Стоим в началото на световна надпревара за редки суровини: Китай вече трупа стратегически запаси от редки вещества и с политически средства си гарантира добива им в Африка. Ако Европа не започне да се бори за свободен достъп до тези оскъдни ресурси, много промишлени отрасли ще изпаднат в сериозно затруднение – алармират представители на германската индустрия от страниците на Шпигел.

Списъкът е дълъг: галий, германий, берилий, индий, магнезий, платина ... Тези материали са от ключово значение за високотехнологичното производство. Те са толкова оскъдни, че Европейският съюз обмисля да създаде нещо като „червена книга“ за редки и ценни суровини, като осигури на европейските производители достъпа до тях.

От германий се правят процесорите за мобилните телефони и оптичните кабели. От индий се създават RFID чипове, използвани в логистиката и управлението на стоките. Силицият и галият се използват при направата на соларни клетки. Литият е нужен за всякакви акумулаторни батерии– в лаптопите, електромобилите, мобилните телефони.

Ако индустрията няма достъп до подобни суровини, ще стане наистина трудно. В ЕС като уязвими отрасли се преценяват автомобилостроенето, микроелектрониката, машиностроенето, екоиндустриите.

В света вече се забелязва вълна на протекционизъм спрямо редките суровини. Близо 1000 суровини се облагат с износни мита днес, докато през 2008 г. броят им беше 450. При това редица държави целенасочено намаляват изнасяните обеми.

Германските индустриалци са на мнение, че европейските и германските политици дотук са проспали това развитие и сега призовават Европейската комисия да намери противодействие.

След активната намеса на комисаря по индустрията Гюнтер Ферхойген през 2008 г., Европейският съвет все пак предприе някои постъпки в тази насока. Беше отправена жалба срещу Китай в Световната търговска организация. Водиха се преговори с африкански държави. Накрая, това лято, беше съставен и „червеният списък“ на редките суровини.

Европейската суровинна дипломация се ориентира първо към преговори с Конго. Достъпът на европейци до мините на африканската република в своеобразно суровинно партньорство ще гарантира магнезий, колтран, калиеви соли, фосфати, да не забравяме за петрола. Но засега преговорите не са се увенчали с успех.

Вече много официални лица в ЕС пледират помощите за развитие, които се предоставят на африканските страни, да се обвързват с достъп до подземните богатства. Но възраженията дотук са по-силни: местното население няма да получи нищо от богатствата на своята страна, а и се нарушава безвъзмездният принцип на хуманитарната помощ.

Но докато се чудят как да постъпят, европейските дипломати изостават с години от Китай. Китайски предприятия вече имат сключени договори за добив, а на политическо равнище се поддържат тесни връзки с Африка. Именно Китай е в основата на драстичните експортни ограничения върху редките суровини, които се атакуват в СТО вече не само от Европа, но и от САЩ.

Оказва се, че 95% от добива на редки руди в света се контролира от Китай. Говори се, че Китай трупа стратегически резерви, за да поддържа оскъдност и така да осигури глобално преимущество на своите предприятия. Има вероятност Пекин изцяло да забрани износа на редки материали след 2015 г., а преди това износните мита да се повишат с нови 25%.

Досега в рамките на СТО Европа не е постигнала съществен напредък срещу суровинната стратегия на Китай – вероятно също и затова, защото собствената суровинна стратегия на ЕС все още е неизяснена. Едва сега Европа се досеща, че не само за редките, а и за базовите метали като алуминий, мед, цинк и олово – тя също не разполага със стратегия. Spiegel