Китай няма да спечели нищо от задействане на дефлационен шок. Неговата икономика създава по 1.2 милиона работни места на месец, подкрепена от държавните стимули.

Ако Пекин наистина се опита да спечели търговско предимство с девалвация на валутата си, светът е изправен пред изключителна опасност.

Такава политика ще изпрати дефлационен шок към глобалната икономика и би довело до повторение на валутната криза в Източна Азия от 1998 г., но в много по-голям мащаб, пише The Telegraph.

Инвестициите в основен капитал в Китай достигнаха 5 трилиона долара през миналата година. Това е повече от всички средства инвестирани в Европа и Северна Америка, общо. Това е и причината за хроничния свръхкапацитет в много глобални индустрии, от корабоплаването, през стоманодобива и химическата промишленост до производството на соларни панели.

Девалвацията на юана ще доведе до спад на търсенето в Китай и оголване на производствените линии в останалата част на света.

"Световната икономика плува без никакви спасителни лодки, за да се спаси в случай на извънредна ситуация", коментира Стивън Кинг от HSBC.

Едва ли Конгресът на САЩ ще реагира добре на подобна политика, при условие, че Китай вече натрупа рекорден търговски излишък с американския пазар от 137 млрд. долара през второто тримесечие.

От друга страна Ханс Редекер от Morgan Stanley посочва, че краткосрочните доларови задължения на китайския бизнес и правителство са близо 1.3 трилиона долара или 9.5% от БВП на страната. Когато краткосрочният дълг расте, това е перфектен индикатор за предстояща криза на развиващите се пазари. Точно същото се случи в навечерието на Азиатска криза през 90-те годни на XX век.

А девалвацията създава опасността от сериозно изтичане на капитали от Китай, далеч по-голямо от изтеглените през посолената година и половина близо 800 млрд. долара.