Световната финансова криза оказва смазващ ефект върху семействата от развиващите се европейски страни и Централна Азия и има сериозни опасения, че през следващата година 11 млн. души от двата региона могат да попаднат под границата на бедността. Други 23 милиона са буквално на ръба и могат всеки момент да загубят достъпа си до комунални услуги като вода, ток и отопление, работата и дори дома си.

Това сочи доклад на Световната банка за 2010 г. Според документа, озаглавен "Кризата вкъщи - стрес тест на домакинствата от Европа и Централна Азия", семействата са силно засегнати от сътресенията на кредитните пазари, покачващите се цени на стоките и услугите, както и растящата безработица.

Едно от основните заключения на експертите на банката е, че финансовата криза е заличила голяма част от постигнатото след 1998 г. по отношение на стандарта на живот в най-тежко засегнатите сега държави. През последното десетилетие благодарение на икономическия просперитет в Централна и Източна Европа и Централна Азия гражданите са имали облекчен достъп до банкови заеми - нещо, което обаче ги е направило

много уязвими при потенциален пазарен шок

какъвто в случая са финансовата криза и последвалата тежка рецесия. В тези условия голяма част от семействата не са в състояние да изплащат вноските по изтеглените кредити, показва стрес тестът на Световната банка.

Особено показателно е положението в три от най-пострадалите от макроикономическите сътресения европейски страни - Унгария, Естония и Литва. Там се очаква броят на пресрочените потребителски и ипотечни кредити да нарасне с една пета. Безработицата и шоковите промени във валутните курсове също оказват влияние върху процента на уязвимите домакинства, увеличавайки го с няколко пункта.

Независимо че в последните месеци има тенденция за понижаване на цените на хранителните стоки и петролните продукти, те все още са далеч от предкризисните нива. Тревога предизвикват и слабите валути в Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, в които през 2008 г. инфлацията е била близо 20%

Високите цени са особено трудни за преглъщане

от бедните слоеве на населението в тази част на света, където разходите за храна стигат до 80% от бюджета на домакинствата. За страни като Беларус, Украйна и Молдова прогнозите на Световната банка сочат, че стремежът на властите да компенсират разходите за производството на ток ще се отразят в покачване на цените - нещо, което удря директно хората с нисък доход.

Между 1998 г., когато Русия беше връхлетяна от тежки икономически сътресения, и 2006 г. над 50 млн. души от Централна и Източна Европа, както и Централна Азия са успели да се изкачат над границата на бедността. Точно те обаче са сред сериозно заплашените при сегашните свивания на икономиките. Очаква се те да се отразят негативно на благосъстоянието на 160 милиона души. Около 40 млн. от тях и сега живеят със средства под необходимия жизнен минимум, а останалите 120 млн. са на границата на бедността. Най-отчетливо тази тенденция се наблюдава в страните от ОНД със средно представящи се икономики, смята Световната банка.

Според доклада опитът на посочените региони при предишни кризи сочи, че подобни икономически сътресения се отразяват трайно на човешкото развитие, защото семействата се справят чрез

орязване на разходите за образование и здравеопазване

Ограничени този път са и традиционните стратегии за икономическо оцеляване - намиране на втора работа, финансова помощ от роднини в чужбина или търсенето на препитание зад граница.

В тази ситуация мерките за защита на социално слабите граждани ще играят решаваща роля и трябва да бъдат запазени независимо от очакванията за спад в бюджетните приходи на страните, препоръчва Световната банка. Според доклада държавите, макар да имат различни по характер и ефективност социални политики, разполагат с поне една програма за защита на най-уязвимите слоеве от населението, която трябва да бъде разширена - било с увеличаване на получаваните помощи или с разпростиране върху повече домакинства, които могат да разчитат на нея.