Въпреки че кризата бавно си отива, усещането за нея в момента е най-силно. Директорът на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски обясни този феномен с факта, че много от икономическите показатели не са достигнали предкризисните си нива, което прави и обикновените хора, и бизнеса предпазливи. Освен това в момента сме в една много "опасна" икономическа ситуация - висока инфлаци и нисък растеж. Защо в края на кризата тя ни изглежда най-дълбока?

Вече има подобрение на някои от основните икономически показатели, очартават се положителни тенденции. В същото време обаче хората сега чувстват кризата много по-силно, отколкото през 2009 и 2010 г. Защо?

При замразени доходи в условията на една малко по-висока инфлация от нормалната за период на криза, това веднага се отразява на джоба на всички хора. Така че е нормално сега да се чувстват фактически ефектите от кризата, защото не забравяйте, че в началото на кризата за тези хора, които имаха стабилни доходи, които не попаднаха в групата на съкратените и на безработните, кризата донесе по-скоро положителни ефекти в потреблението. Имаше сериозна дефлация, много цени на стоките паднаха и усещането за криза на практика го нямаше. Неслучайно даже хората се шегуваха, че кризата е напълнила ресторантите и магазините с потребители. Сега обаче реално се усеща ефектът от кризата с това замразено състояние на доходите и от друга страна – повишени цени. Но да не забравяме, че в други страни не само, че бяха замразени доходите, но имаше и реално намаляване на доходите. Така че този негативен ефект, който в момента се усеща, е може би много по-мек, отколкото в други страни. Така или иначе тази година няма условия за увеличаване на доходите, докато не се достигнат предкризисните нива на развитие в отделните сектори и конкретни предприятия.

Очаквате ли домакинствата да посегнат на спестяванията си в банките?

Някои, които имат неотложни нужди и не могат да се справят с ежедневните си проблеми, вероятно да. За съжаление, може би най-нуждаещите се са и тези, които нямат спестявания в банките и те ще пострадат най-силно от създалата се ситуация.

Смятате ли, че правителството трябва да предприеме мерки за корекция нагоре на доходите на най-уязвимите групи, ако не на всички, то поне на социално слабите и на пенсионерите?

Според мен, да. Би трябвало ако в бюджета се появят възможности през тази година, разбира се, не на пенсионерите като цяло, защото това би било много съществена сума, която трябва да се задели допълнително, но за най-социално слабите сред пенсионерите и за социални помощи на най-уязвените групи след населението би трябвало да се потърсят такива възможности.

Как в тази ситуация, която очертахме досега, ще се стимулира крайното потребление и ще се задвижат сектори като търговията например?

За съжаление, няма магическа формула за това. Потреблението ще продължи да бъде свито, докато отделните предприятия и отрасли не започнат да растат с темпове, които ще им позволят да увеличат заплащането и оттам съответно да се стимулира крайното потребление. Както и чрез подобряването на кредитната политика на банките, които започнаха да увеличават, както потребителските кредити, така кредитите за жилища. Това определено може да повлияе положително върху потреблението и да се почувства още през тази година.

Какви са Вашите прогнози за безработицата и очаквате ли ако тя започне да спада, всъщност спадът да е в сивия сектор?

Безработицата ще започне да спада през тази година особено на сезонна база. През лятото сигурно ще падне под 9% регистрирана безработица, а за цялата година вероятно ще се задържи на ниво около 9%. Възможно е поради редицата трудности, които фирмите изпитват в този период, част от заетите да бъдат в сивия сектор и в момента сивият сектор е по-висок от предкризисните нива. Вероятно това ще се запази още 1-2 години, докато икономиката не започне да расте по-сериозно и когато вече натискът от страна на работната сила за по-добри условия на базата на конкуренцията на трудовия пазар не доведе до едно изсветляване отново на икономиката.