В политическия диалог напоследък с голяма честота се премята думата "социализъм". Тя бива използвана без оглед на истинския смисъл, който носи, за това в блога си thebonddad техническият анализатор  Джон Стюърт показва няколко графики, с които да покаже, че социализмът в политическото говорене напоследък е криворазбран.

В първата от графиките той представя приносът на правителствените разходи към нарастването на Брутния вътрешен продукт на САЩ от 2008 година насам. От фигурата се вижда, че през последните 8 тримесечия има 6 понижения на Брутния вътрешен продукт. В периодите преди това правителствените разходи са допринасяли за растежа на икономиката, но тази инерция изглежда изчерпана в края на периода.


Следващата графика обаче е по-любопитна. В нея са показани разходите по отделните направления, като например разходите за отбрана, разходите за цивилни дейности, разходите на местните власти. 



Синята линия отразява трансферите към военния бюджет. Така се вижда, че те са мощен стимул за икономическия растеж през последните 3 години. Само в четири тримесечия има свиване.

Червената линия проследява разходите в други дейности, извън военните. В началото на периода се вижда, как този вид разходи подкрепят по-слабо растежа на икономиката, в сравнение с мащаба на военните разходи. С други думи войните са тези, които реално подкрепят най-много растежа на икономиките.

От графиката се вижда как през Q4 на 2009 година и през Q2 на 2010 година правителствените разходи за цивилни дейности надхвърлят разходите за военни дейности. Ако се проследи периода като цяло обаче се вижда, че разходите за цивилни дейности допринасят повече за растежа в едва 5 от проследяваните 15 тримесечия или в 33% от случаите.

Зелената линия в графиката пък представя разходите на разходите на местните администрации, съотнесени към растежа на БВП на страната. Вижда се, че там няма растеж в 11 от проследяваните 15 тримесечия. Тоест в 73% от случаите този вид разходи не допринасят за облика на икономиката като цяло.

Тези съпоставяния според блогъра показват три неща:

- на първо място, че разходите за отбрана и военни дейности са по-важни за растежа на Брутния вътрешен продукт на една страна като цяло, отколкото разходите в цивилни дейности;

- на второ място, че разходите на местните власти по-скоро тежат на икономическия растеж;

- и трето, че икономическата политика на свиване на публичните разходи, всъщност, води до по-малък растеж. И това няма нищо общо със социализма, в който биват обвинявани онези поддържници на по-голямото харчене на пари от държавните бюджети. /http://bonddad.blogspot.com