Стотици хиляди хора загубиха работата си заради кризата. Вследствие на това работното място се превръща във все по-неприятно преживяване за онези, които се борят да се задържат на работа. В условията на стагнация на трудовия пазар, работниците имат все по-малко въздействие върху работодателите за договаряне на по-добри условия на труд или кариерно развитие. Анализ на школата по мениджмънт Wharton търси отговор на въпроса: какво може да направи служителят, за да подобри положението си в тези сложни времена?

Според индекса на благосъстоянието, измерван от Gallup, показателят „удовлетворение от работата” в САЩ през август е спаднал до 47.1 пункта – най-ниското равнище, откакто е започнало измерването му през януари 2008. Този показател се формира от отговори на четири въпроса за работното място: удовлетворен ли сте от него? отговаря ли то на естествените ви склонности? отнася ли се с вас шефът като партньор? има ли доверие между колектива?

 Ако решим, че този показател демонстрира меката форма на трудово недоволство, има доказателства за нещо много по-сериозно. Специалистите по трудова медицина, които следят факти като счупени кости или изкривявания на гръбначния стълб на работното място, са категорични, че през последните няколко месеца се наблюдават две нови тенденции. Първо, получилите трудови наранявания по-дълго отлагат, преди да потърсят лекарска помощ. Второ, ранените настояват да се върнат по-скоро на работа, защото искат да запазят работното си място. „Те не искат да привличат внимание върху себе си в момент, когато се стигне до нови уволнения. Те искат да са извън радара” – коментира медик от Пенсилвания.

Новини за големи уволнения, като това на Bank of America, влизат в новините – но безброй други по-малки орязвания на персонала остават незабелязани. Още по-незабелязани са малките „жестове” на работодателя – например компания иска от служителите си да се откажат от годишния си отпуск или пък, както наскоро писа Wall Street Journal, настоява инженер да не ходи на собственото си ергенско парти, за да спази крайния срок за нов продукт. Бизнес експертите коментират: дали подобна компания ще спечели в конкуренцията, или служителите й ще прегорят?

Винаги е имало уволнения, но по-рано не беше така. След съкращения на персонала, животът на останалите във фирмата не се променяше особено. Сега ситуацията е по-лоша за всички. Не само че уволняват колегите ти и те оставят сам – работодателите увеличават твоите отговорности, работно време и намаляват бонусите, дори работната заплата. Така че е напълно разбираемо защо хората са неудовлетворени.

Учените отдавна се интересуват от здравословната трудова среда. Едно от най-известните изследвания е сред служителите на британското правителство. Проучването започва през 1967 г. и трае 10 години, проследено е здравословното състояние на 18 000 мъже. Ясно е установено, че служителите най-ниско на йерархичната стълбица – портиери, пощальони и т.н. – имат три пъти по-висока смъртност от мъжете на върха. 

По-ново изследване от Университета в Тел Авив стига до заключението, че смъртността значително спада за хората, които получават на работа високо ниво на социална подкрепа, т.е. подкрепа от своите колеги. Друго заключение е, че по-здравословна е работата, където нивото на самоконтрол е високо, т.е. служителят чувства, че е свободен сам да избира начините как да се справи с поставената задача. Интересно е обаче, че горното заключение е в сила за мъжете, а при жените е точно обратното; това учените обясняват и с различните видове работа, типично изпълнявани от мъже и жени.

Смъртността на работното място е доста крайна мерилка за стрес и неудовлетвореност. Последните се проявяват много по-често във високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, депресия, язва, Алцхаймер. Това е факт. Досега на тези, които бачкаха повече работни часове, имаха претенциозни шефове и злобни колеги, а работата не ги удовлетворяваше, се даваха следните съвети: промени отдела в компанията, намери си друга работа, започни собствен бизнес – изобщо, бъди решителен. Но днес тези опции заради състоянието на икономиката не са особено реалистични.

Когато икономическата среда се влоши и компаниите трябва да дават все по-добри резултати, за да останат на пазара, ефектите върху работниците са главно два. Първо, от служителите се очаква да вършат всякакви работи, дори да не им харесват. Второ, от тях искат нови идеи, които да донесат незабавен супер резултат – макар че не се дава достатъчно време и средства за мислене, проучване и експерименти. Все едно да наемеш художник и да му поискаш да нарисува шедьовър – коментира професор по мениджмънт. „Няма изгледи това да се случи”.

