Древното китайско проклятие – „Да живееш в интересни времена” е особено актуално и днес. В последните няколко години сме преследвани ежедневно от сянката на икономическата криза и финансова нестабилност, завладяла света. Тъкмо когато смятахме, че най-лошото е вече зад гърба ни, се случиха редица „интересни” събития, които промениха прогнозите на икономистите.

 

Политическата нестабилност в Северна Африка и Близкия Изток е източник на новини, прогнози, но и на не малко спекулации. Народните демонстрации, започнали като мирни протести, бързо прераснаха в сериозни граждански конфликти, заплашващи стабилизацията на и без това свръх изнервените пазари. Цената на може би най-политически обвързаната суровина – петрола, е изцяло контролирана от спекулативни пазарни участници, очакващи с нетърпение новини за нови конфликти, за да купуват още количества от суровината.

 

Каква беше основната причина за това международно въстание обаче? Тук могат да се дадат различни отговори в зависимост от гледната точка, но за целите на настоящата статия ще разгледаме тенденцията при поскъпването на хранителните суровини по световните борси. Изминалата година не можем да характеризираме като особено добра за стоковите пазари, визирайки най-вече климатичните аномалии и политическата обстановка в световен мащаб.

Незапомнените суши и пожари в Русия, довели до забрана на износа на зърнени храни, наводненията в Австралия и липсата на дъжд и сняг в източната китайска провинция Шандон (част от житния пояс на Китай) са сред основните причини за драматичния ръст при цената на храните.

 

Ставаме свидетели на класическа „агфлация”, което е сборен термин от думите „аграрен” и „инфлация” и отразява директния ефект върху потребителите, които се изправят пред все по-високи цени на основните групи храни. И тъй като държавите от Северна Африка са нетни вносители на храни, а голяма част от населението им живее с няколко долара на ден, ръстът в цената на пшеницата и царевицата беше последната капка в и без това преливащата чаша на търпение.

 

Обичайните заподозрени

 

Освен климатичните несгоди, за които човечеството и бурната икономическа експанзия от последните 100 години имат съществена роля, съществува и още един фактор, оказващ влияние на цените в посока нагоре. Обичайните заподозряни са фондовете и големите инвестиционни банки, насочили вниманието си към стоковите пазари, където нормата на печалба бе по-добра от дискредитираните финансови активи – акции и държавни ценни книжа.

Това са същите тези фондове, които покачиха цената на златото до невиждани върхове и поддържат котировките на петрола в болезнени нива за световната икономика. Интересът им към стратегически важните пазари се засилва и от ниските лихвени нива, поддържани в САЩ и еврозоната, което е една от монетарните мерки за борба с икономическата криза. Поевтиняващата щатска валута, на принципа на скачените съдове, също допринася за по-високите цени на стоките.

 

Причината и следствието от арабските бунтове изглежда, че се преплитат. Високата цена на храните доведе до ръст в цената на петрола, а пък той от своя страна оскъпява транспорта и мелиорацията, което моментално се акумулира в крайната цена на храните. Докога обаче ще продължава тази сложна зависимост и какво ще определя посоката на цените през следващите месеци? Ще станем ли свидетели на нови капани и как ще се отрази всичко това на потребителите, предстои да разгледаме накратко в следващите редове.

 

Физическото търсене и предлагане ще изиграе най-важната и фундаментална роля при определянето на цените на хранителните суровини през 2011 г. Очакванията към новата реколта от пшеница и царевица засега не дават големи надежди за успокояване на ценовите движения, особено ако вредата от китайската суша се окаже по-лоши от предвижданията.

Развиващите се пазари стават все по-важен фактор, който неизменно включваме в своите прогнози на цените на основните агро групи стоки. Страните, които често се групират в общ акроним БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай), дават признаци на по-бързо възстановяване от останалата част на света. Това веднага беше усетено от пазарите, които отчетоха 5% ръст в търсенето на пшеница от тези страни, за разлика от почти същия процент спад в търсенето на американските и европейски потребители.

Рязката промяна в икономическата среда, повишаването на доходите и измененията в хранителните навици на населението от БРИК страните ще продължи да оказва натиск на цените в средносрочен план. Въпросът тук е дали световните производители ще съумеят да използват най-рационално възможностите за увеличаване на производството, за да не позволят изместването на равновесната точка при търсенето и предлагането в посока нагоре.

 

До момента Китай успяваше да задоволи почти напълно вътрешното търсене на зърнени храни, но тежката климатична обстановка от началото на годината успя да помрачи прогнозите. Китайското население е отговорно за потреблението на почти 20% от световното производство на пшеница, а невъзможността му да покрие нуждите си от собствено производство ще доведе до увеличено търсене от външните пазари през следващите месеци.

Страната влияе все по-осезаемо и на цените на останалите стокови групи като соя, захар, царевица и памук, като само при соята Китай е отговорен за над 60% от целия внос на суровината в световен мащаб. Модерните напоследък тенденции в производството на еко горива като етанол пък засвидетелстват ръста в реалното търсене на царевица. Китайски компании произвеждат милиони тонове био горива всяка година, които са предпочитан енергиен ресурс пред лошата алтернатива на все по-скъпия петрол.

 

Високите цени на храните, също както и високата цена на петрола, са сериозна заплаха за правителствата по света, които незабавно предприеха различни предпазни мерки. Някои страни като Русия забраниха с държавен декрет износа на пшеница, други пък директно интервенираха на пазара със стратегическите си зърнени запаси. Всичко това обаче е по-скоро временно решение, целящо да се пребори с близкосрочните пазарни негативи. То обаче не променя дългосрочната тенденция на увеличено търсене и трудностите при разширяване на добива.

 

Като извод можем да кажем, че настоящата 2011 година ще продължи да бъде все така трудна за стоковите пазари, които ще останат твърде динамични за конкретни прогнозни стойности. Цената на пшеницата, царевицата и останалите хранителни групи ще се влияе от неспокойната политическа обстановка в световен мащаб, климатичните изменения, някои от които с по-продължителен ефект, като феномена Ла Ниня, носещ дъждове в Австралия и суша в Южна Америка, както и от желанието за бързи печалби на спекулативните пазарни участници.

 

Общото между България и света: покачването на цените

България не остава по-назад и тук потребителите също усещат влиянието на агфлацията върху потребителската кошница. Въпреки добрия добив, който националната статистика отчете за миналата година, цените на храните у нас растат със същите, а дори и по-високи темпове от тези в световен мащаб.

На какво се дължи всичко това и има ли корелация между европейските стокови пазари и нашите? Има и тя се характеризира най-вече с еднаквата посока – нагоре.

Особеностите на националната ни икономика се прехвърлят и към зърнените пазари в страната. Производителите, твърдо решени да се възползват от масовата психоза на пазара, се опитват да „ловят риба в мътна вода”. Най-често използвания способ за изкуствено завишаване на цената е фиктивният износ, целящ да скрие реалните обеми на зърното и финансово облагодетелстване от възстановено ДДС.

 

Картелирането на пазара в малко на брой едри производители също се отразява на крайната цена, естествено не без наличието на сериозен политически чадър. Остава да се надяваме на нов курс в националната ни политика, на който може би станахме свидетели през изминалата седмица в лицето на министър Мирослав Найденов, който представи идеята си за създаването на контролен орган следящ пазара и намесващ се незабавно при сигнали за спекулативно поскъпване на стоките от местния пазар.

 

Всичко това е похвално и същевременно изключително важно от политическа и социална гледна точка, защото както българинът обича да казва – „Никой не е по-голям от хляба”.

 

 

Прочетете още от Тодор Русанов: Петролен шок 2.0