"Трети пленум" – звучи отегчително, но може би ще е най-голямото нещо, което се е случвало в Китай от десетилетия насам.

А това, което става във втората по големина икономика в света, вече засяга всички, от малките страни в периферията на еврозоната до американските корпорации.

Китай е на ръба на потенциална икономическа криза, която може да разтърси света, а "Третият пленум" е събитието, което ще отключи или ще предотврати тази криза, пише MarketWatch.

Това няма да бъде обичайният партиен конгрес, а среща, на която буквално ще се решава съдбата на Китай и ще се планират реформите, мерките и начините на управление през следващите 10 години.

На "Третия пленум", който се проведе през 1978 г., наскоро оглавилият страната лидер Дън Сяопин обяви завоя от ортодоксален маоизъм към "реформа и отваряне" на политиката.

А на "Третия пленум" през 1993 г., наследникът на Дън, Цзян Цзъмин отиде по-далеч, стартирайки "социалистическата пазарна икономика" в Китай, давайки началото на поредица от събития, които и в момента променят света.

Ето защо очакванията към настоящия "Трети пленум" са огромни. Ще промени ли президентът Си Дзинпин, който дойде на власт миналата година, Китай?

Първите индикации са, че ще го направи. Докато стотици кадри на комунистическата партия присъстват на конгреса, реалните решения се вземат от много по-малка група хора. Събитието ще приключи на 12 ноември, след като Си изнесе "работен доклад", в който ще обяви промените в китайската политика и икономика, планирани от правителството.

В края на миналия месец, ключовият Консултативен комитет одобри "3-8-3 План" за предложените реформи. Странното наименование означава - 3 области на реформа, 8 сектора за реформиране и 3 големи научни постижения.

Според икономисти от Barclays въпросният план надвишава очакванията на пазара за реформи. Предвижда се въвеждането на системи за социална сигурност, които да защитават правата на работниците и дават подкрепа на вътрешното потребление и покачването на доходите на китайците. Парадоксално, но въпреки комунистическото управление, системите за социална сигурност в Китай на практика не съществуват.

Освен това страната ще прекрати политиката си на едно семейство- едно дете, за да избегне демографска криза.

Предвиждат се огромни инвестиции за намаляване на индустриалното замърсяване и развитие на екологични технологии, позволяващи устойчив икономически растеж. Както и отваряне на пазара, повече конкуренция и превръщане на Китай в развита икономика.