увеличава акцизите. По думите на началника на митниците Ваньо Танов акцизът върху цигарите няма да се повишава до 2017 г.

 

През 2010 г. повишаването на акциза с 36% доведе до спад на приходите по това перо с над 100 млн. лв. Подобен ефект вероятно ще има и пълната забрана на пушенето на обществени места, или поне би имала, ако остане в сила.

 

Но ако оставим настрана преките краткосрочни ефекти за бюджета, забраната на пушенето ще има значителни дългосрочни положителни ефекти. Близо 40% от българите са пушачи. По този показател страната се нарежда на едно от челните места в Европа и в света. Болестите на белите дробове са сред водещите причини за смърт в страната. Употребата на цигари обаче води и до множество други заболявания. Тя повишава в пъти риска от инсулт и инфаркт, които са основните причинители на смърт в България, убивайки над 20 000 българи всяка година. Доказано е, че при спиране на пушенето рискът от инсулт се понижава с 30%.

 

Така намаляването на броя на пушачите може да доведе до спестяването на стотици милиони в системата на здравеопазване в страната и е ключов фактор за преодоляване на кризата, в която се намира секторът от години насам. Тези ефекти обаче са дългосрочни.

 

Всъщност правителството може да накара собствениците на заведения да толерират непушачите чрез данъчна политика. За целта финансовият министър Симеон Дянков трябва да се откаже от плоския данък и да предложи данъчни стимули за баровете и ресторантите за непушачи. Другата възможност е заведенията, в които се пуши, да плащат по-висок данък върху печалбата, която реализират благодарение на стимулирането на вредния навик. Но промяна на правителствената политика едва ли ще има.

 

Тютюнопушенето никога не е било въпрос на свободен избор, както се заблуждава мнозинството от пушачите. Цигарите са легализирани за първи път през XVIII век в Русия. При това руският цар Петър Първи насърчава разпространяването на пушенето сред населението. Дори тогава то се е считало за вреден навик, макар и слабо разпространен. Причината за легализирането му не е бил общественият интерес, а необходимостта от средства за финансиране на руската армия за войните с Шведското кралство.

 

Никотинът е едно от веществата, предизвикващи силна физическа зависимост. В това отношение той е сравним с хероина. Но между двете има една важна разлика. Опиумът /на арабски - хашиш/ извличан от опиумния мак, от който в наши дни се произвежда хероинът, е познат в Европа от хилядолетия. Той също се пуши, но освен силна зависимост предизвиква халюцинации и уврежда психиката на тези, които го употребяват. Докато цигарите имат само лек стимулиращ ефект. Този факт ги превръща в идеалното средство за събиране на пари от населението.

 

Това е и причината, поради която например марихуаната /извличана от индийския коноп/ е незаконна в повечето страни – тя не предизвиква физическа зависимост.

 

От тази гледна точка и кампанията срещу тютюнопушенето в развитите страни едва ли е резултат от грижата на държавата за здравето на населението. Истината е, че разходите, свързани с този порок, в техните здравни системи от години са по-големи от приходите от акцизи и данъци върху цигарите.

 

Както навсякъде по света, и в България държавата е тази, която е създала предпоставките за разпространение на тютюнопушенето. И докато краткосрочната нужда от финансиране на бюджета е по-важна от дългосрочните ефекти за здравната система, без решителната позиция на гражданите правителството едва ли ще се откаже от това приходно перо.