Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему. С тези думи Лев Толстой започва своя роман „Ана Каренина”, без вероятно да е знаел, че говори както за отделните съдби, така и за цели държави. „Щастливи” държави може би няма или поне не в Европейския съюз, нито и пък при останалите страни с развити и развиващи се икономики. В нещастието си всяка от държавите прилича на останалите по едно – недостиг на пари заради кризата. И дотук приликите спират, защото парите не им стигат по различен начин – северен или южен. Така поне е в Европейския съюз.

Според финансиста Емил Хъсвев е много важно да се направи разлика между северния модел на криза, в който попадат страни като Ирландия и Исландия, и южния модел – на Гърция, Португалия, Испания.

При северния модел проблемът е във финансовата система, а не в задлъжностялостта, обясни Хърсев. Например

 

в Ирландия няма държавен фалит, а фалит на финансовите институции.

 

Финансистът обясни, че в тази държава се е усетила американската криза при ценните книжа, което се е отразило на банковата система. „В Ирландия като малка държава банките са с наднационално значение. Те бяха особено агресивни, ирландските банки, и се превърнаха в посредник за пренасочване на капитали”, коментира Хърсев. Затова в ирландците остава впечатлението, че спасителният пакет на Европа от 85 млрд. евро не идва да спаси самата държава, а банките и техните инвеститори. Оттам идват и протестите в страната. Според Хърсев Австрия е била най-застрашена от ирландския модел на кризата, тъй като и там финансовите институции също изпълняват функцията на глобален посредник. „Основният периметър на австрийските банки са Източна Европа, където кризата се преодолява по-бързо”, допълни финансистът. По думите му

 

опасността за Австрия за исланско-ирландски модел е отминала.

 

От своя страна икономистът Георги Ангелов коментира, че помощта за Ирландия не доведе до реално подпомагане на пазарите. По думите му целта на лидерите от еврозоната е била да накарат Ирландия да потърси помощ, за да се успокоят пазарите, но политическата криза е довела до обратния ефект.

По думите на Емил Хърсев другият модел на криза е южният – т.е. държави със свърхзадлъжнели бюджети. Пример за това е Гърция, която първа получи спасителен план от Европа. „Сега подозренията на всички са към Португалия, но това не е разпространение на ирландския модел в кризата. В страни като Португалия, Испания и дори Белгия нещата не стоят така. Там има свръхдефицит в бюджета, породен от самата национална система”, категоричен е Хърсев. По думите му

 

в Португалия има всички основания да очакваме гръцки сценарий.

 

В тази страна вероятно ще има необходимост от пари на общността и най-вече на еврозоната, категоричен е Хърсев.

Георги Ангелов пък прогнозира друг проблем – силните синдикати в Португалия няма да позволят да се направят радикални реформи, които са задължително условие за страната, за да се справи с огромната дупка в бюджета си и с дълга си. Ако се стигне до криза в Испания, проблемът ще е много по-сериозен, тъй като страната е в пъти по-голяма, допълни Ангелов. Икономистът бе категоричен, че Европа греши, след като направи крачка назад в строгите си изисквания срещу прекомерни дефицити. По този начин държавите няма да се дисциплинират, а Европейският съюз е заплашен да се върне в ситуацията, в която беше в началото на годината.