Една от най-тежките жертви на въстанията в Близкия Изток са експертите, които не можаха да ги предвидят – пише в Reuters известният икономист Дерън Асемоглу в съавторство с Майкъл МакФаул.

Например, Международният валутен фонд в доклада си за Египет от април 2010 г. хвалеше страната за „устойчивите и широкообхватни реформи след 2004 г.“ - които според МВФ са направили икономиката по-стабилна и устойчива на външни шокове.

Същото каза и ЦРУ, като директорът на разузнаването трябваше да се черви, когато прогнозите, които той направи в Конгреса, се оказаха грешни само след няколко часа.

Предвид рухването на СССР и финансовата криза от 2008 г., грешката на експертите не е нещо, от което се учудваме. Трудно е да се предвиди една голяма и рязка смяна на парадигмата – като например пукането на пазарния балон, който се е надувал с години.

Част от обясненията защо става така дава поведенческата икономика: когато имаме личен интерес от запазване на статуквото, мозъкът ни е програмиран да преценява всичко наоколо като добро и стабилно. Дан Ариели от Дюк Юнивърсити например работи върху когнитивните "капаци за очи", които ни поставя нашият личен финансов интерес.

Нещо подобно може да се случи и с политическите експерти, които развиват чувство на „собственост“ върху националните елити, които те изследват. Това чувство е на практика точно толкова силно, колкото онова на банкерите по отношение на финансовите деривативи, които си създадоха.

Майкъл МакФауъл преди да отиде на работа в Белия дом стана автор на книга за демокрацията и авторитаризма, в която твърди, че предположенията за стабилност на режима винаги са доминиращи – но когато тези режими са авторитарни, предположенията за стабилност винаги се оказват погрешни.

МакФауъл е категоричен: да се счита, че сегашната конфигурация на автократичните режими ще трае още 50 години е много по-наивно, отколкото да се вярва, че някои от тези фигури могат да успеят да преминат към демокрация.

Това се оказва много вярно предвид на последните събития. Но дори да можем да преодолеем психологическата си съпротива срещу идеята за смяна на режима, надали ще е възможно да определим точно кога ще си отиде някой диктатор. В самата си природа тези повратни точки са непредвидими.

Вместо да се мисли колко ще трае режимът, по-добре да се опитаме да определим какъв е потенциалът за въстание, ако се появи подходящ катализатор. Повечето време рискът от народно въстание е латентен, но ако веднъж навлезем в критичен период, оценката му ще ни помогне да си представим какво може да се случи.

На тази база Асемоглу прави груби калкулации в опит да идентифицира страни с висок латентен потенциал за въстания. Отчетени са четири фактора: политическа свобода, корупция, риск за шок в цените на храните, Интернет проникване. На база отчитането на тези фактори е изготвен списък от страни, най-уязвими за въстание.

Тук изреждаме първите 12: Судан, Нигерия, Азербайджан, Мароко, Узбекистан, Венецуела, Русия, Либия, Алжир, Египет. На практика в три от тези страни в момента има народен бунт.

Ще излязат ли и българите на улицата?

Читателят веднага си задава въпроса: има ли риск за бунт и в България? Според изчисленията на Асемоглу, има известен риск. Страната ни в списък с изчисления за 82 държави е на високото 30-то място по риск. Според икономиста рискът от бунт в България е по-висок, отколкото в Румъния /31-во място/ и Гърция /36-то място/.

За сравнение, 29-ти в списъка са Шри Ланка, 28-ми Украйна, 27-ми Колумбия. Определено сме страната с най-висок риск от народен протест в ЕС, според направените изчисления.

За друго сравнение, изчисленият коефициент за риск от народно въстание в България е 0.58, в Либия е 0.68, а в Словакия е 0.42.

Защо коефициентът за риск от въстание в България се оказва толкова висок? Първо, заради високия индекс на възприеманата корупция, тоест българите считат, че политиците им са подкупни /използва се индексът на Transparency International/.

Второ, заради високата волатилност на храните. Според изчисленията на Nomura, в границите от 0 до 1, в България несигурността около цените на храните получава оценка 0.8.

Не на последно място, заради сравнително високия достъп до Интернет. Само по показателя за политическа свобода се нареждаме в групата на „белия свят“.

Най-нисък риск за народно въстание е изчислен в Австрия и Коста Рика, шансът гражданите на САЩ да излязат на улиците е доста нисък с 0.31 коефициент, приблизително колкото и в Германия – докато рискът за Китай е 16-ти в разработения списък, с коефициент 0.65.

Авторите отчитат: за последните три години американското разузнаване изхарчи 125 млн. долара, за да се опита да прогнозира – напразно – къде ще е следващият бунт. Така че направените изчисления дават само повод за размисъл, а не забучват знаменце в някоя точка на картата на света.

Точните данни на страните, както и по-подробен анализ на двамата икономисти, можете да намерите в статията на Reuters