След първите два прецедента на дела срещу банките, спечелени на първа инстанция, само за една година броят на исковете срещу системата е нараснал лавинообразно. Вече е налице и първата окончателна присъда в полза на клиент, ощетен от банка. Това показват данните на юристите, които специализират в този вид правни казуси.

Според тях е време Българската народна банка или законодателите в парламента да се намесят, за да ограничат своеволията на банките, които се възползват от силната си позиция и поставят в неравностойно положение свои клиенти.

Растящото социално напрежение срещу банковата система уронва престижа й, от което обществото като цяло може само да загуби, смята адвокат Десислава Димитрова от юридическата кантора Ад Хок.

Според колегата й Янчо Трончев, обаче, институциите у нас няма как да реагират на случилото се между банките и техните клиенти през 2008 - 2009 година. Според него банките могат да бъдат оправдани за действията им, извършени във времена на криза.

В интервю за Дарик миналата година казахте, че и банките имат слаби места, така че клиентите не бива да се страхуват да ги атакуват в съда, ако чувстват, че правата им са били погазени. Тогава разговорът с вас водихме, коментирайки първите две дела срещу банки, спечелени на първа инстанция. Сега броят на делата е много по-голям и преди два дни съобщихме за първия прецедент на осъдителна присъда за едностранно вдигната лихва. Резултат на какво е това?

По първите банкови дела за надвзети лихви все още се спореше по базови въпроси като например дали намира пряко приложение Директива 93/13/ЕИО, която урежда правата на потребителите в отношенията им с търговците и имаше съмнения и недоверие дали съдът при тълкуване и прилагане на Закона за защита на потребителите ще постави банките наравно с всички останали търговци и ще ги санкционира за неравноправните клаузи в типовите им договори. Тогава все още не ни се вярваше, че като потребители имаме права и сме равни не само спрямо търговеца в кварталния магазин, но и спрямо банката, която ни е отпуснала кредит и която има ипотека върху жилището ни. Трайната позиция, която зае съдът по тези въпроси обаче, даде на кредитополучателите самочувствие на европейски граждани и вяра в съдебната система. За мен влязлата в сила осъдителна присъда на Русенски окръжен съд, наред с всички останали първоинстанционни решения, са съществен пробив за гражданското ни общество изобщо.

Каква е вашата информация за броя на делата срещу банки и какъв е успехът по тях до момента?

Няма статистика за броя на делата, но е очевидно, че той бързо расте. От публичните регистри може да се види, че само в Софийски районен съд срещу четири от банките с трайна политика за увеличаване на лихвите, през 2010 г. са заведени 29 дела, през 2011 г. - 32 дела, а през 2012 г. - 194 дела. Вероятно сред тях има дела и с друг предмет освен възстановяване на надвзети лихви, но тенденцията кредитополучателите да си търсят правата е очевидна.

Имам информация за над десет спечелени на първа инстанция дела срещу банки за надвзети лихви и не ми е известно да има отхвърлени такива искове.

Какви са най-честите практики, за които клиенти дават банките на съд?

Най-масовият проблем, чието решение кредитополучателите търсят в съда, е едностранното увеличение на лихвите по кредити. Има банки, които променят политиката си за определяне на лихвата, като включват допълнителна надбавка, за което клиентът не е дал съгласие. Има и такива, които още в договорите за кредит са включили неравноправни клаузи, че банката има право по свое усмотрение да променя лихвата, което става факт веднага след сключването на договорите. И в двата случая съдът постановява, че подобни клаузи са неравноправни и не следва да се прилагат, тъй като в договорите за кредит липсва предвидено конкретно обективно основание за увеличение на лихвата, което да е настъпило.

Друг изключително наболял и актуален проблем са кредитите в швейцарски франкове, които една от банките е отпускала през периода 2007-2008 година. На практика това са кредити, които, макар че са отпуснати в евро или лева, съгласно договора, следва да се погасяват в швейцарски франкове. От 2007 година курсът на швейцарския франк към лева се е увеличил с около 40%, респективно с толкова се е увеличило и задължението на кредитополучателите към банката. Реално тези хора връщат на банката пари, които не са получили от нея. Считам, че това е абсолютно незаконосъобразна и недобросъвестна практика, която, заедно с последвалото едностранно увеличение на лихвите, е направила вноските по кредитите двойно по-високи от договорените. По този въпрос все още няма произнасяне на съда, но към момента сме завели 35 дела за обща надвзета сума от кредитополучателите от около 600 000 лева.

Практика ли е банките да предлагат извънсъдебни споразумения по подобни дела?

