Липсата на свежи пари предизвика доста странна конкуренция между банките. При нея не става дума за увеличаване на броя на клиентите, а за тяхното запазване. Начинът: купища промоционални програми за спестителите и отново увеличаване на лихвите по депозитите. Целта на този похват е очевидна. Когато започне съживяване на пазара, банките много по-лесно ще обяснят на клиентите си, че доходността по влоговете им е паднала заради изтичане на промоционалния период, а не заради едностранното намаляване на лихвените равнища във всеки договор за депозит, което може да предизвика отлив на спестители. Но за момента такова съживяване на икономиката не се задава на хоризонта. И това най-добре се вижда от банковата статистика.

Защото

спестяванията на населението

не само че не растат, а започват да се стопяват - със 110 млн. лв. в края на май до 22.76 млрд. лв. спрямо април. Което означава, че доходите на хората за текущи разходи - ток, вода, телефон, храна, наеми и обслужване на кредитни и лизингови задължения, все повече не достигат, и те започват да посягат към спестяванията си. Въпреки че лихвите по депозитите са доста високи и при някой банки достигат двуцифрени числа. В края на май например, средният размер на доходността по левовите спестявания на населението е бил 8.24%, за депозитите в евро - 6.74%, а за тези в щатски долари - 4.47% годишно.

Ситуацията при фирмите

е малко по-различна. Там средният размер на доходността - 5.7% за май, е малко по-нисък от този през април - 5.74 процента. Обяснението е, че средната доходност на привлечените средства от търговски дружества се формира най-вече на базата на парите по текущите им сметки. В тях компаниите държат най-много авоари, а те са с много ниски лихвени проценти. Иначе по депозитите със срок над една годината лихвата се увеличава и достига до 9.96% в левове, 7.02% - в евро, и 4.31% - в долари. Ясно е, че банките правят всичко възможно, за да привлекат за по-дълъг период от време парите както на фирмите, така и на населението. При дружествата обаче има една зависимост, която свежда усилията им почти до нула. Според главния изпълнителен директор на "Алианц Банк България" Светослав Гаврийски в периода преди кризата компаниите са предпочитали да финансират дейността си в евтините заеми и да оставят свободните си средства на депозити, за да гарантират платежоспособността си. С други думи, са заделяли бели пари за черни дни. Това е и една от основните причини за бързия ръст на привлечените средства от фирми до септември 2008-а, когато общият им размер бе 20.2 млрд. лева. След настъпването на кризата - за осем месеца, парите на компаниите в банките намаляха с около 1 млрд. лв. и в края на май са 19.28 млрд. лева. И върху тази тенденция финансовите институции не могат да окажат каквото и да е влияние, независимо колко високи лихви предлагат по депозитите.

Неприятно е, но трябва да се признае, че

в България вече няма свободни средства

които могат да бъдат привлечени дори чрез атрактивни оферти. Така че ключът за разрешаване на проблема е в икономиките на големите държави в Европа и САЩ. Може да звучи тривиално, но е факт, че ако те излязат от рецесия и производството им започне да бележи ръст, нашият пазар също ще живне. Защото поръчките за български фирми ще се увеличат и те ще имат повече приходи, външното финансиране за банките и за бизнеса ще се възстанови, което ще натисне надолу лихвите по кредитите. В тази ситуация за компаниите у нас отново ще стане по-изгодно да работят с кредити, а свободните средства да оставят на депозит. Доходите на хората пък ще се покачат и те ще могат да заделят средства за спестявания, а пазарът като цяло отново ще заработи на нормални обороти. Тогава обаче и лихвите по влоговете ще намалеят.