Първо Атлас повдигна рамене, после си почеса главата от учудване – иронично отбелязва Пол Кругмън в статия за New York Times. Модерните републиканци са много, много консервативни, някой би казал (например Мит Ромни), жестоко консервативни. Политолозите, които измерват подобни неща на база гласуванията в Конгреса, твърдят, че настоящото мнозинство от Голямата стара партия е най-консервативното от 1879 г. насам – откакто се правят изследвания.
Тези жестоки консерватори повече от всичко мразят зависимостта от правителствените програми. Рик Санторум обявява, че президентът Обама пристрастява Америка към наркотика на зависимостта. Ромни предупреждава, че правителствените програми насаждат пасивност и мързел. Конгресменът Пол Райън, председател на бюджетната комисия в Камарата на представителите, иска персоналът да чете книгата на Айн Ранд „Атлас повдигна рамене“, в която героични капиталисти се борят срещу клошарите, които се опитват да откраднат тотално заслуженото им богатство, битка която героите печелят, като отказват да полагат повече производствени усилия и изнасят безкрайни речи.
Затова сигурно много читатели ще се учудят да научат, че регионите на Америка, които са най-пристрастени към наркотика на г-н Санторум, регионите в които правителствените програми формират най-голямата част от разполагаемия доход, са точно тези региони, които избират въпросните жестоки консерватори. Не бяха ли републиканските региони на Америка земя на традиционни ценности, където хората не ядат тайландско и не разчитат на подаяния?
Данните на Gallup показват, че сред 10-те щата, считани за най-консервативни, хората получават средно 21.2% от дохода си от правителствени трансфери. В 10-те най-либерални щати този процент е само 17.1%. Няма мистерия: червените щати /в САЩ това е цветът на консервативната републиканска партия, бел.ред./ са сравнително бедни, което означава, че хората имат по-малко източници на приходи и повечето от тях отговарят на условията за ползване на програми за подпомагане.
Между другото същата логика обяснява защо от 2008 г. насам има нарастване на зависимостта. Противно на обвиненията на Санторум и Ромни, Обама не е увеличил радикално системата за социално подпомагане. По-скоро ужасното състояние на икономиката е намалило доходите и повече хора влизат в критериите за получаване на помощи, да не говорим за помощите при безработица. Социалната система е същата, но повече хора се нуждаят от нея.
Но защо хората в регионите, разчитащи на социални помощи, гласуват за политици, които искат да премахнат тези помощи? Според Кругмън, обясненията са три. Първо, работещите американци са карани да гласуват срещу собствените си интереси, защото Републиканската партия успешно експлоатира социалните теми. Например американците, които редовно ходят на черква, по-вероятно ще гласуват за републиканците, независимо какъв доход имат, от тези, които не се черкуват.
Има интересно разделение на партийните предпочитания сред богатите класи. Състоятелните жители на червените щати почти изцяло са републиканци – докато хората с високи доходи в сините щати /с повече привърженици на Демократичната партия/ са само малко повече републиканци, отколкото жителите в бедните квартали. Тук отново действат социалните теми, но в обратна посока. Богатите в Североизточните щати са социални либерали, които биха извлекли полза от данъчните отстъпки, но са отвратени от позицията на републиканците по теми като контрацепция.
Накрая, мнозина, които получават помощ от правителството, не знаят за това. Оказва се, че 44% от хората, получаващи социални помощи, 43% от получаващите компенсации като безработни и 40% от ползвателите на здравната система Medicare отговарят: „не ползваме правителствена програма“.
Вероятно като започнат да им обещават, че ще свият правителствените разходи, тези хора си представят да се отрежат програмите за бедняците, към които те не се причисляват. Това объркване политиците го насърчават умишлено. Истината е, че ако социалните програми се свият, ще бъдат засегнати широки групи от населението: стари, инвалиди, работещи семейства. И мнозина ще бъдат изненадани.
