Колко ще струва да спасим световните гори и да подобрим перспективите за живот на повече от милиарда души? Пред две години в Япония беше приета стратегия за запазване на биологичното разнообразие, която беше ратифицирана с конвенция на ООН. Поставените цели са амбициозни. Според стратегията от Айчи скоростта на унищожаване на естествените местообитания на планетата, включително и горите трябва да бъде намалена наполовина до 2020 г. Но за жалост засега се прави твърде малко за нейното изпълнение.

 

Според оценката заложена в стратегията, за да се намалят наполовина темповете на обезлесяване и да се осигури на устойчиво управление на горите в развиващите се страни в следващите две десетилетия ще са необходими около 40 млрд. долара годишно. Сума, която изглежда твърде малка например на фона на парите, които се наливат за спасяване на банковите системи във развитите икономики.

 

Проблемът е, че кризата измести фокуса на приоритетите и тази цена вече изглежда значителна за държавите, които се борят с растяща безработица, забавяне на икономическия растеж и финансови кризи.

 

Но разходите за опазване на биологичното разнообразие трябва да бъдат съпоставени с огромната икономическа и социална стойност на горите по отношение на ползите, които те дават на местно ниво и в световен мащаб.

 

Горите са основен фактор за създаването на водните запаси, предотвратяването на ерозията на почвата, запазването на изобилието от генетични ресурси, което в дългосрочен план има голямо значение за разработването на нови продукти в много сектор, като например фармацевтичния. Горите са ключов фактор за подобряване на живота и благосъстоянието на населението на земята, което ще достигне повече девет милиарда души през 2050 г.

 

При това големите горски масиви са едно от най-ефективните средства за забавяне на предизвиканите от човека промени в климата на земята. Потенциалната възвращаемост от целенасочените инвестиции в горите е огромна.

 

Възстановяване на едва 15% от унищожените широколистни гори по света ще генерира ползи в размер на 85 млрд. долара всяка година, като голяма част от тях ще са за местното население. Например нетният ефект от горския масив Мау за икономиката на Кения се изчислява на 1.5 млрд. долара годишно. Подобни проучвания в момента се извършават и в Бразилия, Колумбия, Индия и други страни.

 

Цената на бездействието ще бъде значително по-висока от необходимите инвестиции. Годишните глобални разходи за адаптиране към изменението на климата е вече надхвърлиха 40 млрд. долара и ще растат всяка година, освен ако човечеството не намали значително емисиите от парникови газове.

 

Някои страни вече отговарят на предизвикателството. Норвегия инвестира 3 млрд. долара в подкрепа на национални и международни инициативи, включително на програмата на ООН за ограничаване на обезлесяването.

 

Бразилия забави темповете на унищожение на тропическите гори в Амазония с близо 80% от 2005 г. насам, като за това помогнаха и 1 млрд. долара, отпуснати от Норвегия.

 

Съвместните усилия на двете държави доведоха до най-голямото понижение на емисиите от парникови газове постигано досега от човечеството. Успехът се дължи на плашещия факт, че обезлесяването е причина за 15% от глобалните емисии на парникови газове.

 

Финансирането им подготовка, например, за разработване на системи за наблюдение и изграждане на подкрепа и осведомеността сред местните общности и коренното население за нов старт на управлението на горите.

 

И други страни предприемат мерки под егидата на ООН. Например, Индонезия планира да създаде Зелен коридор в Калимантан, където обезлесяването не само подхранва емисиите на парникови газове, но и намалява водата в реките. Това от своя страна прави много плавателни канали неизползваеми.

 

Европейската комисия, Дания, Япония и Испания също допринасят за опазването на горите в глобален мащаб, въпреки че приносът им е по-малък от този на Норвегия.

 

Дали за борба с изменението на климата или да се противопоставят реализират ползи за околната среда, необходимостта за по-голямо финансиране на горите не могат да бъдат пренебрегнати.

 

Но са необходими още усилия. В момента 1.4 милиарда души по света зависят за препитанието си от горите. Ако се изпълни целта за годишни инвестиции в сектора в размер на 40 млрд, могат да се генерират нови 5 млн. работни места, което значително ще намали бедността в развиващите се страни.

 

Човечеството трябва да забави изменението на климата, да стабилизира растежа на световното население и да създаде милиони нови работни места и инвестирането в горите и биоразнообразието е добра сделка за изпълнение на тези цели.

 

Автор на материала, публикуван в Project-syndicate е Ахим Щайнер, заместник-генерален секретар в ООН.