Зелените покриви, или покривните градини, са на поне 3 хиляди години. Но реализацията на тази идея, която съществено помага за пречистване на градския въздух, в България не бърза. Към този момент в столицата се изграждат 3 декара покривни градини, като интересът към тях е най-вече на богатите българи, коментира за БТА арх. Веселин Василев от Съюза на ландшафтните архитекти.


Закони има, покриви няма

 

Нормативно процесът за старт на зелената архитектура е "отпушен" и вратите за строителство на зелени покриви в България са отворени. През 2007 г. с обстойна промяна на Закона за устройство на териториите / чл.62, ал. 10/ е заложено разработването на общински наредби за опазване, развитие и изграждане на зелените системи. Мероприятието обезпечава изграждане и на зелени покриви с цел покриване изискваната площ за озеленяване.

 

Задължителните норми за зелени площи са заложени в Наредба номер 7 за правила и норми, за устройство на видовете територии и зони от 2003 г. Във всички общини в България са предвидени подобни мероприятия и това стана по инициатива на Съюза на ландшафтните архитекти, обяснява Василев. Процесът е стимулиран също и от Европейския съюз, който извежда във фокус екологизирането на строителството.

Може още да се желае от резултатите, които засега са концентрирани предимно в столицата: сега се изграждат 3 дка зелени покриви върху жилищни кооперации в София. Нова бизнес сграда, която в момента се строи, ще има покривна градина с площ 700 кв.м. Най-масово у нас е приложението на зелените покриви върху гаражни пространства и подземни паркинги, такива впрочем има осъществени и в провинцията.

 

Естествени климатици

 

Изграждането на зелени покриви е наложително в гъсто населените урбанизирани територии у нас, отбелязват експертите. Зеленината фиксира финия прах, йонизира и овлажнява въздуха, намалява емисиите на въглероден диоксид и обогатява въздуха с кислород. 1 кв.м зелен покрив филтрира 2 кг. прах годишно. Зелените покриви изпълняват ролята и на естествени климатици, защото зимата задържат топлината в сградите, а през лятото ги охлаждат.

 

Изчислено е, че ако всички покриви в един град се озеленят, градската температура ще се редуцира със седем градуса. Покривното озеленяване подобрява топлоизолацията с 3 до 10 процента. По данни на специалисти чрез озеленяване на покрива на еднофамилна къща може да се постигне намаляване на нуждите от газ със 100 кубически метра за отоплителен сезон.

Озеленяването на покриви и фасади осигурява по-добри експлоатационни условия за хидроизолацията и мазилката и увеличава тяхната дълготрайност. Освен това растителността елиминира влиянието на ултравиолетовите лъчи и предпазва от механични повреди и валежи.


Зелените покриви могат да задържат голямо количество дъждовна вода - между 15 и 20 на сто, а при специални конструкции и до 70 процента. Покривните градини освен това подобряват звукоизолационните качества. За стени с вертикално озеленяване е измерено намаляване на силата на шума в помещенията с 15 децибела.

 

Нашенецът се страхува

 

Въпреки всичките им предимства и факта, че в последните години зелените покриви в световен мащаб са се увеличили с 35%, засега българският инвеститор предпочита да ги избягва. Несъмнено вина за това носи и по-високата цена на сградата. Но има и психологическа бариера: собствениците се опасяват, че покривните градини могат да компрометират здравината на конструкцията и да доведат до течове и влага в сградата.

 

Съвременните материали гарантират, че това няма да се случи, уверява от името на 350-те членове на Съюза на ландшафтните архитекти арх. Василев. А за да се избегне допълнително натоварване на конструкцията, в покривните градини се садят сухоустойчиви растения, виреещи в по-плитка почва, устойчиви на дим и газове. Чрез екстрите, които се създават за сградата и обитателите от зелените покриви, инвестицията се възстановява многократно.

 

Така или иначе, "градините на Вавилон", както са известни покривните паркове, плахо търсят място в родните урбанизирани територии. Същевременно едно от Седемте чудеса на древния свят, висящите градини измислени от вавилонската царица Семирамида с появата на стоманобетона превземат височините на Рим и Париж, по-късно САЩ, Канада и Япония.

 

Покривните градини са били много популярни и през Ренесанса, като в много вили и дворци в Германия и Италия там са отглеждали чуждоземни растения. Може би ако зеленият покрив се съчетае по някакъв начин и с отглеждането на полезни зеленчуци, практичният българин ще погледне с по-благосклонно око на това чудо.