Германската соларна индустрия е в повратен момент от развитието си. Фалитът на Q-Cells през миналата седмица показа, че секторът има значителни проблеми, най-важните, от които са азиатската конкуренция и държавните субсидии, пише Spiegel.

 

Не толкова отдавна, инвеститорите виждаха в Q-Cells енергийната компания на бъдещето. В един момент тя се превърна в най-големия в света производител на соларни панели и тримесечие след тримесечие изпреварваше очакванията като машината за правене на пари, дори по време на финансовата криза. Всички очакваха Q-Cells да влезе в DAX, но вместо да стане един от германските сини чипове, дружеството фалира.

 

В края на 2007 г., компанията се оценяваше от пазара на близо 8 милиарда евро. Производствените мощности са разположени в град Битерфелд-Вулфен, край който по време на комунизма са се добивали лигнитни въглища. След Q-Cells обаче районът беше наречен "Слънчевата долина", по подобие на "Силиконовата долина" в Калифорния.

 

Но се оказа, че компанията не е подготвена за бързите промени, които настъпват на пазарите на соларни панели.

 

За 2011 г. Q-Cells, отчете загуба от 846 млн. евро. Цената на дружеството се срина до 35 милиона евро, като акциите му поевтиняха до 9 евроцента за лот.

 

Несъстоятелността на Q-Cells е голям удар за соларната индустрия на Германия. Това е вече четвърти голям фалит в сектора за само половин година, факт, отразяващ степента, в която германските компании са изпреварени от азиатските си конкуренти, въпреки милиардите евро държавни субсидии, отпускани от Берлин всяка година.

 

През декември 2011 г, две големи германски соларни компании фалираха. Това бяха Solon и Solar Millennium. Първата беше купена от индийски инвеститор, а втората завлече хиляди дребни кредитори.

 

През март 2012 г, базираната във Фрайбург Scheuten Solar, която преди осем години представи най-големия соларен модул за времето си, обяви несъстоятелност.

 

През същия месец, компанията за изграждане на слънчеви електроцентрали Odersun, която се ползваше с подкрепата на политическите лидери в източния щат Бранденбург също подаде молба за производство по несъстоятелност. И фалитите в сектора най-вероятно ще продължат.

 

Истината е, че германските компании не успяха да се освободят от зависимостта си от субсидиите и поради тази причина не издържаха на конкуренцията на евтиното азиатско производство. Докато производителите от Китай, Корея и Тайван развиваха не само технологиите си, но и глобалните си маркетингови стратегии, в Германия индустрията се управляваше все по-лошо, разчитайки във все по-голяма степен на държавната подкрепа.

 

Q-Cells е най-добрият пример за това. Компанията първа започна аутсорсинг на големи дялове от производството си в Малайзия през лятото на 2011 г. Но дотогава беше ясно, че германците вече не могат да се конкурират с азиатските фирми в сектора.


В технологично отношение соларните клетки са сравнително лесни за копиране и производство, и Германия, със сравнително скъпия си пазар на труда, вече не беше мястото за тяхното произвеждането им. В Китай всичко е по-евтино, от строителството на завод, до заплатите на персонала.

 

В допълнение секторът е приоритетен за Пекин и правителството предоставя на производителите заеми при преференциални лихвени проценти. Нещо повече, Германия косвено субсидира китайските компании със 100 милиона евро под формата на помощи за развитие, насочени към насърчаване на зелените индустрии в Китай.


Всичко това беше ясно от много време, но от 2009 г. до 2011 г. проблемите в сектора бяха прикрити от бума на търсенето в Германия, стимулиран с щедро държавно финансиране.

 

Масовото търсене доведе до масово производство, особено в Китай и в резултат цените на продукцията паднаха стремглаво надолу. Само през 2011 г. соларните модули поевтиняха с 30 до 40%. Тази тенденция се очаква да продължи и през тази година. Германските компании просто нямаха време да се приспособят към промяната на пазарните условия. А натискът от Азия се засилва.

 

През 2008 г. Китай произвеждаше 33% от соларните клетки в света, но този дял нарасна до 57% през 2011 година.

 

В средносрочен план, жестоката конкуренция с азиатските компании вероятно ще засегне и други сегменти от слънчевата енергетика в Германия. Например, тя може да удари компании като Centrotherm, която произвежда машини за производство на соларни панели. Технологичното настигане от страна на азиатските фирми тук е по-трудно, но вече е факт.

 

Това няма да означава мигновена смърт на немската индустрия. Някои фирми ще оцелеят, особено тези, които не разчитат на лесните пари от държавните субсидии, а на конкурентни бизнес модели за развитие и маркетинг.