В продължение на години, сериозни икономисти предупреждаваха за последствията от големите бюджетни дефицити, дефицити, които са резултат от започналата през 2007 г. финансова криза.
През май 2009 г. историкът от Харвард, Найъл Фъргюсън обяви, че заради "приливната вълна на дълга", лихвените проценти в САЩ ще скочат. А през март 2011 г, Ърскин Боулс, съпредседател на злополучната комисия за фискалните дефицити на президента Барак Обама, каза, че ако дупката в бюджета не бъде ограничена, "пазарите ще ни опустошат", вероятно в следващите две години
Пазарите имат още няколко месеца да потвърдят тезата на Боулс. Но засега вместо да се покачва доходността на американските облигации пада до исторически ниски нива, като по част от инструментите тя е отрицателна. Нещо повече, това не се случва само с американския дълг. В момента много от развитите страни са в състояние да заемат от пазарите средства на много ниска цена, пише нобелистът Пол Кругман в NYT.
Провалът на дефицитите, в това да доведат до покачване на лихвените проценти, ни казва нещо значимо за естеството на настоящите икономически проблеми.
Лихвените проценти по дълга в момента често са толкова ниски, че на практика инвеститорите плащат на правителството за привилегията да им дължи пари.
Повечето такива финансови инструменти са "защитени от инфлацията ценни книжа" - облигации, чиито бъдещи плащания са свързани с потребителските цени, така че инвеститорите, да не се страхуват, че техните инвестиции ще бъдат обезценени от инфлацията.
Дори и с тази защита, инвеститорите изискваха значителни лихви. Преди кризата в САЩ 10-годишните индексирани с инфлацията облигации се търгуваха с допълнителна доходност от около 2%. В момента обаче доходността им е реално отрицателна.
Тоест инвеститорите дават на САЩ безплатни пари за следващите 10-години и дори са готови да си плащат, за да притежават сигурен актив в портфейлите си.
Има различни обяснения за този феномен. Най-популярното е, че ниската доходност е следствие от ниските лихви на Федералната резервна банка. Тази теория беше тествана миналото лято, когато Фед приложи количествени улеснения и изкупуваше обратно големи количества държавен дълг. Тогава мнозина, включително и Бил Грос от Pimco, най-големия частен инвестиционен фонд на дълговите пазари, прогнозираха, че доходността ще скочи. Е нищо подобно не се случи.
Тук идва ред и на най-голямата заплаха за една държава в момента – ще станете като Гърция! Но страни като Гърция и Испания сега страдат от необмисленото решение да заменят собствените си валути с еврото, което ги направи уязвими и безпомощни.
Така че какво се случва? Отговорът е, нещата се развиват по този начин, когато е налице "диливъридж шок", при който всички се опитват да изплатят задълженията си едновременно. И се стига до абсурдната ситуация потреблението да е под натиск, бизнесът да държи парите си в резерв, защото не вижда възможности за разширяване на капацитета, а инвеститорите да търсят къде да вложат средствата си. Ето защо те купуват държавен дълг, дори при много ниска доходност, защото нямат алтернативи.
Парадоксално, но заемайки толкова евтино, те подканват държавите да емитират още дълг. А правителствата са съсредоточени върху ограничаването на краткосрочните дефицити, като ограничаването на харченето оказва натиск върху потреблението.
Политиците казват, ние имаме дългосрочен бюджетен проблем и трябва да предприемем стъпки да го разрешим, в повечето случаи намалявайки разходите за здравеопазване и социални функции. Но да се уволняват учители и да се отменят инфраструктурни проекти, в момент, когато пазарите дават безплатни пари на държавата не е нормално.
Дори не трябва да се привеждат кейнсиански аргументи в подкрепа на това твърдение. Кристално ясно е, че евтините пари правят момента добър за инвестиции в реалния сектор. А образованието и инфраструктурата са инвестиции в бъдещето.
Опитът на Европа от последните няколко години показа грандиозен провал на строгите политики за фискални ограничения, потвърждавайки тезата на Кейнс, че свиването на публичните разходи в депресирана икономика води до още по-дълбока криза.
Така че е време да спре да се говори за дефицити. Финансовите пазари ясно показват, че е време фокусът да падне върху работните места и икономическия растеж.