Един от емблематичните видове риба в Черно море – калканът, е на ръба на изчезване. Научните изследвания показват драстичен спад в популацията на вида през последните години, алармират екологичните организации „Грийнпийс България“ и „За Земята“.

Заради ключовото значение на калкана в Черноморската екосистема, Институтът по океанология към БАН след 2006 г. прави проучвания за състоянието на вида в нашите води два пъти годишно.

Намаляване на относителната биомаса на калкана се наблюдава още от 2008 г. През 2011 г. учените установяват рязък, двукратен спад спрямо показанията от 2010 г., до 200 тона. Освен това популацията на калкана е със силно нарушена структура – неблагоприятно е съотношението между размножаващата се част от популацията и неполово зрелите индивиди.

Според учените, необходимо е да бъдат взети спешни мерки за опазване запаса от калкан, тъй като той е пре-експлоатиран и лесно може да изпадне в колапс. Решението, предложено от Института по океанология, е да се въведе 1 година мораториум върху риболова на този вид в зоните, където се размножава. Това би дало възможност да се възстановят рибните запаси.

За съжаление, отговорните чиновници в България имат друга позиция по състоянието на калкана у нас. Освободеният през декември директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури Пламен Захариев многократно е декларирал, че опасност за популацията на калкана в Черно море няма никаква. Захариев даже настояваше за значително увеличаване на квотата за улов на калкан, която се определя от Европейската комисия.

Малко преди коледните празници, ИАРА осъмна с нов шеф – Драгомир Господинов. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов го назначи именно с цел да се засили контрола срещу незаконния улов на калкан и цаца – обещанието, което даде пред еврокомисаря по морско дело и рибарство Мария Даманаки като условие за запазване на сегашните квоти.

В момента България и Румъния си поделят квоти за улов на калкан по 43.2 тона. От няколко години Европейската комисия има намерения да свие квотите за двете си най-нови членки до 37 тона годишно. Но според министър Найденов това е просто безсмислено, тъй като 85% от улова на калкан в Черно море се извършва от Турция, а само 10% от улова се пада на България и Румъния.

Последната новина от ИАРА, от 09.02.2012 г., е че вече има одобрен списък на риболовните кораби за „усвояване на квотата за калкан за 2012 г.“. Списъкът включва 97 морски съда до 0.99 БРТ /бруторегистър тона/, 163 морски съда с тонаж от 1 до 5 БРТ, 45 съда от 5 до 10 БРТ, 46 съда от 10 до 25 БРТ и 28 съда над 28 БРТ.

Всички тези няколко стотин кораби и лодки са длъжни да информират инспектор на ИАРА 12 часа преди излизането си на лов за калкан; уловените количества могат да се разтоварват на осемте черноморски пристанища само след съответно уведомление на инспектор два часа преди доближаването на сушата – по имейл или по факс. До 31 март времето за разтоварване е уточнено между 8 и 18 часа, а от 1 април до 30 септември – от 6 до 20 часа.

Процедурата за отчет не е лека: както за изпълнение от страна на рибарите, така и за контрол от отговорните лица. И въпреки че в нормативните документи на ИАРА пише, че своеволното разтоварване на калкан ще се счита за „тежко престъпление“, трудно може да се очаква, че стотиците лодки в нашите води ще бъдат надлежно контролирани и санкционирани.

След изчезването през 1960-те години на черноморската скумрия, калканът (Psetta maxima) е един най-значимите стопански видове в Черно море, припомнят природозащитниците. Но освен че е най-ценната риба, калканът е хищник от ключово значение за поддържането на баланса в морската екосистема.

Затова „Грийнпийс“ и „За Земята“ наскоро призоваха министър Мирослав Найденов да подпише забрана за стопанският риболов на калкан с всякакъв вид риболовни уреди и средства в 12-милната зона от акваторията на Черно море. Според тях, по този начин ще се защитят дългосрочните интереси на българските рибари.

В 12 милната зона се наблюдава по-висока численост на неполово зрели индивиди; там популацията мигрира през пролетния сезон във връзка с размножителния процес. Според природозащитниците, подобна мярка би помогнала за попълването с млади индивиди, тя „ще намали риболовния натиск в размножителния ареал на вида, което ще позволили възстановяването на популацията пред българския бряг след период от няколко години”.

Но макар че тези предложения за временна забрана за улов на калкан в 12-милната зона бяха подкрепени от Министерство на околната среда и водите, от Научно техническия съвет по рибарство и аквакултури, от Европейската комисия и от рибарски организации – те не бяха чути от МЗХ. Това според природозащитниците означава, че страната ни няма решимостта да провежда отговорна рибарска политика.

Земеделските чиновници в България посочват като свой мотив да бранят квотите за улов на калкан следното: през 2008 г. България имаше квота за 50 тона – и рибарите я изпълниха още през септември; а през 2009 г. - изпълниха я в края на месец март, още преди въвеждането на забранителния период. В българските води има много калкан. Доскоро ИАРА се позоваваше за това на „научни изследвания“.