Когато икономиките се развиват бурно, малко хора са притеснени, че най-богатият 1 процент от населението взима все по-голям дял от този просперитет, пише Тим Харфорд във Financial Times.

В резултат на депресията в САЩ, фискалната пропаст във Великобритания и екзистенциалната криза в еврозоната, съчетани с постоянните скандали с банкерите по света, неравенството обаче започва да буди тревога и проблемът с него спира да е запазена територия на крайната левица.

Не трябва да има съмнение относно фактите - делът на най-богатия 1% в общите доходи на населението се е удвоил от 1970 г. насам, достигайки около 20 на сто в САЩ.

Почти същата тенденция се наблюдава в Австралия, Канада и Великобритания - въпреки че във всяка от тези страни, неравенството е по-малко.

Във Франция, Германия и Япония, изглежда, че няма такава тенденция, по данни на World Top Database.

Но защо трябва да ни е грижа? Има две основания - причини и резултати. Може да ни тревожи това, че богатството е придобито по нечестен път, благодарение на злоупотреби, измами или щедростта на данъкоплатците. Но можем да се притесняваме и от резултатите от нарастващо неравенство - мизерия и завист, влошаване на здравеопазването, ерозиране на демокрацията и бавен икономически растеж, тъй като богатите харчат за масови продукти, колкото и останалите хора. Богатството често е следствие и причина за прекомерна задлъжнялост и оттам за финансова нестабилност.

Общоприетата теза е, че нечестно забогатяват само ръководителите на публичните дружества, които се управляват неефективно. А в частния сектор пазарните сили правят такива практики невъзможни.

Неудобната истина е, че пазарните сили често водят до нарастване на неравенството, тъй като двете страни по договорите рядко са ранопоставени. А стремежът на инвеститорите е за максимум печалби, не за стабилно производство на стоки и услуги.

В един добре функциониращ пазар, хората печелят високи доходи, само ако създават достатъчно икономическа стойност, за да оправдаят тези доходи или поне така би трябвало.

Между 1993 г. и 2011 г. в САЩ, средните доходи нарастват със скромните 13.1 на сто. Но средният доход на по-бедните 99 на сто се увеличава с 5.8 на сто, до 370 хиляди щатски долара годишно. Очевидно богатите забогатяват много по-бързо от всички останали.

Още по-тревожно е, че колкото по-голямо е неравенството в едно общество, толкова по-голям е стимулът за богатите да стават по-богати.

Хората на върха придобиват огромна власт с парите си. Те могат да купуват медии или да финансират политически кампании.

А достигането на въпросния връх рядко е свързано със собствените усилия на индивида. Едва ли по това как едно дете се катери по катерушката в детската градина можем да определим дали то ще стане милиардер. Това не можем да видим дори след като въпросното дете завърши колеж и започне работа. Често богатството е въпрос на късмет или се наследява. Факт – богатите родители обикновено имат богати деца. Всъщност именно богатствата получавани в наследство са основен фактор за нарастващото неравенство в САЩ и Великобритания.

Е обществата с по-малко свръх богаташи, например Дания, неравенството расте с по-бавни темпове.

Така богатството се превръща в привилегия, което е неприемливо в едно демократично общество. Най-добрите училища, жилища, клубове, са запазени за избраните.

Идеята за свободно, пазарно общество, основано на това, че всеки може да достигне своя потенциал се е изгубила някъде по пътя.