Каолин АД е публично дружество от месец май 2007 година. Реализира едно от най-големите първични публични предлагания в България, възлязло на повече от 30 млн. евро. Емисията от акции е включена в индексите SOFIX, BG40 и BGTR30. Основни акционери са Алфа Финанс Холдинг АД с дял от 67.85%, като съотношението между институционални и индивидуални инвеститори е съответно 26% и 5.53%. На брифинг с финансовите медии мениджърите на Каолин АД представиха резултатите на дружеството за 2007 година и очертаха приоритетите за настоящия период.

 

Пред DarikFinance.bg повече за проектите на дружеството разказаха Александър Прокопиев и Константин Ненов.

Александър Прокопиев, главен изпълнителен директор на Каолин АД.

В интервю за Дарик казахте, че очакванията ви за развитие на сръбската икономика след Косово са положителни и в този смисъл не виждате проблем пред бизнес инвазията ви там. Продължавате ли да сте спокойни за инвестициите в Сърбия?

Аз лично съм спокоен. Това, което се случва покрай нас като бизнес конюнктура ни дава едно такова спокойствие. Пътят на Сърбия е насочен неизбежно към Европейския съюз. А и сърбите са достатъчно мъдър и пресметлив народ, за да направят някоя глупост.

Може би израз на това ваше спокойствие са двете тухларни, в които инвестирате?

Да, две големи тухларни ще заработят съвсем скоро. И двете са близо до границите на България. Много сериозно развитие получава нашата експанзия в сектора керамични глини в Сърбия поради простата причина, че толкова качествени глини за керамиката, каквито има в Сърбия като природна даденост, в България няма.

Вероятно ще оптимизираме и речния поток на глини, защото находището е на около 60 км. от река Дунав, с добро пристанище за товарене и речен транспорт по течението на реката до района на Русе.

Как ще намалите разходите за транспорт, които според отчета ви представляват 49% на неконсолидирана база?

Това е резултат и от маржа, който си слагат в момента като процент на чиста печалба външните превозвачи предимно в сектора млени продукти. Обемът на нашите готови продукти с по-висока принадена стойност в структурата на продуктовата ни гама расте. В същото време растат и претенциите на нашите клиенти към качеството на тези продукти, защото ние вдигайки нашето производствено ниво в този сектор, изместваме вноса. Измествайки вноса, ние трябва да отговорим на същите качествени критерии. Това превозвачът не може да го поеме с автопарка си, защото той вози и други продукти, преследвайки по-големи печалби. И поради това взехме решение за много сериозна инвестиционна програма в сектора автомобилен транспорт, но в така наречените бурета в цистерни. Готови млени продукти, които имат нулева загуба по пътя.

Тоест няма да е толкова голям делът на външните изпълнители, които към момента работят за вас?

Практиката в сектора на индустриалните минерали, при идентичните компании като нас, е приблизително 30% от товарооборота да се осигурява от собствен автопарк. Целта е се хванат най-скъпите продукти, които се произвеждат. Останалите 70 % се дават като наети услуги на външни превозвачи.

Очертахте една ос Варна- Букурещ около която ще се развива керамична и стъкларска промишленост. Бихте ли обяснили каква е визията ви в тази насока?

Световната практика е такава, че около идентични на нашите находища в Североизточна България, гравитират средно между 200-300 компании, които произвеждат всякакъв вид керамични и стъкларски изделия и не си пречат. Рано или късно това ще се случи и в тази ос.

Огромният почти 5-милионен мастодонт Букурещ с много сериозен темп на строителство, водещ със себе си всякакви керамични и стъкларски изделия, почти едномилионна Варна, разположението на тези находища между реката и морето са предпоставки да се случи това, за което ви говоря. За мен това е бъдещето.

Виждате и кои идват тук. Дойдоха Сен- Гобен, дойдоха Шишеджам, дойдоха Керос керамика, огромен керамичен испански концерн, Ласилс бергер изкупи цялата румънска керамика в района на Букурещ, а там няма никакви такива суровини. Битовата стъклария, домакинската стъклария е в много сериозно развитие и което е парадокс- в България няма роден производител на порцелан за бита. Но според мен до 2 години и това ще се случи.

За да се обезпечи тази производствена и експанзионистична програма, която с мениджърския екип на Каолин АД обявихте, ще търсите ли ресурс от инвестиционната общност?

Засега нямаме планирани нови емисии.

Константин Ненов, председател на Надзорния съвет на Каолин АД.

Бихте ли обяснили какво насочи интереса ви към производството на фотоволтаици?

Перспективата на това производство е движена от глобалния ръст на търсене на възобновяеми енергийни източници, най-вече в Европа, където законодателствата насърчават инвестициите във вятър, слънце и вода. До момента основните възобновяеми източници, които фокусираха внимание, бяха водните и вятърните централи. Много сериозни стъпки се правят напоследък на технологично ниво, които позволяват енергията от слънцето да става все по-привлекателна. Доколкото потенциалът на водните източници е сравнително ясен и там големи изненади не се очакват, при вятъра също много интензивно се усвояват подходящите полета, в сектора на слънчевата енергия възможностите са много по- големи.

Какъв е ръстът, който се прогнозира?

Различни са прогнозите. Международни източници говорят за ръст в пъти в потреблението на слънчеви панели в следващите няколко години.

Кои са основните производители на такъв тип соларни панели, и каква конкуренция ще създаде Каолин АД?

Сектора на соларни панели се дели на две основни групи- едните са на базата на полисилиций, а другият тип са тънкослойни волтаични панели, което е полупроводникова технология върху стъкло. Ние се ориентираме да произвеждаме от втория тип. И двете групи се развиват изключително динамично. При тънкослойните панели основните производители са в САЩ и Япония.

За кой пазар ще бъде предназначена българската продукция?

Предимно за европейския пазар, най-вече за Югоизточната част на Европа, тъй като в момента Германия и в световен мащаб консумира повече от половината произведени панели.

С това производство осъществяваме диверсификация на продуктовото портфолио, което е израз на търсенето на нови пазари и като география, и като конкретни клиенти.

*Материалът не представлява препоръка за вземането на инвестиционно решение!