Кибуцим, традиционната система на колективните ферми в Израел, е форма на комунално стопанство, което днес създава една трета от селскостопанската продукция на страната. През годините бяха отправяни много подигравки към тази социална мрежа. Но е факт, че икономическият растеж в Израел се очертава да е тройно по-висок от Западна Европа. Най-малкото затова, заслужава си да разберем какво става в наши дни в тези прочути кибуц.

Идеята за кибуц възниква в началото на XX век, разказва от Тел Авив редактор на финансовия сайт MarketWatch – за нуждите на държавата Израел, която е още в изчакване. Изключително трудните условия принуждават пионерите ционисти да обединят оскъдните си ресурси, за да оцелеят. Казано с други думи, те е трябвало в движение да създават условията, които днес позволяват на израелската крава да носи венеца „най-млекодайна крава на света“.

Равенство, труд за постигане на самозадоволяване, кооперация във всички сфери на производство и консумация, вярност към еврейската култура – това са централните елементи в концепцията кибуц. Някои от тези неща са останали в миналото, но в икономически план моделът се оказва жизнен. Цели 10% от износа на индустриална продукция от Израел се произвежда в кибуци, твърди браншовата организация Kibbutz Industries Association.

Д-р Шломо Гетц от университета в Хайфа, който в изследванията си обръща специално внимание на кибуците, твърди, че силата на израелската икономика в настоящия момент /очаква се 4.8% ръст на БВП за 2011 г./ води до увеличение на броя на евреите, които искат да се заселят в кибуци; за последните пет години броят на комуналните заселници е нараснал с около 14% до 137 000 души, или 1.8% от цялото население на Израел.

Въпреки това ученият отбелязва, че в модерен Израел кибуц често се възприема като изолирана група с ограничени, стопански интереси.

„Един от проблемите на живота в кибуц е да си намериш работа там“ - обяснява директор на бутикова технологична фирма в южната част на страната, близо до Ивицата Газа. Фирмата се нарича AKOL и разработва базиран на облачна технология софтуер за управление на посевите и добитъка. Това е една от компаниите, допринесли за 12 000 литра средногодишен млеконадой от израелска крава, докато останалият свят се придържа към летва от 4 000 литра.

“За нашата компания, но и за Израел, е много важно да се разполагаме в кибуц“, казва директорът. Всеки ден той пътува по няколко часа до работата си в Кибуц Брур Хаил от пристанищния град Херзилия – технологичен център, разположен северно от Тел Авив. Но фирмата гледа на себе си като „компания от фермери, които пишат код“, така че няма по-подходящо място за нея от земеделските райони. От друга страна, разбира се, край Ивицата Газа има повече свободна работна ръка, отколкото в Тел Авив.

Заспалото поселище Брур Хаил, разположено в западния край на пустинята Негев, е типичен пример на идеята за колективно заселване. Много от първоначалните характеристики на кибуца са премахнати – например определянето на заплатата съобразно нуждите, гостоприемството към новите заселници /в случая от Бразилия/, усещането за социална общност и обща цел. Минало е и фокусът върху аграрното производство и комуналното партньорство. Тук живеят около 260 души и повечето от тях сега са принудени да си търсят работа извън кибуца. Фирмата AKOL дава хляб само на петима или шестима.

В Израел днес има 273 кибуца. Само дузина от тях са с религиозна ориентация. 75% от всички кибуци са разположени в периферните части на страната. През 1950 г., две години след повторното учредяване на държавата Израел, кибуците са наброявали 214, а в тях са живели 67 хиляди души. През 1990 г. кибуците са 270 и в тях живеят 125 хиляди.

Но тези числа не демонстрират в достатъчна степен приноса на кибуците в стопанството на Израел. През 2010 г. приходите на кибуците са над 13 млрд. долара, създавани в десетки индустрии като медицина, химия, напояване, текстил, софтуер, хартия, комуникации, вино. Един скромен сегмент от трудовия пазар със само 30 000 заети създава 5.2% от инвестициите в Израел и 9.2% от индустриалната заетост.

Кибуцът Саса в северната част на страната край границата с Ливан е показателен пример за икономическа промяна. Днес там работи заводът Plasan, който прави бронята за минна защита на американските транспортьори, използвани в Афганистан и други горещи точки на света. Това е голям бизнес – продажбите само на военното министерство в САЩ са за стотици милиони долари, а освен това заводът доставя продукция за целия останал свят.

Преди да бъде основан там военният завод, този кибуц наброяващ няколко стотин жители се е занимавал почти изцяло със селско стопанство. Но след Plasan е учредена и свързаната компания SasaTech, която прави химикали и наема служители както вътре, така и извън границите на кибуца.

Въпреки приливът на технологията, Саса продължава да работи по социалистически. Дан Зив, основател и директор на Plasan, преди години заяви в интервю: Ако ще правите милиони долари, направете ги 200 милиона – по един за всеки член на кибуца. Говори се, че Зив всеки ден обядва със служителите на завода в спартанската столова. Може книгата с поръчки да се пука по шевовете, но организиращият кооперативен принцип в Саса не се е загубил.

Кибуците имат много практична роля в страна като Израел, където инфраструктурата не е първокласна – обяснява друг бизнесмен, производител на вино. Той обяснява защо е избрал кибуц за своя производствена площадка: „Кибуцът е почти като утроба“. До известна степен такова поселище е самодостатъчно, тъй като в него са се заселили хора с много различни способности и умения. „Ако ви трябва тракторист, заварчик, електротехник – всичко е на разположение, така че това е естествено място за разполагане на компания“.

Но има и бизнесмени, за които кибуцът днес играе по-скоро церемониална роля. „Беше просто съвпадение, че започнахме в кибуц“, обяснява собственик на фирма за иновации във водните технологии. Фирмата има офис в Кибуц Лави в Галилея, северен Израел, но повечето от сделките се сключват от централата в Херзилия. Според бизнесмена, атмосферата в кибуца наподобявала кампус и насърчавала предприемчивостта и „мозъчните атаки“. Но от друга страна, да работиш в кибуц било и маркетингов инструмент /особено за пазара в САЩ/.

От организацията Движение за кибуц обясняват, че в последните години в тези маргинални поселища се проявява нова тенденция. Все по-голям е броят на включващите се млади семейства и индивиди, които копнеят за качеството на живота в колективното стопанство. Те са привличани от впечатляващата образователна система на кибуците и от възможността там да работиш и да си изкарваш хляба, развивайки талантите и интересите си. „През XXI век кибуцът се трансформира в атрактивно място за живот – повече, отколкото някога преди“.