Това е въпрос на политика на всяка банка. Голяма част от банките предпочитат извънсъдебното решаване на такива спорове и с взаимни отстъпки постигат разумни споразумения с клиентите си.

За съжаление има отделни банки, които продължават да разчитат на по-силната си позиция спрямо кредитополучателите, и са напълно некооперативни. Даже напротив - концентрират усилията си в посока подписване на споразумения с кредитополучателите, които да ограничат възможностите им да потърсят правата си по съдебен ред. Именно това поведение води до многото висящи дела в съда.

Колко голямо обезщетение за претърпени вреди може да получа, ако осъдя банка за неправомерно вдигната лихва, като си приспадна сумите, които са ми били неправомерно надвзети?

Обезщетението при неизпълнение на парични задължения е в размер на законната лихва - малко над 10% годишно за период от задължаване на сметката със съответната сума до възстановяването й. Обезщетяване на вреди в по-голям размер, ако са настъпили такива, могат да бъдат предмет на отделен иск.

Какви са вашите наблюдения - защо клиентите тръгват да съдят банките - за да се почувстват морално възмездени, за да накажат банковата индустрия за своеволията й или просто за да си върнат надвзетите суми от банките?

По мои наблюдения банките започнаха да увеличават едностранно лихвите по кредити в периода 2007-2008 година. С първите дела, започнали преди години, се търсеше преди всичко морално възмездие и решаване на проблема с увеличената лихва за остатъка от срока на кредита.

От тогава обаче измина доста време, през което кредитополучателите са плащали завишените вноски, респективно и надвзетите суми, чието възстановяване могат да искат, са се увеличили значително. Определено мога да твърдя, че мотивите на кредитополучателите, които водят дела, са намаляване на вноските по кредита за в бъдеще, възстановяване на надвзетите суми и, разбира се, постигане на справедливост. За съжаление сте права, че ощетените кредитополучатели имат силно негативно отношение към банковата индустрия, което се превръща в обществена тенденция с последствия за целия бранш. Това отношение се предизвиква от няколко некоректни банки, чието управление отказва да приеме политика на елементарно зачитане на правата на кредитополучателите, вече признати и от съда.

Как може да се ползва русенският прецедент?

В нашата правна система прецедентът няма силата на закон. Независимо от това, вече имаме тълкуване и прилагане на закона от съда. Тъй като банковите договори за кредит са типови и лошите банкови практики са много подобни, нормално и очаквано е съдът да продължи да прилага закона по същия начин, макар и да няма формално задължение да се съобразява с постановеното решение на Русенски окръжен съд. Основната полза от русенския прецедент е, че дава насоки и на кредитополучателите, и на банките, какво могат да очакват от съда.

В интервюто при нас казахте, че хората чакат прецедент и това ще отпуши акумулираната енергия на недоволство срещу едноличните решения на банките. Сега имаме този прецедент. Какво може да последва според вас?

Това, което очаквах да последва, вече е факт. Като адвокат мога да кажа, че през последната година броят на кредитополучателите, решили да потърсят правата си в съда, е нараснал драстично. Все повече са хората, които приемат като нещо реално и възможно да осъдиш банка за неправомерните й действия. Преди месеци от банковата общност иронично зададоха въпроса "Какво е лавина от дела?" Прогнозата ми е, че този въпрос ще намери отговор през следващата година, ако преди това не се вземат адекватни административни или законодателни мерки срещу недобросъвестните банкови практики.

Има ли практика за обединяване на клиентски искове с оглед икономия на разходи по воденото дело? Смятате ли че предстои да се организират подобни колективни искове?

Няма такава практика. През май тази година, с цел да спестим разходи и време на съдебната система, предявихме за съвместно разглеждане исковете на 25 домакинства по 29 кредита при условията на субективно съединяване, тъй като договорите за кредит на всички ищци са еднакви, сключени са с една и съща банка в периода 2007-2008 година съгласно една банкова политика и естествено правните ни аргументи също са идентични. Съдът упражни правото си да откаже съвместното разглеждане на исковете и ги раздели в отделни дела. Това ще доведе до разход на ресурси и време както за съдебната система, така и за самите кредитополучатели, но от друга страна се надяваме индивидуалното разглеждане на всеки случай да повлияе положително върху решенията на съда.

Както споменах и преди, законовите предпоставки за завеждане на колективен иск са твърде рестриктивни. Комисията за защита на потребителите има законово право да предяви такива искове за защита правата на потребителите, ако прецени за необходимо. Предполагам, че след като има яснота и повече сигурност относно трайната съдебна практика по въпроса, може да се стигне и до колективни искове.   

