Ограничените собствени ресурси на българските общини превърнаха успешното усвояване на европейски средства в задължителна предпоставка за осъществяването на редица важни за регионите проекти. Широко дискутираното „пристрастяване” към парите на ЕС е напълно разбираемо с оглед на скромните възможности на общините сами да обезпечат своите капиталови разходи.

Към 31 януари 2015 г. българските общини са получили близо 4,1 млрд. лв. като бенефициенти на структурните и кохезионния фондове на ЕС. Това е стойността само на реално изплатените вече суми. Средната усвояемост на глава от населението за страната е 564,9 лв. на човек.

Това е с 49% повече от отчетените към същата дата на миналата година 379,8 лв./човек. С други думи, сумата, която общините са получили само за тази една година, се равнява на половината от общо изплатените им в периода от приемането на страната ни в ЕС до 31 януари 2014 година. Тази тенденция на по-бързо усвояване беше налице и през миналата година и отразява както ускореното разплащане в края на предишния програмен период, така и повишаващия се проектен капацитет и опит на самите общини.

Темпът на усвояване на европейски средства от общините като бенефициенти на структурните фондове на ЕС е изключително неравномерен по територията на страната. Отнесен към населението, той варира от 4 829 лв. на човек в община Констинброд до 0 лв. на човек в Грамада.

В същото време не се забелязват ясни териториални разделителни линии при усвояването на европейски средства, поне що се отнася до линията Северна-Южна България. Същото важи и по отношение големината на общините. Има редица по-малки общини, които печелят и изпълняват европейски проекти, както и редица големи общини, които са далеч по-малко успешни.

За поредна година област Габрово е шампион по усвояване на европейски средства с 1 360 лв. на човек към 31.01.2015 г. На второ място, както и година по-рано, се нарежда област Бургас с 1 152 лв. на човек. Следва ги област Ловеч с 981 лв. на човек, като успява да измести Софийска област, която миналата година заемаше трето място. Най-ниска е усвояемостта в областите Сливен, с 349 лв. на човек), Русе с 309 лв. на човек) и Кюстендил с 286 лв. на човек.

Разликата между областта с най-много и най-малко усвоени средства се увеличава от 787,7 лв. към 31 януари 2014 г. до 1 074,6 лв. към 31 януари 2015 година, т.е. различията в степента на усвояване се задълбочават през последната година.

Ако се разгледат данните за усвояемостта на общинско ниво спрямо местното население, най-много средства на глава от населението са усвоени от Община Констинброд – 4 829 лв. на човек. Общият обем на усвоените от общината пари като бенефициент по оперативните програми е 83,4 млн. лв. към 31 януари 2015 г., като общината има сключени договори за още около 22 млн. лв. За сравнение, община Карлово, в която живеят над 50 хиляди души, успява да усвои едва 17,1 млн. лв. или близо пет пъти по-малко средства при три пъти по-голямо население.

И през 2015 г. в страната има голям брой общини - 30 на брой, в които усвоените до 31 януари средства са под 100 лв. на човек от населението. През миналата година в тази група попадаха областните центрове Кюстендил и Пловдив, които обаче вече са усвоили съответно по 161,7 лв. на човек и 123,4 лв. на човек. Към 31 януари 2015 г. единствената община, която не е усвоила средства по структурните програми на ЕС, е община Грамада.

Прави впечатление, че само за последната година най-много средства като абсолютна стойност са били усвоени от варненската община Бяла – 1 600 лева на човек и други курортни общини – Созопол с 1 141 лева на човек, Несебър с 458 лв. на човек, Поморие с 418 лв. на човек и Банско с 525 лв. на човек.

Съпоставка между 30-те общини, които са усвоили под 100 лв./човек от населението, и 30-те най-добре представящи се общини за страната показва, че не са налице ясни териториални зависимости при усвояването на европейски средства. Наблюдава се, обаче, силна концентрация на общини с високо усвояване на средства в област Пловдив и силна концентрация на общини с ниско усвояване на европейски средства във Видин.

Проблемите с усвояването на европейски средства се дължат както на административна немощ при някои от по-малките общини, така и на ниското качество на стратегическите документи за развитие. Наличието или липсата на близки отношения на местната администрация с централната власт също играе роля за това някои общини да имат повече изпълнявани проекти за сметка на други. /Явор Алексиев, Виктор Тричков и Георги Вулджев/ Институт за пазарна икономика/