Във връзка с изпратеното по факса писмо, с което от инвестиционните посредници и управляващите дружества се иска да предоставят на надзора списък на клиентите им /български и чужди физически лица/, които имат покупки за над 100 000 лв. в последните пет години, от Комисията за финансов надзор съобщиха, че регулаторът осъществява държавния надзор по приложението на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) и Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

Днешното писмо на надзора е по повод коментари на посредници, че комисията си превишава правомощията и заради опасенията им, че ще трябва да представят поверителна информация за сделките на техни клиенти.

При осъществяване на правомощията си КФН и зам.-председателят на комисията имат право да установяват притежаваните от инвестиционните посредници и управляващи дружества парични средства, материални ценности, включително и ценни книжа. Те имат право да проверяват търговски и други документи, отразяващи извършените сделки, като тези правомощия са изрично законово уредени, пише в писмото на регулатора до медиите. Искането на информация не е презумпция за извършено нарушение от инвестиционен посредник, управляващо дружество или друго лице, което е под надзора на КФН, изрично подчертават от там.

Специално законово правомощие на служителите на администрацията на КФН е да извършват проверки в поднадзорни лица. Проверките могат са  както на място при инвестиционния посредник или управляващото дружество, така и в сградата на КФН, обясняват от регулатора и уточняват, че една от целите на проверките е превантивна, т.е. предотвратяване на закононарушения. Задължението на поднадзорните лица /инвестиционни посредници и управляващи дружества/ е да предоставят всички документи, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата на проверката, уточняват от надзора.

По повод опасенията, че разгласяването на получената информация би могло да увреди или застраши търговския интерес на поднадзорните лица, от комисията обясняват, че тази информация представлява професионална тайна.   Информация може да бъде разкривана пред органите за банков надзор и Държавна агенция "Национална сигурност" при условия и по ред, определени със съвместни инструкции, доколкото това е необходимо за изпълнение на функциите им. Разкриване на информация може да се направи и пред съд, прокуратура и други държавни органи, посочват от КФН.

КФН има възможност по своя инициатива да класифицира всяка създадена или получена информация като „служебна тайна” по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, което се явява допълнителна гаранция за сигурността на информацията и дава пълна и точна картина за обработването, съхраняването и достъпа до тази информация.

Наличностите и операциите по сметки за финансови инструменти и пари на клиенти представляват инвестиционна тайна, но съгласно Закона за пазарите на финансови инструменти инвестиционните посредници и управляващи дружества са длъжни да разкрият тази информация пред КФН за целите на контролната й дейност. Надзорът има право да получава информация и за упражняването на правомощията й не е необходимо съгласие на клиент или съдебно решение.

Задължението за опазване на търговската тайна на клиентите на инвестиционни посредници и управляващи дружества не влиза в противоречие и не може да се използва като основание за отказ да се изпълни друго законово задължение, а именно да се окаже съдействие на КФН в надзорната й дейност, смятат от надзора. Това е така, защото изискването, предоставянето и съхранението на информацията от КФН по реда предвиден в ЗКФН и ЗПФИ гарантира запазването на търговската тайна на клиентите и техния търговски престиж, допълват от КФН

В своята практика КФН никога не е изисквала информация и документи от поднадзорни лица без причина и самоцелно, а тъкмо напротив, информация е изисквана винаги в съответствие със законовите правомощия на КФН.