Някои анализи показват, че пикът на лошите кредити ще е през 2011-та?

Калин Христов (подуправител на БНБ): Пикът на необслужваните корпоративни кредити ще е през 2011-та. Причината е, че не всички сектори в икономиката се възстановяват с една и съща скорост. Да не говорим, че има такива, които няма да се върнат на нивата преди кризата. Лошите потребителски кредити спряха да се покачват още през втората половина на 2010-та година, защото безработицата се стабилизира. Който си е загубил работата си я е загубил. 

Повдигнахте въпроса с безработицата. Как ще се движи тя през годината?

Ние в БНБ гледаме повече заетостта, отколкото безработицата. За икономиката е от значение колко хора имат работа. Докато безработицата включва и тези, които просто излизат от пазара на труда. А човек може да не работи, но да харчи, което е ОК за икономиката. Ако гледаме безработицата, то тя се увеличи само с 60 000 души, докато заетостта се сви с около 200 000 или 5.8% през 2010. За 2011-та очакваме заетостта да се увеличи с 0.7%. Когато износът движи растежа, то той няма как да свали значително безработицата. Причината е, че ти трябва да си конкурентен и да държиш ниски цени, а не да наемаш много хора. Чак, когато се възстанови секторът на услугите, ще видим намаляване на безработицата.

А инфлацията? 2010-та беше в размер на 4.4%, а за 2011-та се очаква да продължи да расте.

Много е трудно да се направи такъв анализ, защото инфлацията е резултат от множество фактори. Например, ако гледаме 2010-та: 3.1% идват от увеличението на акцизите на цигарите и цените на горивата. Това е нещо извън нашия контрол. Тази година няма да ги има част от тези 3.1%, а горивата се очаква да поскъпнат по-слабо. Ако извадим всички тези неща, заедно с храните, и сметнем ядрото на инфлацията, ще видим, че тя е близко до нула. Тоест в икономиката няма инфлационен потенциал от гледна точка на търсенето - хората да потребяват много и това да вдига търсенето. 

Как ще коментирате ликвидността на банковата ни система?

Само за декември месец има 740 милиона лв. депозити, което показва, че е имало и бонуси, което от своя страна е доказателство за ръста на икономиката. За цялата година, хората са спестили 3 милиарда, което вкарва добра ликвидност в банковата система. На нея вече не ѝ е необходимо да тегли пари отвън.

Вярно ли е, че българската икономика осъществява преход от потребление, стимулирано от външни кредити, към конкурентно способна иновативна икономика?

Илюзия е да се смята, че годините на растежа са били в резултат на бумово потребление в страната. Годините на растежа дойдоха от огромните инвестиции, които бяха в много сериозни размери спрямо БВП на страната. Това създаде балона. А сега започват да говорят за тези тенденции само, защото износът расте, което също не е достатъчен аргумент, за да се направи такова смело предположение. 

*В разговора са използвани въпроси и на други медии

** Последна редакция 20.01.2011, 17:15 часа