Докато световната икономика продължава да се лута в тъмния тунел към мъждукащата в края светлина, а проф. Нуриел Рубини предрича нова и по-тежка рецесия, има един сектор, който изглежда незасегнат от злободневния хаос. В последните години светът заживя постоянно в Интернет. Работим, забавляваме се, търсим приятели и създаваме връзки, пазаруваме, учим се и се храним заедно с милиони други потребители от целия свят. Изглежда конвенционалните начини да вършим всичко това са станали тотално демоде или бизнесът стоящ зад въпросните сайтове е толкова ловък в маркетинговите си похвати, че ни е направил тотално зависими от лаптопите и таблетите.

Именно това е причината от известно време да се шуми толкова много около зараждащата се нова „дот.ком” истерия. Нима светът вече забрави какво се случи с компании като Уърлдком в началото на века, че сега с такъв ентусиазъм оценява на десетки милиарди долари идеите зародили се и развиващи се в Интернет? Любимият ни Фейсбук, без който сериозна част от човечеството вече не може да си представи деня, днес бе оценен на близо 0 млрд. или колкото БВП на България за две календарни години. Очаква се компанията на предприемчивия Марк Зукърбърг да направи сензационно първично публично предлагане (IPO) на борсата в началото на следващата година и да набере капитал за нови проекти в Интернет.

Пазарните анализатори подхождаха с голяма доза недоверие към въпросните компании от сектора на социалните мрежи, тъй като те нямат ясно изграден модел за генериране на приходи и печалби, а разчитат най-вече на огромната популярност сред милионите си ползватели. Една компания обаче успя да опровергае всички критици, провокирайки огромен интерес, когато миналия месец се листва на нюйоркската фондова борса. Мрежата за професионалисти LinkedIn успя да събере от инвеститорите нови 0 млн., след като продаде над 7.84 млн. акции при цена от 45 долара за брой. Още в първия ден на търговия, цената се изстреля до 94 долара за единица и така надмина и най-смелите очаквания на участниците в търговията.

Успешният сценарий на LinkedIn накара и други Интернет играчи да се насочат към борсата като източник на лесно финансиране. Никому неизвестната допреди две години фирма (или сайт) Groupon днес е начело на финансовите ежедневници не с друго, а с новината за предстоящо IPO и желанието на собственика да набере капитал в размер на 750 млн. долара. Изглежда като твърде амбициозен план за един магазин за колективно пазаруване, но дали наистина е така?

Компанията има, така да се каже, интересен финансов профил. Приходите от продажби на сайта възлизат на 645 млн. долара за първото тримесечие на 2011 г., но с реализирана загуба от 114 млн. долара. Освен това, за цялата 2010 г. натрупаната загуба се равнява на още 413 млн. долара. Изглежда че най-ценното на сайта е неговият бранд и разпознаваемост сред ползвателите, тъй като за момента не може да се похвали със стабилни приходи. Конкуренцията също не спи. Сайтът е атакуван от над 100 подобни на него проекта само на територията на САЩ, а нашумелите в световен мащаб сайтове за пазаруване с отстъпки са вече над 500. При все това, заслужава ли си да се обръща внимание на този модел уеб-бизнес или това е поредния колос с глинени крака, който съвсем скоро ще рухне под собствената си тежест?

Ценното при сайтовете за пазаруване, с което социалните мрежи не разполагат, е че виртуалните магазини имат ясно изразен модел за генериране на печалба, пък макар и отрицателна на този етап. Това обаче не е толкова фатално, тъй като Groupon е едва на три години и използва всички натрупани средства за реклама и привличане на нови клиенти към армията от 83 млн. души. Сайтовете като Фейсбук и Туитър притежават много по-известни марки, но те разчитат най-вече на реклама и спонсорирани съобщения, което само по себе си е незадоволително за големите инвеститори. Може би за в бъдеще ще развият съпътстващи, по-печеливши модели под общия си корпоративен бранд, но за сега това остава само идея.

От друга страна, ползвателите на колективните сайтове за пазаруване, предлагащи огромни отстъпки на определени стоки и услуги, в голям процент от случаите са еднократни клиенти. Те нямат същата лоялност като клиентите на истинските магазини, тъй като са водени само и единствено от желанието си да опитат нещо на смешно ниска цена. Статистиката сочи, че в същината си това са ниско платежоспособни клиенти, към които не си струва да се насочва толкова ценен финансов и времеви ресурс.

По всичко личи, че пазарът в момента търси за какво да се хване във все още бурните води на отминаващата финансова криза. Интернет предлага тази светлина в тунела, към която всички се стремят и са готови да плащат скъпо и прескъпо, за да зърнат първи. Така сайтът за колективно пазаруване Groupon има добрия шанс да бъде оценен от пазара на 15 или дори 20 млрд. долара в първия ден на търговия. Изпълнителният директор на компанията Андрю Мейсън, който е едва 30 годишен, но бъдещ милиардер, е чут да казва: „Ние сме нестандартни и това ни харесва”. Дали обаче само това ще е достатъчно да провокира устойчив ръст на Интернет фирмата, по модела на Google от 2005 г., предстои да разберем.

Ако погледнем ситуацията от друг ъгъл, ще видим нещо леко притеснително. През последните години се нагледахме на какви ли не балони – технологичен, финансов, жилищен, петролен, че няма как да не приемем случващото се с Интернет за поредното опиянение по бързите печалби. Все пак основно правило за инвестирането в балони е бързо влизане и излизане от инвестицията, докато останалите не са се усетили какво става и не започнат панически да разпродават вложенията си. Така вече еуфорията по една иначе с нищо не блестяща компания като Groupon, започва да придобива смисъл. Нека не забравяме, че само преди месец и половина Майкрософт купи Скайп за колосалните 8.5 млрд. долара и то обосновавайки се само с голямата бройка на абонатите на комуникационната компания. Скайп също е бизнес модел без ясна идея за дългосрочни печалби и развитие.

В България последователите на Groupon са вече стотици. Всеки, който има малко познание от търговия и разполага с пари за сносен сайт, си прави колективна мрежа за пазаруване и започва да издава ваучери за намаление. За добро или за лошо тук все още на никой не му минава през ума да направи IPO и да листва компанията си на борсата, но кой знае. Моделът на пръв поглед изглежда печеливш: пускаш невероятно изгодна оферта в сайта си, хората се запалват по промоцията и осъществяват десетки покупки само за часове. Комисионата е гарантирана и варира от 15% до 25% от цената на закупения ваучер, но голяма част от тези пари също се инвестират за реклама и привличане на нови клиенти.

Изглежда, че моделът има икономически смисъл, но само ако си достатъчно голям и можеш да отделяш сериозен бюджет за реклама, а така по-малките играчи скоро ще напуснат бойното поле. Големите също не са застраховани. Ако моделът Groupon в САЩ се окаже поредния спукан балон и не оправдае очакванията за стабилен и печеливш бизнес модел, това неминуемо ще стане и у нас. Големият брой клиенти на този тип сайтове ще се отегчи от разнородните намаления и ще свие търсенето на услугата. Пред сайтовете ще остане възможността или да променят профилите си, или да се продадат. Точно по модела – влизаш и излизаш, преди другите да разберат какво става.