Финансовите министри на страни от еврозоната сближиха позициите си за увеличаване на тавана на Европейския фонд за финансова стабилност до € 700 млрд.  Средствата, които трябва да са в наличност, за да може да се разполага с тях по всяко време, ще са между € 340 и 640 млрд. евро.

Така въпреки съпротивата на Германия, таванът се вдига, а мотивите за това да се осигури надеждна защита на Испания и Италия в случай на задълбочаване на кризата.

Ресурсът на спасителната програма ще бъде увеличен ефективно с € 500 млрд. от Европейския стабилизационен механизъм и с € 200 млрд. , които вече са гарантирани в Европейския фонд за финансова стабилност. Сумата е под първоначално замисляните € 940 млрд.

09:42 часа

Днес започва срещата на европейските финансови министри в датската столица Копенхаген. Те ще трябва да решат колко голям да е размерът на фонда със спасителен финансов ресурс, предвиден за държавите от еврозоната, които не могат да се справят с дълговете си. Повече от две години след избухването на дълговата криза в Европа, дебатите за това колко пари да се заделят продължава да е разгорещен. Най-влиятелната и силната икономика, Германия, е на мнение, че таванът, който се поставя, не трябва да е много голям, за да не се даде погрешен сигнал на закъсалите държави и за да не се натоварват бюджетите на останалите държави-донорки в спасителните програми, тъй като те участват солидарно в акциите.

Според изтекъл в медиите документ преди срещата, днес в Копенхаген ще бъде разгледан план за поставянето на лимит от € 700 млрд. на ресурса за спасителни операции, като при успокояване на обстановката и изтичането на настоящата програма по рефинансиране количеството на парите ще бъде намалено до € 500 млрд. В постоянен резерв ще бъдат държани $ 240 млрд. , за да има с какво да се подсигурява възможността за спешно кредитиране.

Според финансистите колкото по-голям е размерът на финансовия ресурс, който държавите-донорки гарантират, толкова по-голямо успокоение ще настъпи на облигационните пазари и така държавите в затруднение ще могат и сами да си набавят нужния ресурс при по-изгодни лихви. Опозиция на това схващане формират обаче Германия, САЩ, Франция, Международния валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, според които колкото по-голям ресурс се задели за спасителните фондове, толкова повече средства ще бъдат изпомпени от икономиките на страните, още повече, че идеята на този фонд е не да бъде използван до последното евро, а да стои като защитна стена и гарант.

До тук държавите от еврозоната помогнаха с € 440 млрд. Гърция, Ирландия, Португалия. Тези пари бяха разпределени чрез Европейския фонд за финансова стабилност, който бе така структуриран, че спира да действа през следващата година.

Освен по този въпрос, финансовите министри ще имат разговори по темата за данъка върху финансовите транзакции. Германия и Франция се опитват да го наложат, защото чрез него може да се наберат по € 57 млрд. годишно. Съпротива срещу идеята оказва Великобритания, която е своеобразен финансов център в Европа и подобно отчисление ще й повлияе най-силно.