Началото на последната глобална криза в развитите икономики обикновено се определя през юли 2007 г. За страните в Югоизточна Европа: Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, бившата югославска република Македония, Черна гора и Сърбия – кризата пристигна в последното тримесечие на 2008 г. Това се посочва в нов доклад на Международния валутен фонд, посветен на ефектите и възстановяването от световната криза върху региона.

Непосредствените щети от фалита на Lehman Brothers бяха последвани от още по-лоша вълна през февруари 2009 г., когато рейтинговата агенция Moody's предупреди, че може да намали кредитния рейтинг на западноевропейските банки, които имат солидни инвестиции на нововъзникващите пазари в Европа.

Кризата за региона се разви по следния начин: първо ограничаване на външното кредитиране и по-висока цена на кредита за региона, второ значително намаляване на износа. Страните изпитаха сериозен натиск да финансират дефицитите по текущите си сметки и външния си дълг; бюджетните дефицити нараснаха. Свиването на притока на чуждестранен капитал доведе до рязък спад на вътрешното търсене.

В региона на изброените 6 страни на някои места имаше опашки за теглене на депозити от банковите клонове, което застраши финансовата стабилност. И без друго затегнатите кредитни условия станаха още по-строги. Общата икономическа активност спадна и във всички страни – освен Албания, постигнала над 3% икономически ръст – настъпи рецесия. Най-сериозно беше положението в Хърватия с 6% свиване на икономическата активност.

През 2009 г. МВФ оказа помощ на Сърбия и на Босна и Херцеговина; за Сърбия кредитът първо възлезе на около 540 млн. долара, после беше разширен до 3.9 млрд. долара. За Босна Фондът отпусна 1.5 млрд. долара. МВФ преценява като впечатляващо постижението на Хърватия, която не прибягна до ресурсите му, въпреки че през 2009 г. брутната нужда от външно финансиране достигна 16.6 млрд. долара, или 37% от БВП, като 12.6 млрд. евро страната успя да привлече като чуждестранен кредит.

След пика на кризата, финансовите условия в страните рязко се подобриха през 2010 г., на първо място благодарение на износа. Обаче регионът на Западните Балкани сега отново гледа в очите риска от влошаване на икономическите и финансови перспективи в кратък период, главно заради риска, произтичащ от дълговата криза в еврозоната.

През 2010 г. всички разглеждани страни са поддържали значителни бюджетни дефицити: 5% Хърватия, 4.6% Сърбия, 2.5% Македония и др. Общото ниво на публичния дълг е най-високо в Албания, 58.2% от БВП, в Македония е 24.6%, в Сърбия 44.9%, в Хърватия 40.6%.

Заключението на МВФ общо за страните в преход в Европа, тоест то позволява да направим паралел и със ситуацията в България е, че загубата на производствена активност по време на кризата се оказа пропорционална на степента на уязвимост на икономиката, по-специално на размера на кредитния бум и равнището на външния дълг.

Тоест просто казано, колкото по-големи рискове са поемани по времето на „купона“, толкова по-силен се оказва махмурлукът.

Властите в разглежданите шест страни взеха решителни мерки за борба с кризата, признават авторите на изследването на МВФ – макар че само Албания можа да си позволи дискреционен стимул в подкрепа на икономическия растеж. Валутният режим до голяма степен определи начина, по който различните страни са реагирали на кризата.

Нивото на лошите кредити в Черна гора през 2010 г. е 21%, в Сърбия 16.9%, в т.нар. Македония 9%, а в Хърватия 11.2%, показват обобщените данни. Статистиката говори за паническо теглене на депозити след кризата Lehman: депозитната маса в Сърбия е намаляла с 18%, а в Албания с 8% през четвъртото тримесечие на 2008 г.

Ситуацията бързо се е стабилизирала с набирането на нужните капитали от банковите централи в чужбина или с намаляването на резервите, които банките държат в централната банка. Като цяло чуждестранната собственост на банките в региона е изиграла стабилизираща роля в кризата, счита Фондът.

През 2012 г. отново се задава икономическо забавяне в новите пазари на Европа, твърди МВФ. Условията на външно финансиране са станали по-неблагоприятни. Това наложи през март 2011 г. т.нар. Македония да тегли 220 млн. евро от Фонда, за да покрие нуждите в платежния баланс, а Сърбия през септември получи превантивна кредитна линия заради по-ниските от очакваното капиталови входящи потоци.

Тъй като икономическите и финансовите перспективи се влошават, запазването на финансова стабилност, в частност фискалната консолидация, стават все по-важни за страните, твърди МВФ. Банките на шестте балкански страни остават уязвими от изтегляне на капитали от западните банки, които от своя страна могат да изпитат затруднения заради дълговата криза.

В по-дългосрочен план, вътрешното потребление се очаква да задвижи икономическия растеж в балканските страни. Средният икономически растеж в региона през следващите години ще е около 3% - след над 5% в годините преди кризата.

Едно от заключенията на МВФ вещае оптимизъм: кризата накара страните от региона да скъсат със своето минало.

Докато се опомнят, страните от Западните Балкани вървят към по-балансирани и устойчиви икономически модели. Една от големите промени е, че това „балансиране“ вече започва да се извършва чрез заместване на вноса /със собствено производство/, вместо с ограничаване на вътрешното търсене.