Поуката според икономиста е, че онези, които описват Америка като фундаментално консервативна страна, грешат. Да, гласоподавателите изпращат някои жестоки консерватори във Вашингтон. Но те ще са шокирани и разгневени, ако тези политици приложат своята програма за малко правителство.
Жестоките консерватори
Пол Кругмън, който спечели Нобеловата награда по икономика през 2008 г., от няколко дни се занимава с думите на Мит Ромни, че бил „жестоко консервативен губернатор“. Това да не е някакво заболяване – пита Кругмън в по-ранна статия?
В американския английски, думата „жесток“ /severe/ най-често се употребява в съчетание с някаква болест или проблем. Разбира се, Ромни не иска да остави подобно впечатление – но ако погледнем кампанията по номинациите на претендента от Републиканската партия, можем да приемем, че грешката е Фройдистка. Тя показва, че модерният американски консерватизъм има проблем.
Да вземем Рик Санторум, който в момента се счита за фаворит за кандидат президент сред републиканците, водейки с 15 точки на Ромни. Всеки с Интернет би могъл да разбере, че Санторум е най-известен с репликите си от 2003 г. за хомосексуалността, инцеста и содомията. Но той е даже по-тежък случай.
Например миналата година Санторум се изказа в подкрепа на средновековен кръстоносен поход срещу „американските леви, които мразят християнството“. Да не говорим за историческите моменти – какво са няколко кланета на неверници и евреи между приятели. Но какво общо има това с политическа кампания през XXI век?
Не става дума само за секс и религия: за Санторум промяната в климата е лъжа, една нагласена схема, част от опита на левите да намерят извинение за повече намеси на правителството в живота на хората. Този аргумент впрочем не е свойствен само за Санторум, а за цялата Републиканска партия.
Има го и Рон Пол, който през 1990 г. издаваше расистки и конспиративни брошури. Пол е на мнение, че Гражданската война и Законът за граждански права са грешки. И както показват резултатите, той не е маргинал, а намира значителна подкрепа в партийните среди.
И накрая Ромни, който според Кругмън вероятно ще бъде номиниран, въпреки че никой не го харесва. Истината е, че той не е никакъв „жесток консерватор“, а има постижение като опит за здравна реформа, сходна на тази на Обама. В един рационален политически свят, той би извлякъл дивиденти от това.
Но Ромни търси номинация от Републиканската партия – и в каквото и да вярва, трябва да се хареса на съпартийците си, участващи в партийните избори, които съзнателно и подсъзнателно са жестоки консерватори.
Така че той не може да говори за дейността си като губернатор – нито пък иска да говори особено много за бизнес кариерата си, за която вече му бяха зададени няколко неудобни въпроса. Остава му да се фокусира изцяло върху изфабрикувани фантазии, които да раздвижат консервативните маси.
Как се стигна до там, че американския консерватизъм толкова се отдалечи от фактите и рационалността? В крайна сметка не винаги е било така – здравната реформа на Ромни все пак следваше предписанията на неолибералния мисловен тръст Heritage Foundation!
Отговорът на Кругмън е: продължителната игра да се печели доверието на икономическите консерватори и богати привърженици накрая се е объркала. От десетилетия републиканците печелят избори, като апелират към расови и социални разделения – само за да могат след победата си да напреднат още повече в дерегулацията и данъчните отстъпки за богатите.
Този процес достигна апогея си, когато Джордж Буш спечели изборите, показвайки се като защитник на Америка срещу терористите хомосексуалисти, сключили брак. След което той обяви, че е получил мандат да приватизира системата на социалните помощи.
С времето тази стратегия създаде маси от хора, които действително повярваха във всичките простотии – а сега партийният републикански елит загуби контрол.
Въпросът е, че днешната плачевна кампания на Републиканската партия не е случайна. Икономическите консерватори играха цинична игра и сега берат последиците й: партията страда от най-лошата форма на жесток консерватизъм.