Преди точно 50 години Юрий Гагарин извършва първия полет на човек в космоса. От този момент нататък изглежда, че космическата програма на човечеството е в застой.

 

Наистина множество изкуствени спътници обикалят в околоземна орбита. Хората имат международна космическа станция, а изследователските мисии към планетите от слънчевата система продължават.

 

Но мечтите за космическа експанзия изглеждат до голяма степен илюзорни. А никога не са били по нужни на света, задъхващ се под тежестта на над 7 млрд. души, които се увеличават с близо 80 млн. всяка година.

 

Критиците заявяват: За какво са ни ужасно скъпите космически програми? Нека дадем милиардите хвърляни в тях за нещо по-полезно! И сравняват совалките на NASA с египетските пирамиди.

 

Последните никога не са летели, но са пример за на пръв поглед напълно безсмислен и невероятно скъп начин за пилеене на ресурси. Едва ли днешните египтяни, за които въпросните пирамиди са основен начин за привличане на туристите и техните пари са на същото мнение, но както и да е.

 

Критиците имат своите победи. Последната совалка ще полети през тази година и то заради закъснение на планираните две финални мисии на NASA. По точно на 1 ноември 2011 г. светът ще изпрати космическите совалки - първият и за сега единствен пилотиран космически кораб - в историята.

 

Совалките ще бъдат заменени с частни полети, с комерсиална цел. Но мечтата остава жива. Всъщност консолидирането на световните усилия, чрез общата космическа станция доведе до споделяне на знания, което ускори процеса на космическите изследвания, въпреки по-ниската му цена.

 

Но да погледнем назад във времето. Дали наистина космическите усилия на човечеството са толкова безплодни? Определено не. Целият модерен свят, невероятният технически подем през втората половина на XX-ти и началото на новия век са до голяма степен резултат от космическите изследвания. Те водят до създаването на нови материали като тефлона, до изграждане на по-бързи и свършени устройства за комуникации, до научни пробиви в кибернетиката, информационните технологии, химията, физиката и дори генетиката.

 

Нашият свят, нашето бъдеще се раждат в космоса, далеч от очите ни, без фанфари, знаменити фрази и стъпки, които се превръщат в скокове. Не, има много малки стъпки и големи скокове, но те са дело на учените.

 

Така че на пръв поглед скъпите космически програми всъщност са много евтини. Краят на космическите програми би означавал край на мечтите за звездите, а те не са само утопия.

 

След 50 години хората ще трябва да избират между нехуманни програми за намаляване на населението и колонизиране на друга планета. Така че в момента светът даже харчи твърде малко за изследване на космоса.

 

Добра новина е включването на Китай в надпреварата и то на самостоятелни начала. То вероятно ще върне състезателния принцип и ще ускори развитието на космическите програми в останалите страни.

 

Друга добра новина е, че САЩ не се предават въпреки силния натиск за намаляване на разходите.

 

Камарата на представителите гласува бюджет от 19 милиарда долара за NASA през тази година. В тези пари са включени и средства за създаване на нов кораб за проучване на дълбокия космос, както и финансиране на фонд за развитието на пилотирани космически кораби за пътувания в ниска околоземна орбита.

 

NASA ще получи 4 млрд, долара за проучвания през фискалната 2011 г., 1.3 милиарда долара нов кораб за дълбокия космос и 1.9 милиарда щатски долара за първоначалното проектиране на нова мощна ракета.

В бюджета са предвидени 144 милиона щатски долара за изграждане на безпилотен космически апарат, който да доставя товари на Международната космическа станция и 312 милиона щатски долара космически кораб с екипаж.

 

Космическите операции ще получат 5 милиарда щатски долара, включително 2.8 милиарда долара за Международната космическа станция.

 

На фона на военния бюджет на САЩ тези средства изглеждат нищожни, но от тях буквално зависи бъдещето на човечеството.