Това сигурно е най-големият водещ материал в историята на финансовия сайт Bloomberg. В 15 страници журналистите разказват за получени с подкупи държавни поръчки в чужбина, както и доставки на химическо оборудване за Иран в нарушение на законите на САЩ за борба с тероризма. Виновникът е Koch Industries, една от най-големите и тайнствени частни корпорации, с годишни продажби за 100 милиарда долара.

Нещата започват през 1967 г., когото двамата братя Кох наследяват от баща си малка петролна компания. Сега 75 годишният Чарлз и 71 годишният Дейвид притежават всеки по 20 милиарда лично богатство. Глобалният им конгломерат работи в над 50 държави и се занимава с химия, текстил, рафинерии, търговия.

За тази империя е характерно, че като обсебена пази тайна около себе си, като например дава само размера на годишната си печалба, но никакви подробности как я генерира. Братята са наследили от баща си не само бизнеса, но и антиправителствени нагласи. Те вярват във, включително финансират, виждането, че прекомерна регулация спира бизнеса в Америка.

През май 2008 г. компанията назначава като етичен мениджър за пазар Европа и Азия Людмила Егорова – Фаринес. Тя скоро разбира, че поделението на компанията в Арл, Франция, е плащало подкупи, за да спечели контракти в чужбина – и докладва в централата. Фирменото разследване бързо е установило, че от 2002 г. са правени нерегламентирани плащания за осигуряване на договори в шест държави от страна на френското поделение Koch-Glitsch. Директорите дори не са се криели.

От компанията – майка незабавно се дистанцират и през 2008 г. определят това в писмо до френския съд като „криминално нарушение на закона“. Е, не награждават Егорова – Фаринес, а я освобождават през 2009 г. и в момента тя ги съди за неправомерно уволнение.

За работодателите й разбираме следното. Те са сред основателите на анти – комунистическа общност, която се е борила за забрана на движенията за граждански права в САЩ и разпускане на ООН. Братята Чарлз и Дейвид подкрепят Чаената партия – слабо организирана група, която настоява за свиване размера на правителството и намаляване на федералните разходи.

През 1980 г. Дейвид Кох се кандидатира за вицепрезидент с „либертариански билет“, като в програмата му стои разпускане на системата за социална сигурност, Федералният резерв, пенсиите, отмяна на минималната работна заплата и закриване на федералните агенции – включително ФБР, ЦРУ и министерството на енергетиката.

(В много очи те са герои). Но това, което хората не знаят за тях, че освен подкупите в правителството за получаване на сделки в Африка, Индия и Близкия Изток, те са продали петролно и химично оборудване за милиони долари на Иран. Несъгласието на Koch Industries с регулациите се изразява в пренебрегване на търговските санкции за „спонсора на глобалния тероризъм“, въведени от САЩ, заобикаляйки го чрез бизнес с поделения в други страни.

Те са договаряли цени с конкуренти и настоятелно не се съобразявали с екологичното законодателство, което е довело до пет наказателни присъди след 1999 г. от САЩ и Канада. За периода 1999 до 2003 г., Koch Industries са глобени с или са им вменени плащания за над 400 милиона долара.

Оказва се, че частната империя има практика да уволнява прекалено етичните служители - физичка е била освободена, защото не се е съгласила да подмени данните за емисиите бензен, причиняващ левкемия, на една от тръбопроводните си станции. По-късно за подаване на неверни данни, при емисии 15 пъти над допустимите, компанията е била глобена с 20 милиона.

25 милиона е глобата за кражба на 2 милиона барела петрол от федерална земя, в индиански резерват, чрез фалшификации на подаваните данни. Други уволнени служители разказват, че са били учени как да лъжат и е имало даже метод за измама, наречен Koch Method.

През 1999 г. по постановление на Тексаския съд Koch Industries е трябвало да платят 296 милиона, най-голямата компенсация в историята на САЩ, за експлозия заради утечка на бутан от корозирал тръбопровод, убила двама тийнейджъри.

От Koch Industries са отказали на журналистите коментар от братята Чарлз и Дейвид Кох. Директорът по корпоративни комуникации само казва, че компанията е установила добри отношения с екологичните регулатори и сега спазва всички правила. Тя се е поучила от миналите си грешки, включително от подкупите, лъснали във френския съд.

Само в САЩ Koch Industries има 50 000 служители. Компанията е собственост на няколко водещи световни марки, сред тях и за материята "ликра".

Според непартиен център, следящ даренията на политическите партии, компанията е изхарчила за лобиране във Вашингтон над 50 млн. долара от 2006 г. насам. Сред политическите проекти, с които братя Кох се борят, са регулацията на пазара на финансови деривативи и поставянето на ограничения за емисиите парникови газове.

Дейвид и Чарлз Кох се идентифицират като членове на Чаената партия – движение, чието одобрение търсят всички кандидати за президент от Републиканската партия. Вече 60 от общо 435 конгресмени в Камарата на представителите са за Чаената партия.

Репутацията е критично важна – пише Чарлз в своя книга от 2007 г. Сред даренията на Koch Industries, милиони са отишли и за Червения кръст, фондът за опазване на природата, Армията на спасението, пострадалите от земетресението на 11 март. Дейвид е дарил 135 милиона долара на културни и научни институции.

Според бивш управителен директор на поделението на компанията във Великобритания, повратът в мировозрението на Кох е дошъл след декември 2008 г., когато най-голямата европейска технологична компания Siemens беше призната от щатски съд за виновна за даване на подкупи в Аржентина, Бангладеш, Венесуела и Ирак. Това й струваше 1.6 милиарда долара глоба. След като е могло да се случи на Siemens, значи може и на нас – помислили са сигурно магнатите.

Методът на подкупване от поделенията на Koch е варирал от пликове кеш за мароканска компания, през 23% комисионни за египетска компания – посредник с държавно участие, 2% комисион за „неназовано трето лице“ в Индия, до преводи на пари за неуточнена нигерийска правителствена агенция. Компанията настоява, че извършените подкупи са своеволия на нейните служители.

Според коментари на професори по право, Bloomberg разполага с документи, които ясно показват нарушение на законите на САЩ от страна на компанията. „Има димящо дуло“, налагащо разследване по Закона за чуждестранните корупционни практики от 1977 г.

Но има и повече – въпреки забраната от 1995 г., с материали на Koch Industries германското поделение посредничи за строежа на най-големия метанолов завод в света – Иран, в крайбрежния град Бандар Асалуе, собственост на държавната компания Zagros.

В книгата си от 2007 г. Чарлз Кох обяснява на какво се дължат всички прегрешения на компанията:"Бързото нарастване на регулациите ни хвана неподготвени. Бизнесът става все по-регулиран, а ние си мислехме, че живеем в чиста пазарна икономика".