На 1 март в САЩ влезе в сила програмата за икономисване на $ 85 млрд. бюджетни средства през тази година. Очакванията на икономистите са, че това ще се отрази негативно върху Брутния вътрешен продукт като забави растежа му с 0.5%.

 

Как това ще рефлектира върху инвеститорските портфейли? Мнозина са изненадани, когато им кажа, че ефектът ще бъде малък или никакъв, коментира Бари Ритхолц за Washington Post. Според него корелацията между това как се представят пазарите и икономическите събития е доста слаба и това е поводът той да не очаква бюджетните икономии в САЩ да се отразят върху инвеститорите.

 

В повечето случаи икономическите данни оказват твърде мек ефект. Не искам да кажа, че са без значение, обяснява Ритхолц, но според него те не са двигателят на пазарните движения. С други думи, връзката между информационния шум и реалното представяне на пазара е преексплоатирана.

 

Икономическият цикъл е съпровождан от постоянен поток от новини. Различни класове данни се представят на седмична, месечна и тримесечна база. Понякога те показват подобрение, понякога - влошаване на обстановката. Данните са маловажни и често изкривени от начина, по който са били набирани или пък от сезонните влияния.

 

Има множество причини, поради които икономическите данни са толкова замърсени, но нито една от тях не е толкова важна за инвестиционния портфейл, колкото корпоративните печалби и оценката на финансовите показатели на активите в портфейла.

 

Ритхолц подкрепя това си твърдение с данните от петък, когато излязоха добри данни за заетостта в САЩ. Повечето трейдъри посочиха, че те ще са най-важните за месеца. Какво обаче променят тези числа? Приемете, че в Америка на пълен работен ден се трудят 150 млн. души. Всеки месец между 3 млн. и 4 млн. души напускат работа. Други 3 - 4 млн. души започват работа. Това, което месечната статистика за заетостта измерва, е изменението в тези числа. Взема се общия брой на новонаетите служители и се изважда общия брой на хората, изгубили работата си, което дава изменение в заетостта.

 

Имайки предвид, че стартовото начало е толкова силно и че нетните месечни изменения са толкова малки, цялостната промяна може да се счете за статистически нерелевантна през повечето време или под 0.1%.

 

Освен това тези данни биват ревизирани с актуализирането на информацията по-късно през годината. В добавка, има и втора ревизия, което прави така, че окончателните данни нямат нищо общо с първоначално обявените резултати.

 

В този смисъл на всяко изменение в границите на 0.1% трябва да се гледа като на една точка от по-дълга серия.

 

Онова, за което аз гледам, са знаци за това какъв е трендът и дали той има потенциал да доведе до значително изменение, обяснява Бари Ритхолц в Washington Post. От Втората Световна война насам има 12 икономически рецесии - по една на почти всеки пет години и половина. Малките рецесии обикновено понижават временно стойността на акциите с 20 - 30%. Тези спадове създават добри перспективи за покупки и предлагат възможност на дългосрочните инвеститори, които са привлечени от атрактивните коефициенти.

 

Освен от икономическите данни, инвеститорите не трябва да се вълнуват толкова силно и от политическите, смята Ритхолц. Медиите могат да представят по силен и драматичен начин политическите интриги. Спомнете си някои от най-ключовите събития на миналия век: атаката на Пърл Харбър, която въвлече Съединените Американски Щати във Втората Световна война, изпращането на съветския Спутник в космоса, което ожесточи Студената война; спомнете си убийството на президента Джон Кенеди; отстраняването на Бил Клинтън от Белия дом след скандала с Моника Люински.

 

Никое от изброените събития не доведе до там, че пазарът да реагира необичайно. В повечето случаи индексите се олюляха, след което се върнаха към предишните си трендове. Дори ужасните атаки от 11 септември, които доведоха до спиране на борсовата търговия, причиниха временни разпродажби, а след това и рали до завръщането към предишните трендове.

 

Урокът за инвеститорите е, че тези събития могат да повлияят емоционално на пазарите, но по същество имат нулев ефект върху печалбите на компаниите, които са основният двигател за оценките им на борсите.

 

В заключение Ритхолц посочва, че балоните на пазарите са една от реалните заплахи, за които инвеститорите трябва да си отварят очите. Те са много по-важни от политическите събития, случващи се във Вашингтон, например, както и от статистическите данни.

 

При надуването на балони се реализират значителни краткосрочни печалби. Когато тези балони се спукат - като технологичния балон през 2000 година, имотния през 200 5 - 2006 г. и банките през 2007 година - това обикновено води до пазарна катастрофа и сривове, които изтриват до 50% от печалбите на инвеститорите. Още по-тежки поражения се нанасят по сектори, като при пукването на дотком балона технологичния сектор изгуби 80%. Във всички тези случаи след спукването на балона е последвала и рецесия.

 

Ето защо най-важно е точното оценяване на инвестиционните активи, заключава Ритхолц.