16 на сто са лошите кредити у нас, но по-голямата част от тях са обезпечени с провизии на банките. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров. Той бе категоричен, че е нормално необслужваните кредити да продължат да растат, но това не е проблем, докато банките имат достатъчно обезпечения, за да покриват загубите. Искров допълни, че банковата система е добре капитализирана, ликвидна. Това дава гаранции за нейната стабилност.

„Може да има проблем една банкова система с 4 процента лоши кредити, какъвто случай имаме в някои страни от Западна Европа и може да има страни, където лошите кредити са много по-високи и нямат проблеми", каза Искров. Той припомни, че лоши кредити са тези с просрочие над 90 дни и те в момента са около 16 процента за цялата банкова система. „Сам по себе си обаче този показател не говори чак толкова много, тъй като трябва да е ясно, че срещу тези просрочени кредити стои съответният процент ликвидни обезпечения, стои съответният процент провизии и те в значителна степен покриват този коефициент", коментира управителят на БНБ.

Иван Искров допълни, че БНБ очаква тази година икономиката да отбележи ръст от 0,7 на сто. Това е минимално по-ниска оценка от тази на МВФ, които прогнозираха растеж на икономиката ни от 0,8 на сто.

И в България, и в Европа остават рисковете за икономическото развитие, коментира още Искров.

По думите му това се потвърждава от негативните данни за ограниченото потребление, слабото инвестиционно търсене, пазара на труда и волатилните финансови пазари.

Според Искров БНБ подкрепя воденето на политика, която не застрашава дългосрочните икономически интереси за сметка на търсенето на бързи решения. Важно е да се поддържа консервативната фискална политика, благодарение на която днес сме с отлични фискални показатели и при наличието на стабилна банкова система можем да очакваме добър прием на новата емисия еврооблигации, каза още Искров.

Отделно управителят на БНБ изрази подкрепа за ускоряване на приватизацията и активното концесиониране като мярка за подобряване на дългосрочната конкурентоспособност на икономиката.

Не можем обаче да сме равнодушни към каквито и да било необосновани икономически експерименти, заключи Искров.

Според председателя на КФН Стоян Мавродиев случващото се в еврозоната и изборите във Франция и Гърция няма как да не се отразят на българската икономика. Всичко това ще намали очакванията за растеж. Най-важното и основно предизвикателство оттук нататък ще е овладяване на дефицита и стимулиране на растежа, допълни Мавродиев.