Кой е по-голям икономист: Адам Смит или Чарлз Дарвин?

Кой е по-голям икономист - Адам Смит или Чарлз Дарвин? Въпросът изглежда абсурден. Дарвин, в края на краищата, е натуралист, а не икономист. Но професорът по икономика в университета в Корнуел, Робърт Франк, счита, че в рамките на XXI век Дарвин ще измести Смит като интелектуален основател на икономиката.

Причината, според Франк, е, че разбирането на Дарвин за конкуренцията много по-точно от тезите на Смит, описващи икономическата реалност. И последствията от този факт са дълбоки.

Истината е, че живеем в света на Дарвин, а не на Смит, и когато отричаме това, ние рискуваме да бъдем заблудени, че конкуренцията сама по себе си може да реши проблемите ни.

Теорията на Смит за невидимата ръка, в която се развива идеята, че конкуренцията, движена по каналите на личния интерес, допринася за общото благо, е може би най-широко цитираният днес аргумент в полза свободния пазар и срещу налаганите регулации и дори срещу необходимостта от съществуване на правителства и държавни структури.

Но какво, ако идеята на Смит е просто едно изключение от общото правило на конкуренцията?

Ако погледнем към биологията и терорите на Дарвин ще видим един важен факт. Интересите на индивида почти винаги се разминават с интересните на групата. Вместо до създаването на един идеален свят, икономическата конкуренция често насърчава поведение, което не само причинява огромни вреди на групата, но също така не осигурява трайни ползи на индивидите в нея, тъй като печалбите са относителни и взаимно се компенсират, посочва Франк.

Конкуренцията вреди на бизнеса. Компаниите са принудени да се ограничават, да намаляват цените, да инвестират повече. На пръв поглед това е добре за обществото - но конкуренцията също така кара предприемачите да съкращават работни места, да правят рискови залози, да използват неетични практики, за да се наложат на пазара.

Несигурността е квинтесенция на конкуренцията. Развитието не трябва да спира, и само най-силните и приспособимите оцеляват в него. Тази теория обаче не е биологична. Често по-малките хищници и видовете, които на пръв поглед са намират ниско в хранителната верига, успяват да постигнат превъзходство над останалите. Крайният пример за такъв възход е човекът.

Но станал всемогъщ, днес той налага превъзходството си не като се конкурира с другите видове, а като ги заличава. Това също е вид конкурентно поведение, което обаче в крайна сметка има негативни последици върху цялото човечество.

Всъщност Адам Смит никога не е вярвал в Невидимата ръка, поне не по начина , по който идеята му се интерпретира сега. И той подобно на Дарвин е виждал по-голям шанс за развитие и успех в сътрудничеството между индивидите.

Устойчивото развитие и отчаяната конкуренция са две противопоставящи се понятия. Конкуренцията кара фирмите да използват наличните ресурси докрай, преди някой друг да ги е изпреварил. Така икономиката може да унищожи сама себе си в една затворена система. А нашата планета в края на краищата е точно такава система.

Франк посочва прост пример за вредата от конкуренцията. Когато един служител се труди на място опасно за здравето му, той, според теорията на Невидимата ръка на пазара би бил компенсиран с по-висока надница. Но същият човек може да се договори с работодателя за повече пари, ако се съгласи на по-малко предпазни мерки и екипировка. Така работникът получава повече, работодателят спестява разходи и всичко това за сметка на по-висок риск. Защото и работодателят и работникът са част от конкурентни пазари.

Да, наистина, всеки има право на избор. Но в случая работодателят може да загуби своя служител, а работникът здравето или живота си. Точно тук се намесва държавата и регулира пазара, за да ограничи риска, като ограничава и конкуренцията, спирайки служителя да продаде своята сигурност.

Ако хората комуникират помежду си, вместо да се конкурират, те вероятно ще успяват да решават по-ефективно проблемите си. В природата това е видно. Ситият лъв не напада антилопи, той не цели да спечели конкурентно предимство пред останалите хищници, като избие всички тревопасни.

Но интересите на индивидите рядко съвпадат. Особено ако даден проблем е свързан с множество хора, те често не могат да постигнат ефективно решение. Точно тук идва роялата на държавата и нейните регулации, които ограничават риска за отделните индивиди в обществото.

Правителствата са несъвършени, точно както и пазарите, и регулациите често са по-лоши от липсата им - но това не премахва необходимостта от тях по принцип.

Има и още по-ефективен начин обществото и видът да се справят с действията на индивидите и компаниите, нанасящи вреда. Това са данъците. Нещо повече, с този подход държавата, използвайки мултипликатора на разходите, прави икономическия пай по-голям, предоставя по-добри обществени услуги, без да се изисква болезнени жертви, от никого, и намалява публичния дълг.

Пример за позитивния ефект от данъците е облагането на емисиите с въглероден двуокис. След въвеждането на тези регулации бизнесът започна да намира изобретателни начини за ограничаването им, което води до развитие на нови технологии и до намаляване на замърсяването на природата.

Разбира се в бизнеса, както и в природата, обяснява Франк, всичко е въпрос на баланс.

Известно е, че Чарлз Дарвин е четял внимателно "Богатството на народите" на Адам Смит - и дори е взаимствал от там идеи - докато е писал своя труд "Произход на видовете".