На езика на икономиката, компаниите купуват труд на пазара. Сега фирмите имат повече влияние върху условията на сделката от онези, които продават труда си – работниците. Работниците отчитат, че с търсенето на нова работа са свързани значителни разходи. Мениджърите са съвсем наясно с това. Те не мислят, че е нужно да се нагаждат към желанията и чувствата на служителите си – за фирмата не е никак скъпо да намери алтернатива. Сега работниците са в слаба позиция да преговарят.

След като описахме каква е болестта, да видим дали можем да й намерим и лек. Има какво да се направи по въпроса, макар да не е вълшебна пръчка. Най-важното е да се разбере, че ключът към удоволствието от работата е в главата на самия работник. Професорите по мениджмънт на Wharton съветват всяка седмица работникът да отделя време, за да прави нещо ново. Той трябва и да си припомни какво е мислел за своята работа, когато е започвал.

Интересен поглед дава експеримент, проведен от Харвардски учени между камериерки в хотел. Те са били разделени на две групи: едната група е получила инструкции да мисли за ежедневната си работа като за физическо упражнение във фитнес зала, а другата група – като за обикновено почистване на стаи. Само след месец, в здравословното състояние на двете групи е имало разлика, макар че задачите за всички са били еднакви: тези, които са „спортували”, имали по-добро кръвно налягане и някои от тях дори били понижили телесната си маса.

Това, което мотивира работника, далеч не са само заплата и подаръци от шефа. Външните мотиватори дори може би са по-маловажни от вътрешните мотиватори – начинът, по който гледаш на работата си. Чувството за самостоятелност, развитието на личните умения, убедеността във важността на нещата, които правиш – това са неща, които зависят по-скоро от човека, отколкото от неговия шеф. Има и четвърти фактор – свързаност с хората, с които работиш.

Естествено за човека е да развива своите умения, да търси нови пътища за учене и подобряване на резултатите. Приносът е за цялата фирма. Затова работниците трябва да открият как сами да придадат желаните характеристики на своята работа. В проблемната икономическа среда, работниците трябва да бъдат проактивни: да, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но нищо не ни пречи да помислим от какво точно се състои нашата работа, какво в нея ни прави щастливи и какво ни носи неудовлетворение, и как бихме могли да намалим това неудовлетворение.

Друг начин за щастие на работното място е да обединиш нещата, които мислиш, че са твоето призвание, с нещата, които по стечение на обстоятелствата си принуден да правиш. Да вземем за пример адвокат, който винаги е мечтал да бъде учител. Той е идеалният кандидат за разработване и провеждане на семинари по обучение на персонала на фирмата. Друг пример е механик, който винаги е искал да бъде инженер и междувременно има идеи за оптимизиране на операциите в завода. Лошият мениджър ще му се присмее, добрият мениджър ще представи предложението му пред директора. Някой е искал да бъде актьор, а е стигнал до маркетинга? Повече фантазия не е навредила на никоя реклама. Професор иска да бъде китарист? Няма нужда някой от изброените да напуска работата си, за да гони призванието си: той може да го осъществи там, където е в момента.

Проблемите на трудовия пазар и в икономиката са проблеми не само на оперативните служители – а и на мениджърите. Това е моментът, в който ръководителите на една компания могат да си позволят да наемат образовани мениджъри с вкус към новото и да се освободят от закостенелите „надзиратели”. Специалистите преценяват като изключително важно мениджърът да разговаря по-често със служителите си, да изслушва техните притеснения и да одобрява техните идеи. Понякога да се прави просто това е напълно достатъчно да замени бонусите.

Да си го кажем направо – в някои случаи не може да се направи нищо от изброените по-горе примери и съвети. Икономиката е в криза, навсякъде наоколо се уволняват хора, а съдбата те е вкарала в лоша фирма с ужасен шеф. Опитваш се да направиш промени, които целят най-доброто за компанията – а за отплата понасяш убийствени критики и санкции. Тогава помисли за малките победи, които все някъде в тази фирма си постигнал. Те са твои. Животът не е вече толкова лек, но нека тече.