Българската народна банка продължава да мълчи по темата, а недоволството на хората очевидно е много голямо. Трябва ли да има някаква реакция от страна на тази институция и каква?

Голяма част от кредитополучателите, взели решение да съдят банка-кредитор, са търсили съдействие и от Комисията за защита на потребителите, и от БНБ. Становището и на двете институции е, че нямат правомощия да се намесват в отношенията между банката и кредитополучателя и да им налагат определено поведение. Формално погледнато такива правомощия има само съдът. Но предвид мащабите на проблема и възможните негативни последици от неговото задълбочаване, считам, че БНБ като надзорна институция, на която е възложено да следи за стабилността на кредитната система, следва да вземе отношение по повод кредитната политика на отделни банки и по-специално на регулаторно ниво да съдейства за ограничаване на недобросъвестните банкови практики. Това става още по-наложително, тъй като съдебната система дава ясни индикации за незаконосъобразността на трайни политики на някои от банките. Ако БНБ или дори законодателят не се намесят, огромният брой ощетени кредитополучатели няма да имат друг избор, освен да търсят правата си в съда, което ще изложи на риск самите банки и ще продължи да уронва престижа на банковата система.

Янчо Трончев, юрист

Смятате ли, че банките всъщност нямаха какво да направят когато дойде кризата и че това, което се случи, бе нормално и няма защо гражданите да се надигат?

Донякъде банките са прави от гледан точка на политиката която развиват, защото когато се сменя конюнктурата банките също реагират на пазара. Друг е въпросът, че когато беше бумът на кредитирането, те се увлякоха в потребителските кредити. Именно от там се появиха много недоволни клиенти от гледна точка на физическите лица. Забележете, че фирмите не се оплакват. Докато при физическите лица  - там е по-различно.  Те започнаха да се чувстват  ощетени от гледна точка на лихвените проценти, на движението на лихвата, със ситния шрифт. Това беше масово кредитиране, което се предлагаше без обезпечение предполагаше бърза възвръщаемост. Повечето потребителските кредити бяха за строителство и след кризата хората се дръпнаха, защото видяха  че не могат да смогват да погасяват вноските, защото някои ги съкратиха, а други фалираха и не могат да обслужват заемите си.

Когато това се случи, една част от банките играха твърдо – те прехвърлиха вземанията и наеха фирми за събиране на вземанията. Други бяга по-гъвкави – взеха да се предоговарят с клиентите си и не бързаха толкова със събирането на вземанията.

От тази гледна точка твърдя, че поведението на банките, не всички, проявиха адекватно поведение на пазара, защото не започнаха веднага да събират каквото дължат, а дадоха възможност за отлагане във времето. Това обаче доведе до там, че някои започнаха а плащат по-висока лихва, което предизвика конфликт. При други обаче имаше намаление на лихвата.

Хората не разбират колко различно е потребителското от корпоративното кредитиране. При корпоративното банката по-лесно се договаря, защото там говорим за стотици хиляди, милиони левове, отпускат се с бизнесплан, при определени парични потоци. При потребителските кредити  няма обезпечение и за банката рискът е много голям. От там цената на кредита и на ресурса, който поддържа, става висок, така че при кризата банката не може да приема депозити с висока цена на лихвата и трябва да прибира вземания.

Според мен лошите портфейли на банките се натрупаха не от корпоративното, а от потребителското кредитиране. След 2008 година виждаме, че потребителското кредитиране рязко намаля. А вече го и обезпечават.

Смятате ли, че Българската народна банка или парламентаристите трябва по някакъв начин да реагират на случилото се, за да не позволяват на това социално напрежение да се разраства?

По принцип в БНБ правилата са такива, а и валутният борд  за това бе въведен -  тя като регулатор не може да се намесва в отношенията между банката и клиент. Тя може да се намеси ако дадена банка наруши правилата, наложени от БНБ, например за  капиталова адекватност, за размера на  провизиите, които трябва да поддържа – тоест, БНБ регулира самите банки като банки, но не регулира отношенията им с лицето Хикс.

От тази гледна точка позицията на БНБ е правилна. Тя не може да се намесва и хората бъркат като се обръщат към нея.

А парламента – отново говоря като странично лице - там понякога се бият лобита. Преди да се приеме един текст започват дебати между отделните групи, като едните отстояват позицията на банковата асоциация, други защитават интересите на бизнеса. Така се получават конфликти.  Но вижте, не може непрекъснато да се променят законите. Регулаторите са добри, имаме валутен борд, работи се по Базелската система, нужна е стабилност за финансовата система.