Синдикалистите от КНСБ напомниха за позицията си по въпроса за минималната работна заплата.

Според експертите в конфедерацията трябва да бъде формиран коридор, в който, в зависимост от това дали икономиката е в ръст или е в рецесия, да се договаря минималната работна заплата.

Диапазонът между 125% от прага на бедност и 60% от средната заплата е добър вариант. Тези стойности могат да се променят, важен е механизмът.

За КНСБ е неприемливо мнението на бизнеса, че обвързването на долната граница с прага на бедност не е адекватно. Минималната заплата във всички страни има двойна роля - тя носи не само икономическо значение, но и социално. Горният праг, който се предлага, също не е висок. В момента в европейските страни съотношението на минималната към средната заплата е 49% средно за ЕС. Европейският парламент, с гласовете на Европейската народна партия, препоръча официално на всички държави членки това съотношение да стане 60%.

Това е още една мярка за намаляването на бедността в света. Увеличението на минималната заплата е необходимо и за да се извадят на „светло” доходите у нас, тъй като е обществена тайна, че масово в България работещите се осигуряват на минимална заплата или минимални прагове, а под масата взимат много повече. Затова и в НОИ постъпват много по-малко приходи.

Когато заплатата се повиши, закономерно ще се повишат и приходите в НОИ от осигуровки. Липсата на средства за финансиране на основните социални ситеми може да бъде решен по два начина – или чрез увеличение на данъци и осигуровки, или чрез изсветляване на доходи. Ние в КНСБ сме категорични, че няма никаква опасност с повишаването на МРЗ бизнесът да фалира, защото и без това сега плаща много повече средства за заплати, голяма част от които – под масата. 

Вдигането на минималната заплата няма да има негативен ефект и върху бюджета. При 270 лв. нетният ефект за бюджета за цялата следваща година ще бъде положителен с 13.6 млн. лв, а при 290 лв. ще бъде близо 20 млн. лв.